С мистичния ореол около Малтийския орден, захвърлена някъде в средата на Средиземно море, по-скоро част от Африка, но членка на европейския съюз, Малта винаги е била туристическа цел за много пътешественици от цял свят. Красивото крайбрежие с изумителни скални образувания, запазени старинни укрепени градове и много археологически открития, Малта вече е лесно достъпна  и за нас българите с редовните директни полети на Wizz Air.        

Макар и да асоциираме република Малта с остров Малта, всъщност тя е архипелаг от седем острова. Най-голям е самият остров Малта, последван от Гозо. А между Малта и Гозо е един малък остров, наречен Комино. Другите четири малтийски острови са необитаеми. Малта е една от най-малките държави в света със своите само 316 кв. км. Но с жители около 460 000 , тя е на 5-то място в света по гъстота на населението. Като прибавим и многобройните емигранти/ в това число и много българи/ и целогодишния поток от туристи, представете си за какъв поток от хора става дума, особено през лятото. Основният и най-голям остров Малта, заема площ от 245,7 км2, дълъг е 27 км, широк 14,5 км, а дължината на бреговата линия е 137 км. Представете си нещо като софийското поле. Тук се намира и столицата на държавата Ла Валета с население от 6-7 хиляди души. Погледнато административно, на остров Малта има много градове и населени места. С времето обаче повечето от тях така са се разрастнали в един общ голям полис, че отделните градове ги дели само една осова линия. Градовете преливат един в друг и ако не гледате специално за табела, няма да разберете, че сте излезли от един град и сте влезли в друг. Много често разбираш, че не си в този град и разглеждаш не това което си мислиш.

Малта е интересна държава – няма реки, нито езера и планини /питейната вода се внася от Италия/. Но пък има кактуси в изобилие от вида “Опунция фикус индика“, наричан още кактусова смокиня или бодлива круша. Те раждат едни червеникави или по-скоро жълти плодчета, от които както разбрахме се произвежда прочутия малтийски кактусов ликьор. Навсякъде ще ви съпътства един жълт камък, от който са изградени почти всички сгради на острова, които са по-скоро в арабски стил. Покривите на всички сгради са плоски. Керемиди можете да видите само за декорация. Крайбрежната ивица може да ви заплени със своите спокойни води и причудливи пещери. Малта е своеобразна пресечна точка на културите от три континента. Ако търсите тишина и спокойствие, Малта не е вашето място. По всяко време на годината тук е пълно с туристи, които правят острова доста пъстър и шумен. Бъдете подготвени. Също ще останете изненадани, че островната държава не разполага с голямо разнообразие от пясъчни плажове. Затова, ако сте дошли на почивка в Малта заради плажовете, а не да се потопите в безбройните архитектурни красоти, ще останете разочаровани.

Малта от птичи поглед

Стратегическото място на Малта в средата на Средиземно море определя древната й история като място на непрекъснати апетити от страна на завоеватели и окупатори. От тук са минали много култури и народи, но корените на нейната история трябва да ги търсим далеч в древността. Тук са открити мегалитни храмове, по-стари и от Стоунхендж в Англия, и египетските пирамиди. Може би първите колонизатори на острова са древните финикийци около 12-10 век преди Христа. Местните жители твърдят, че са наследили от тях езика си, който е семитски, много близък до арабския. Но голяма част от населението на Малта говори английски, който е втори официален език в островната страна. Любопитен факт е, че до 1934 година италианския език е бил официален, но местното население го е бойкотирал и само малка част от администрацията е знаела италиански. Е, сега всеки втори говори езика на отдалечения само на 90 км остров Сицилия, защото туризма го изисква. По-късно островите се владеят от близкия Картаген /днешен Тунис/ и дълги години от римската империя. Идва ред на арабите, които владеят Малта около 200 години и донасят на острова цитрусови плодове и други растения. Изграждат сложна за времето си напоителна система. Следващите колонизатори са Кралство Сицилия, владяла архипелага цели 400 години до 1530 г. И тогава именно идват рицарите Хоспиталиери. От това време е и облика на съвременна Малта-църкви, градини, градове и крепости.

Орденът на малтийския кръст – Хоспиталиерите, или Суверенният орден на Свети Йоан Йерусалимски от Родос и Малта представлява католически военен орден, основан по време на Кръстоносните походи под ръководството на брат Жерар през 1080 г. , съществуващ и до днес, като една хуманитарна църковна организация, управляваща много болници в различни страни и има представителства в множество държави. През 1834 година те се установяват в Рим, а от 1961 година насам те са познати като “Суверенен военен хоспиталиерски орден на Св. Йоан от Йерусалим, Родос и Малта“. Днес централата на ордена е с площ 6000 км. м. и се намира в Рим. Официално поддържа дипломатически отношения с 104 държави включително и България, поддържа голям брой посланници в различни държави по света – има право да сече монети, да издава паспорти и пощенски марки, има свой официален химн, герб и флаг. Суверенитетът на Малтийския орден се разглежда на ниво на дипломатическа мисия, но не и като суверенна държава защото няма парламент и суверенна територия. Но за да стигне дотук, Малтийският орден е минал през вековете през доста възходи, падения и перипетии. Названието на ордена идва от латински hospital- болница, лечебница. През 12 век орденът ясно се дели на две братства – бойци и лечители. Закрилян от папата, през тези години орденът стига своя апогей с множество укрепени селища и владения в Йерусалимското кралство /създадено през 1099 г. след Първия кръстоносен поход/. Все пак фанатизираните войни на исляма успяват да изгонят рицарите Хоспиталиери от Светите земи. Рицарите първо се оттеглят на остров Кипър. През 1309 година, след двегодишни бойни действия завладяват остров Родос. Владеят острова до 1522 година под името „орденът на родоските рицарите“. През 1522 година Сюлейман Великолепни обсажда остров Родос с двестахилядна армия, срещу само 7000 хоспиталиери. Въпреки, че са били с пъти по-малко от турската армия, хоспиталиерите се отбраняват шест месеца. Все пак капитулират и на 1 януари 1523 г. отплават от остров Родос. Сюлейман Великолепни е бил очарован от тяхната смелост и им позволява безпрепятствено да напуснат острова. В продължение на седем години рицарите на ордена на Св. Йоан се скитат от остров на остров, докато през 1530 години императорът на Свещената римска империя Карл V им подарява Малтийския архипелаг. Кралят повелява на „христовите“ войни да пазят средиземноморието от набезите на мюсюлманите. Той определя символичен годишен данък на рицарите-един ловен сокол. Това е цената на която хоспиталиерите трябвало да засвидетелствуват благодарността и уважението си към жеста на императора. Този сокол е от много рядък вид, който гнезди единствено тук на варовиковите скали на островите Малта, Гозо и Комино. За последователите на Индиана Джонс има една легенда, описана много добре в романа на американския писател Дашиъл Хамет „Малтийският сокол“. В знак на благодарност към Карл V, рицарите от вече така наречения „Малтийски орден“ изпращат като дар статуетка на сокол в естествени размери, изработен от чисто злато и богато инкрустирана със скъпоценни камъни. Подаръкът бил качен на кораб и изпратен за Испания. Скъпоценният дар така и не стига до краля. Според легендата корабът е нападнат, разграбен и потопен от турски пирати. Съдбата за златния Малтийски сокол и до днес разпалва въображението и страстите на търсачи на съкровища.

Вероятно най-драматичното събитие, сполетяло рицарите от Малта е нападението на османската армия. Въпреки че ги пуснал да си отидат от остров Родос, през 1565 г. Сюлейман Великолепни изпраща войска от 40 000 войници,  да превземат остров Малта. На тази голяма армия се противопоставят само 700 рицари и 8000 други бойци. Хоспиталиерите предвождани от Великия магистър Жан Паризо дьо ла Валет, са обсадени в крепостите си. Това е едно от най-знаменитите събития на 16-ти век. В продължение на четири месеца, с цената на много жертви и разрушения от бомбандировките на турците, 9000 хиляди християни устояват на обсадата на многобройните мюсюлмани. Тази обсада е повратен момент в амбициите на „Високата порта“ да завладее Запада. Турците никога повече не се опитват да завземат остров Малта и така губят стратегическото важно място в центъра на Средиземно море.

В памет на Великия магистър на Малтийския орден, под чието ръководство Малта удържа обсадата на острова, възстановената столица на островната държава е наречена Ла Валета. Следващите повече от 230 години са едни от най-плодотворните за Малта. В знак на благодарност за героичната отбрана на рицарите, от Европа скоро започват да идват средства, които позволяват островът да се възстанови и да се построи укрепен град Валета. Хоспиталиерите изграждат голяма болница, продължават да управляват суверенната държава, изоставят военните действия и се посвещават на медицинска дейност.

Към края на 18-ти век орденът губи позиции в Европа, а след Френската революция всичките им имоти във Франция са конфискувани. В отчаян опит да укрепи позициите си Малтийския орден през 1798 година произвежда руския цар Павел I в рицар и става протекторат на Русия. Руснаците имат силно желаят да имат флотска база в Средиземно море, но Франция не могат да позволят това. Наполеон нахлува на острова през 1798 година и буквално изгонва рицарите от острова, а богатствата им са конфискувани. Френските войски окупират острова и с това се слага край на владичеството на ордена на Малта. Великия магистър по това време Фердинант фон Хомпеш без бой изоставя острова и бяга в Санкт Петербург. Но цар Павел I, го приема като предател, защото е трябвало да защитава острова до последна капка кръв. Той е свален от поста си, а императорът се самообявява за Велик магистър на ордена. Но френската окупация продължава само две години. Англичаните завладяват острова, император Павел I е обиден и прекъсва дипломатически отношения с Англия. След тези драматични събития Малта става  дълги години протекторат на Обединеното кралство. На 21 септември 1964 година /Денят на независимостта/, Малта е обявена за независима държава , но Елизабет II остава формално кралица на острова. На 13 декември 1974 година /Ден на Републиката/ Малта е провъзгласена за република с държавен глава-президент. Пълна независимост официално островната държава получава на 31 март 1979 година /Ден на свободата/.

Кацайки на летището в Малта, първото нещо, което според мен трябва да направите, ако сте обикновен турист, е да си купите карта за градския транспорт. На излизане от терминала, в дясно има специално гише на „Malta Public Transport“. Най-изгодно е да си вземете карта за една седмица, струва 21 евро. Наистина не е евтино, но ще се уверите, че това е най-добрият вариант. Тук в Малта без градски транспорт е невъзможно предвижването, защото забележителностите са из целия остров, а такситата са безобразно скъпи. Всеки ден ще ви се налага да сменяне по няколко автобуса, а еднократната цена на билет е 1.50 евро през зимата и 2.00 евро през лятото. Добрата новина е, че картата е валидна и за съседния остров Гозо. Имате и друга възможност, да си купите карта за 15 евро, която ви позволява 12 пътувания. Обаче ако се надявате да се возите в прословутите жълти автобуси, останали от Британското присъствие на острова, ще останете разочаровани. Тази запомняща се туристическа атракция доскоро е била основно средство за предвижване на острова. До 2011 година местната транспортна мрежа разполагала само с ретро английски автобуси от петдесетте години на 20-ти век. Малта е принудена да се раздели с тази чаровна местна атракция, и от края на 2014 година те са вече в историята, ще можете само да си ги купите в миниатюрен вид като сувенир. За сметка на тях сега се движат чисто нови луксозни градски автобуси. Карта с обозначени маршрути на целия градски автобусен транспорт може да вземете още на летището или на рецепцията на всеки един хотел. На всяка спирка има подробна информация за разписанието и движението на автобусите и връзките, които можете да направите с останалите автобуси. Но останах с впечатление, че разписанието не се спазва стриктно, с изключение на автобусите за летището. Ако си на спирка и чакаш, трябва задължително да дадеш знак, за да спре автобусът. Но и това не е гаранция, че ще качите на  . Всеки автобус има определен капацитет на пътници и ако той е достигнат шофьора си подминава и изобщо не го интересува, че можеш да изтървеш самолета. В автобуса се качва и слиза само от  предната врата. Влизайки, точно до шофьора си маркирате картата. Първите няколко седалки са за инвалиди и за майки с деца, има и специално място за детски и инвалидни колички. И да няма свободни места в автобуса,  рядко някой сяда там.  Ако искаш да слезеш на определена спирка трябва да натиснеш един червен бутон „стоп”- в целия автобус има най–малко 15 такива бутона. Изобщо има изграден ред в градския транспорт, който се спазва от всички.

Но добрите думи за оорганизацията на градския транспорт в Малта са до тук. Толкова не ефективен транспорт едва ли някъде съществува. Автобусите не се движат по най-прекия път, а обикалят и  най-малките кварталчета на зигзаг. Спирките са безброй, може би на всеки 150-200 метра има спирка. За местните жители е може би удобство да те остави автобуса до входната врата на жилището ти, но за туристите е доста изнервящо това безсмислено обикаляне.  Шофьорите карат като състезатели от фомула 1 и изобщо не им пука за тесните улички из градчетата, толкова тесни, криви и натоварени, че имахме усещане, че всеки момент ще връхлетим някоя кола, сграда или културна забележителност. Имахме и приключение с автобус 186 от градския транспорт, който единствено свързва Буджиба с Моста и Мдина. Може би на единственото не заселено място между Моста и Мдина, автобуса почна да се тресе и подскача. Задната гума бе блокирала и всички болтове бяха изхвърчали. Наложи се да чакаме повече от половин час до една кактусова горичка, докато дойде резервен автобус и ни откара до Мдина.

На острова са много популярни малогабаритни коли, най-вече с марката Toyota, но модели, които никъде другаде не съм виждал. Явно са произведени конкретно за пазара на Малта. Това, че движението е обратно на нашето още повече усилваше усещането, че всеки момент ще се блъснем някъде. Внимавайте на кръстовищата накъде да се оглеждате и чакайте автобусите на спирките в правилната посока. Това, че Малта е била британска колония има своите отражения и днес. Освен че автомобилите се движат в лявата лента и английският език е официален, необходими са адаптери за контактите и изобщо английското влияние на острова е доста осезаемо навсякъде. Ако търсите тишина и спокойствие, няма да го намерите в Малта. Малта е пъстра, шумна и пълна с туристи. Бъдете подготвени

Летището на Малта се намира в най-южната част на големия остров. От пакинга пред терминала тръгват автобуси Х1, Х2 ,Х3 и Х4. В зависимост къде сте си резервирали хотел може да ползвате един от тях. Х1 минава почти през целия остров със последна сприка фериботния терминал за остров Гозо. Х2 отива до, може би най-посещаваните от туристите градчета Sliema и St.Julians. Х3 минава през старата столица на Малта –Мдина и отива в куротните градчета St.Paul bay и Bugibba –тук има най-голям избор на сравнително добри хотели на добра цена. Х4 свързва летището със столицата Ла Валета. Но не си мислете, че като островът е малък ще стигнете бързо до избрания от вас хотел. Както писах по горе всички автобуси правят такива обиколки и кръгове на острова, че си планирайте мин. 1-1.5 часа за да стигнете до летището. От скоро има и по-бързи автобуси TD/транспорт директен/. От летището до Буджиба  автобус TD3 , ще ви закара само за 40 минути. Има и директен автобус от Буджиба до Валета TD 13.

Ротондата

Макар че кацнахме около обяд, докато пристигнем в градчето Bugibba и се настаним в хотела, ни остана време колкото да разгледаме най-близката и сравнително самостоятелна забележителност на Малта, църквата Ротонда /Rotunda of St Marija Assunta / в градчето Моста. Самият град се намира в центъра на острова /името идва от арабската дума „musta“,която означава център/, днес е един оживен град със запазени тесни, средновековни улички и традиционни малтийски сгради. Ротондата е построена средата на 19 век, на мястото на малка църква от 17-ти век. По време на строителството на храма, продължило 27 години, старата църквичка останала действаща. Куполът, с диаметър в основата 37 м. е четвъртият по широчина в света. Посветена е на “Успение на Св. Богородица“ и отвън изглежда много впечатляващо! Проектирана е от малтийския архитект с френски корени, Джорджо Гронет. Целият стил на храма е базиран на архитектурата на почутата антична сграда в Рим– Пантеона, храма на всички богове. Римокатолическата църква в  Малта отначало не приема проекта на новата църква, поради това, че за неин модел служи древен езически храм. Архитектът започва строителството на свой риск и със свои средства. Построена е на доброволни начала, в свободното време на местните жители и строителните работници. Освен с красивата си архитектура, църквата предизвиква интерес и с чудото, приписвано на божествената намеса на Дева Мария, станало по време на Втората световна война. На 9 април 1942 г. в 16:40 часа по време на „меса“, когато в храма е имало стотици вярващи, 200 килограмова бомба на Луфтвафе, минава през купола на църквата, удря се в стените и застива на пода пред олтара без да избухне. Образувала е еднометрова дупка в мраморния под, но никой от присъстващите миряни не получава дори леко нараняване. Други две бомби падат на площада  пред църквата и също не избухват. Днес на купола на църквата ясно личи, откъде е минала бомбата, а самата тя е изложена на видно място в музея. Билетът за църквата и музея струва 2 евро, а ако искате да се качите до подножието на купола трябва да си купите билет от 5 евро.

Като влизахме в храма грееше слънце, а на  излизане вече беше тъмно. Изобщо в Малта ни направи впечатление, че след като залези слънцето, много бързо след 15-20 минути и вече е тъмно. В тъмнината трудно се разглеждат средновековни забележителности, но пък е идеална за посещение на многобройните бирарии и заведения в центъра на Буджиба около “Bugibba Square“. Почти навсякъде се пие най-известната местна бира „CISK“, с цена по заведенията от 2 евро за малка до 3.5 евро за 0.500 мл. Малтийската кухня е доста специфична – една смесица от английска, арабска,  африканска и разбира се средиземноморска /с изобилие на морски деликатеси, ядат се много миди и риба /. Но да не забравяме и огромното влияние на неповторимата италианска кухня. Едно от най-типичните храни на острова е малтийската наденица. Има я в почти всички ресторанти на острова и се сервира във всякакви варианти, дори и сурова. Тук се смята за върха на кулинарията така нареченото ястие „Малтийски браджоли“-нещо като руло от телешка плешка ,пълнено с кайма, яйца и зеленчуци. Много е популярно и заешкото месо и най-вече специалитета „Stuffat Тал Fenech” с обилен чеснов сос. Иначе за туристи като нас, за които е по-важно да видим колкото можем повече, има в градовете на всяка крачка бързи закуски- местни тестени специалитети /пастици/, пици, сандвичи на цена от 1  до 5 евро. Кафето и капучиното не са скъпи – в порядъка на 1.5-2 евро.

Мдина

Пред Главната порта на Мдина

Мдина е средновековната столица на Малта. Построена преди векове от арабите, и до днес близкоизточното влияние доминира над европейското. Изцяло каменните сгради и тесни улички носят духа на живот от „медините“ в Тунис и Мароко. Името на града неслучайно е същото, като на близкоизточните „Медина“/укрепен град/– а  самата думата се използва и като нарицателно за всеки един голям арабски квартал обкръжен със стени. Типичната от това време архитектура е причина за възхищение на многото туристи и повод за гордост на местните жители. Невероятно е, но в тези стари сгради все още живеят около 300 жители! Именно тук през 1530 година се е състояла церемонията, в която Великия Магистър на хоспиталиерите се заклева да защитава малтийския архипелаг и неговите поданици. Градът се намира почти в средата на остров Малта, на висок хълм, заобиколен от крепостна стена. От равната северна част, където са и двата входа към крепостта/ Главната порта и така наречената Гръцка порта/, има изкопани  защитни, дълбоки ровове. За да стигнете и до двете порти, минавате по изящни мостове над тези отбранителни съоръжения, превърнати днес в прекрасен парк с много зеленина, дървета и малки водни басейнчета. Главната порта, проектирана от дьо Мондон, е построен през 1724 година, в прекрасен бароков стил, пазена от горди ръмжащи лъвове. Влизайки през нея, напускаме съвременния 21 век и се озоваваме в един отдавна отминал свят. Не случайно Мдина е познат като “Градът на тишината” (Silent City), всичко е тихо и спокойно. Пешеходните алеи криволичат покрай интересните сгради на крепостния град. Движението на автомобили тук е забранено. Привилегията да ползват автомобили имат само малка част от местното население, коли на Бърза помощ, пожарна, или при специални поводи – като сватби и погребения. Основна забележителност в града е катедралата „Свети Павел“. Според легендата Св. Павел е пребивавал в града след историческото си корабокрушение на острова. Именно тук на това място е построена катедралата, където римския губернатор и  по късно първи епископ на Малта – Публиус се е среща със св. Павел. През вековете тук е имало няколко храма, а сградата която днес можем да посетим е проектирана от архитектът Лоренцо Гафа и е построена в края на 17-ти век. Този бароков шедьовър е разположен в края на правоъгълен площад в сърцето на Мдина. В същия стил е и двореца “Вилхена” (Palazzo Vilhena). В него се помещава националният  музей на Малта, намира се непосредствено до Главната порта на града. Интерес представляват двореца “Санта София” (Palazzo Santa Sofia) – най-старата сграда в града датираща от 1233 година. Вървейки по главната улица, ще минете покрай друга характерна сграда (Palazzo Costanzo), днес уютен малтийски ресторант и също двореца (Palazzo Falson), бивше аристократическо имение, отворено днес за посетители. На края на главната улица, започваща от централния вход на крепоста „Mdina Gate“, на върха на крепостната стена има заведение с чудесен изглед.  Казва се „Fontanella Tea Garden“, не е евтино, но гледката си заслужава. Казват, че идеалното време за посещение на старата столица е вечер, когато туристите са напуснали и по уличките е толкова тихо и спокойно, както вероятно е било и в миналото. Но ако отидете рано сутрин усещането е същото, все още няма туристи, всичко е тихо  и свежо. Може да присъствате и на сутришната „меса“ в катедралата „Свети Павел“ и да я разгледате безплатно. След края на “месата“ входния билет за катедралата е 10 евро, който ти дава право да посетиш и катедралния музей.

 Рабат

Старата столица Мдина и съседния град Рабат ги дели само един голям площад, пълен с файтони и няколко спирки на градския транспорт. Градът е известен с Катакомбите и пещерата на Св. Павел.

Всяка година на 10 февруари, официален празник в Малта, се отбелязва деня на корабокрушението на Св. Павел, покровител на острова. През шейсетте години от новата ера апостол Павел получава „правото“ от новия римски консул в Йерусалим Фест да се върне в Рим, за да бъде съден от цезара като римски гражданин. Качват го на кораб за да го отведат в столицата на Римската империя, обаче кораба претърпява корабокрушение край бреговете на Малта. Според житието на светеца Св. Павел прекарва на острова три месеца. Той е първият християнин, стъпил на този бряг и започва да проповядва на местните хора християнството. Още с идването си на острова апостол Павел е ухапан от змия, но за почуда на местното население нищо не му се случва. Тази сцена присъства на много църковни изображения по храмове из целия остров. Легендата е, че светецът намира убежище в пещера, която днес е част от катакомбите в градчето Рабат.  Днес тук има малък параклис и статуя на светеца. Така, че на малтийците не им се налага да пътуват надалеч, за да се поклонят на своя покровител. В непосредствена близост до пещерата се намират и самите катакомби. Това е един истински лабиринт от подземни коридори и издълбани дупки в стените и дори цели стаи. В ранните години са използвани за погребение на мъртвите, а по време на Втората световна война като бомбоубежища. Над катакомбите и пещерата на Св. Павел има добре уреден музей. Билетът за целия комплекс струва 5 евро. Зад широкия площад пред голямата църква, се намира и една красива малка църквичка „St Cataldus“. Под нея има също катакомби с място за погребения. Входа е безплатен, но добре да оставите някакво минимално дарение.

Валета

Столицата на Малта Валета е основана от магистъра на йоанитския орден Жан Паризо дьо ла Валет през 1566. Градът носи и неговото име. Проектиран е от италианския военен архитект Франческо Лапарели. Градът е един от пърите градове в Европа, проектирани на чертожната дъска, с прави улици по правоъгълна координатна система. Италианския архитект има пълна свобода като пространство и визия за да създаде истински шедьовър. Той подрежда сградите и улиците на Валета по начин, който да позволява на морския въздух на преминава свободно и така да освежава града. Франческо Лапарели е бил много улеснен, тъй като е получил шанса да проектира новия град, както той го вижда, без да се съобразява със стари сгради или предишни архитектурни планове. За построяването на новата столица великия магистър се обърнал за заем към папа Пий V и испанкия крал Филип. Папа Пий V е много почитан в Малта като благодетел на острова и на няколко места има негови статуи.

Градът е построен на стръмен полуостров, защитен от трите страни от морето и голяма крепостна стена към вътрешността на острова. Столицата Валета, не е голяма като площ и жители /около 7000/, но в нея има 320 архитектурни паметници, което я прави един от най-богатите градове в Европа на средновековни сгради. От края на 18 век до 1964 година историята на града следва тази на острова – преминал под френско, италианско и английско влияние. За съжаление по време на Втората световна война немската авиация унищожава част от града. Днес Валета е в списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО. Столицата се смята за най-добре запазеният средновековен град в Европа.

                Първия ни допир със столицата на Малта Ла Валета е площада с изящния фонтан на Тритоните /особено красив вечер/. Тук е и централната автогара на острова. Има многобройни автобуси които ще ви отведат до всяка една точка на Малта.

 Влизаме в града през градските врати, известни на малтийците като Путирял и Биб-ел-Белт. Те със своята внушителност, вдъхващи мощ и древност, са част от световното културно наследство на Юнеско. Крепостните стени на Валета са сериозен конкурент по красота на тези в Дубровник и остров Родос. Те са широки и добре запазени и ограждат столицата Валета с дължина около 1.6 км и ширина 1 километър. Веднага след крепостната стена започва и централната  улица на Валета “Republica“, описана между другото и от Жул Верн в един от романите му. В нейното начало, в дясно е това което е останало от Кралската опера, след нейното разрушаване през Втората световна война. Сега се ползва за представления на открито. Улица Република ще ви отведе до почти всички важни забележителности на града. Първото ви впечатление от града би трябвало да е паметника на основателя на града Жан Паризо дьо ла Валет. Бъдещият магистър на ордена произхожда от благородническа фамилия от Южна Франция. Още на 20 годишна възраст става рицар от лигата на Прованс. Участвал е в боевете по отбраната на остров Родос при нападението му от турците през 1522 година. Придружава тогавашния магистър, в изгнанието му след загубата в битката със Сюлейман Великолепни. По-късно, за  две години е изпратен като военен губернатор в Триполи, държан от рицарите по това време. Тук той показва уменията си като военен ръководител. Застава начело на ордена в 1557 година и остава като такъв чак  до своята смърт през 1568 година. Ла Валет, ще остане в световната история като водач на ордена и герой по време на Голямата обсада на турците през 1565 година.   

Преките улички на стария град Валета, постоянно се катерят и слизат надолу по хълмовете на града. Навсякъде има романтични кафенца с малки масички и столчета. Тук задължителна спирка от пътешествието ви трябва да е катедралата „Свети Йоан“. Статута на катедралата е равен на този на катедралата „Св. Павел“ в Мдина, зариди това е наричена „съкатедрала“. Строена е от рицарите хоспиталиери. Близо 400 от най-достойните от тях са погребани в нея. Не е особено впечатляваща отвън, но влезете ли вътре ще останете без дъх от красотата и пищността на интериора. Всичко това се дължи на факта, че през 16-ти век всеки клон на Малтийския орден получил свой параклис/капела/ в катедралата, който да украси според традициите на своята държава. Всеки от рицарите искал неговият параклис да е най-впечатляващият и затова днес ние получаваме тази ослепителна гледка. Входът за катедралата е 10 евро, като в цената е включен и аудио гайд. Там са и две от картините на Караваджо, едната е световно известния му шедьовър  “Обезглавяването на Св. Йоан Кръстител“.

Продължавайки по улица „Република“ в дясно ще видите монументалната и внушителна сграда на библиотеката на Малта. Тя  има огромно наследство от древни томове. Само една част от помещението може да бъде посетена, другата е запазена за изследователи, но това е достатъчно да се наследите на прекрасния интериор и усетите миризмата на стари книги и библиотечната атмосфера. Входът е безплатен. На едноименния площад пред библиотеката има статуя на кралица Виктория.

Разбира се една от най-големите забележителности на Валета е сградата на парламента. През периода 1571-1574 е била официална резиденция и дворец на основателя на рицарския орден Жан Паризо дьо ла Валет. Дворецът днес доминира на най-оживеното място в града-„Дворцовия площад“. Сградата е изящен пример за пищната барокова архитектура. Когато парламента не заседава, има възможност срещу  билет от 10 евро да разгледате великолепните зали /PALACE STATE ROOMS/ със рисувани тавани от края на 18-ти век, много картини и френски гоблени. Обстановката е невероятна. Също можете да разгледате и оръжейната палата/ PALACE ARMOURY/, с една от най-големите колекции на оръжие и брони в света. Тя се намира в оригиналната си сграда от средновековието. Тук се пазят броните и оръжията на великия магистър Жан де ла Валет, които е използвал по време на Голямата  османска обсада от 1565 година

От двореца като продължим по улица Република, ще стигнем до края на полуострова, където има още серия от крепостни стени и още три бастиона около Форд „Св. Елмо “. Там се намира и военният музей с вход 10 евро.

В началото на дворцовия площад по тясна уличка към морето можете да стигнете до емблематичния за Валета театър „Мануел“. Построен е през 1731 година и е един от трите най-стари и досега действащи театри в Европа, другите два са „Олимпико“ във Виченца и театърът на остров Хвар в Хърватия. Като размер театърът не е голям, но интериора и особено тавана са впечатляващи. Построяването е финансирано от великия магистър Антонио Мануел, чието име днес носи театъра. Целта на великия магистър е била да предпази младите рицари хоспиталиери от непристойни забавления и същевременно да даде на жителите на Ла Валета средище за изкуство и култура. В края на 19 век театърът запада , защото близо до самия вход на Валета е построена Кралската опера. По време на бомбардировките през втората световна война Кралската опера бива непоправимо разрушена и театър „Мануел“, възвръща славата си която има и до днес.

 Точно до театър „Мануел“ се намира една от най-известните църкви и основни туристически забележителности на Валета – Базиликата на Дева Мария от планината Кармел (Our Lady of Mount Carmel). Първата църква на това място датира от 1570 година, по късно е дадена на кармелитите и по този начин получава днешното си покровителство към Дева Мария от планината Кармел. Фасадата е препроектирана през 1852 г. от Джузепе Бонавия. На 14 май 1895 г. папа Лъв XIII издига църквата до сан на Малката базилика. Църквата сериозно е повредена по време на Втората световна война. Реставрирана и въстановена новата църква е осветена през 1981 година. Впечатляващи са овалния купол с височина 42 метра и поразителните колони от червен мрамор. Основната атракция в интериора е картина на Дева Мария от планината Кармел, датираща от началото на 17 век.

 Съвсем близо до дворцовия площад на улица „Сейнт Пол“ се намира църквата на “Корабокрушението на Свети Павел“. Със своя внушителен купол тя е важна забележителност на столицата Валета. Това е една от старите църкви в Малта от 1570 година. Тук се намират две много ценни реликви – стълба на който се предполага, че е обезглавен Св. Павел, както и реликварий с част от ръката на светеца. Тук се намира и дървена позлатена фигура на Св. Павел, която се изнася всяка година в деня на корабокрушението 10 февруари. За съжаление няколко пъти се опитвахме да влезем в нея, но винаги беше затворена.

Това, което не трябва да пропуснете, е атракцията с топовните изстрели. Всеки ден по обяд, крепостта „Св. Петър и Павел“ или така наречената Батарея се пълни с туристи. Тя се намира в градините „Барака“, на една от най-високите точки в столицата Валета. От тук се открива великолепна гледка към Голямото пристанище, залива и трите града отсреща. А сред дръвчетата с нарове и портокали има пиано, на което всеки посетител на парка може да посвири.  Точно в 12 часа едно от старинните оръдия на крепостта, служили за нейната защита през Средновековието, произвежда топовен гръм. Тази старинна впечатляваща церемония  се провежда повече от 400 години.  Възстановка връща множеството туристи към времето преди повече от 450 години, когато рицарите на  малтийския орден, основали своята столица. След края на церемонията можете да си отдъхнете в прекрасните градини „Барака“. Те са оазис на спокойствието в малтийската столица още от 1661 година. След това  се спуснете с панорамния асансьор от върха на крепостта долу на пристанището на Валета.  Слизането е безплатно ,но качването ще ви струва едно евро. До морската гара може да стигнете и пеша. Стълбите до долу са направени неслучайно толкова ниски- за да могат по лесно да бъдат изкачвани от рицарите, облечени в своите тежки доспехи. Само срещу 2.8 евро в двете посоки и десет минути, фериботче ще ви „отнесе“ до отсрещния бряг на залива. Пазете си билета от ферибота защото с него ще се качите на асаньора безплатно до градините „Барака“.

 Ще се насладите на невероятните гледки към градчетата Сенглеа, Биргу и самата Валета. Идеално място за неповторими снимки. Ще минете покрай Форд Сант Анжело, на върха на полуострова където е разположен град Биргу. Това е най-големия град на Малтийския орден. През 1998 година правителството на Малта и Суверенния малтийски орден сключват 99 годишен договор, съгласно който укреплението става екстериториална територия под юрисдикцията на Малта и Суверенния Малтийски орден. Корабчето пристава в  градчето Бормла. Първото което ще видите е Църквата на Дева Мария от Непорочното зачатие/ The Church of Our Lady of the Immaculate Conception/. Тя е свързана с чудото което се случва по време на бомбандировките по време на Втората световна война. Почти целия град е разрушен, а църквата остава непокътната. Ако влезете в уличките зад църквата ще се потопите в една наистина неповторима атмосфера.  Характерните за Малта красиви каменни къщи с цветни дървени балкони, надничат зад всеки ъгъл.Тук е истинския средновековен малтийски дух. Тихи каменни улички с много цветя  и почти никакво движение. Времето сякаш е замряло някъде в средата на 19-ти век. Така характерните за цяла Малта малки дървени балкончета тук са в изобилие. Боядисани с ярки пъстри цветове, едно с едно не си приличат по цвят. Вижте и останалите два града Сенглеа и Исла. До голяма степен навсякъде е запазена средновековната архитектура на сградите. Те предизвикват възхищението на хилядите туристи и са  гордостта на местните жители, които дават име на всяка една от къщите по улиците. Градовете преливат един в друг и ако не видите табела, няма да разберете, че сте влезли от единия град в друг.

В близост до столицата Валета се намират двете може би най-оживени туристически градчета Слима и Сейнт Джулиън. Тук се намират едни от най-луксозните хотели на острова  и много магазини, ресторанти. В двете градчета е съсредоточен и нощния живот на острова. Ако имате време посетете Palazzo Parisio в Naxxar – дворец от 19 век /вход 10 евро, а само посещение на градините 5 евро/. Тук може да пиете кафе, да обядвате, вечеряте, да се разходите из градините.

 Може да отидете за кратка почивка далеч от шума в San Anton Gardens, Attard – най-известните градини на острова. Те принадлежат към резиденцията на президента, но са отворени за публични посещения безплатно.

 Едно от най-приятните места на остров Малта е рибарското селище Марсашлок. Тук където стотици изрисувани лодки чакат своите рибари на пристана, заобиколен от приятни кафенета и ресторанти с тераси, където може да хапнете морски дарове.  В градчето има стотици действащи рибари, които всяка сутрин тръгват в морето със своите необикновени лодки. Тези дървени лодки се наричат „лузу“, боядисани са в ярки пъстри цветове и живописни платна. Те сами  по себе си привличат много туристи,  посещаващи това място през цялата година. Тези уникални плавателни съдове датират далеч преди Христа, от времето на финикийците, които са дошли на острова. Освен, че са толкова цветни и примамващи, задължително имат и изрисувано традиционното око на Озирис /египетски бог/, от двете страни на носа на лодката. Неговите очи са винаги отворени и бдят над рибарите. Въпреки, че и тук цивилизацията навлиза с огромни крачки, Марсалшок, със своите лодки, красотата на старите не по малко пъстри къщи и духът, който витае тук, остава едно от най-посещаваните места от туристите в Малта.

Гозо и Комино

Наситени с впечатления и емоции от големия остров, дойде време да посетим и по-малкия му брат остров Гозо -или островът на Калипсо. Според легендата нимфата Калипсо омаяла на малтийския остров Гозо Одисей, който на път към родната Итака претърпял корабокрушение. Тя го държала в любовен плен цели седем години.

За да посетите острова, първо трябва да отидете с автобус до фериботния терминал Чиркеуа. Доста дълго се пътува до там, защото се намира в най северната част на Малта, но за сметка на това доста приятно, по крайбрежието на острова. Фериботите са на около 45 минути. Цената на двупосочния билет е 4.65 евро, като се плаща само на остров Гозо на връщане. Пътуването, ако няма вълнение е доста бързо и приятно за около 25-30 минути. През 1970 година има идея, дори се стига до проект за изграждане на мост от остров Малта, през Камино до остров Гозо, за по лесно предвижване и да се привлекат повече туристи. Но след протести на местните жители от Гозо проекта е замразен. Те не желаели тълпите от туристи, с техните автобуси и коли да нахлуят на острова. И сега единствената връзка е ферибота.

Между двата острова е третият обитаем остров на архипелага – Комино. Той в най-дългата си част е само три километра, има много малко жители, един хотел и няколко бунгала. Ферибота не спира на малкия остров, но от островите Гозо и Малта има малки корабчета и лодки, които срещу 5-10 евро ще ви откарат на малкия спокоен оазис. Днес целия остров е обявен за природен резерват. Най-посещаваното място е „Синята лагуна“. Водата е със син изумруден цвят и е кристално чиста. Тук можете да прекарате цял ден на плажа, далеч от шумотевицата на другите два острова.

               На слизане от ферибота има градски автобус 301, който ще ви откара до столицата на острова, Виктория. Картата за градския транспорт важи и тук. На острова живеят основно местни жители, но в светлата част на деня е пълно с туристи от цял свят, които идват за един ден да се насладят на красотата на този зелен остров. Наистина първото нещо което прави впечатление като пристигнете е контраста с другия остров Малта. Тук е много по равно, зелено и земята е по-плодородна. На слизане на автогарата в столицата веднага ще видите прекрасната Цитадела. До най-важната забележителност на острова е около 10 мин пеш, покрай много магазинчета, ресторантчета и бързи закуски. Казват, че ако не опитате местните пастици /тестени закуски със различна плънка – сирене, спанак, фасул, месо/, все едно не сте идвали в Малта- цената на всякъде е 40-50 цента. Цитаделата, или както я наричат „Короната на Гозо“, се намира на най-високата част на острова. Малки калдаръмени улички с много запазени средновековни къщи зад крепостните стени, някои от тях превърнати в магазини, ресторанти и музеи, ще ви отведат до нея. Крепостта се намира на естествено укрепен хълм в сърцето на столицата Виктория. От Цитаделата се разкриват невероятни гледки към целия остров и разбира се морската шир. Крепостта датира от времето на неолита, развиват я финикийците, по късно римляните я превръщат в Акропол с храм посветен на Юнона. Рицарите също имат своя заслуга към укрепването на Цитаделата. Те в края на 16-ти век дострояват южната част с изглед към града Виктория.

Най-важната и впечатляваща сграда, от по нови-времена несъмнено е Катедралната църква, посветена на Св. Мария, Успение Богородично. Построена е в бароков стил през ХVII век във формата на латински кръст, изградена е изцяло от местния варовиков камък. Творението на  малтийския архитект Лоренцо Гафа, става епископско седалище от 1864 г. Освен нея затворите, съдилищата (Дворецът на управителите) и старият дворец на епископите са чудесни примери за малтийска барокова архитектура. Интериорът е изключително прецизен и подбран. Плоският таван затваря отвора на купола в перспектива. Тази гениална живопис, създадена през 1739, е една от основните атракции на катедралата. Другата забележителност е статуята на Санта Мария, Успение Богородично, създадена в Рим през 1897 г. Статуята на Мадоната е украсена с диамантена огърлица, колан от злато и сребро. Входът към храма се заплаща 5 евро, но с билета можете да посетите Археологическият музей, Фолклорният музейq,Природонаучният музей и стария затвор. Билета ви дава право да посетите и центъра за посетители, който се помещава в две стари водохранилища, построени през 1870 година. В  него, интерактивно на големи екрани, може да проследите еволюцията на Цитаделата през вековете, забележителните моменти от хилядолетната история  както на Цитаделата така и на целия остров Гозо.

Обратно, каменните стъпала ще ви отведат надолу към главния град Виктория /Рабат старото му име/. Централния площад пред бароковата базилика „Св. Георги“ е винаги много оживен, има пазар, много ресторанти и малки магазинчета. От него тръгват характерните за малтийската архитектура тесни калдаръмени или павирани улички с ниски къщи, които създават впечатление за един различен свят, изникнал като, че ли от Средновековието.

За съжаление емблемата на остров Гозо „Azure Window“ или Лазурния прозорец, вече не съществува. При една голяма морска буря на 8.03.2017 година, това прекрасно природно творение, бе разрушено от морските вълни. Представляваше варовикова скала във формата на арка с височина 28 метра. Морето наоколо е много дълбоко и тъмно синьо на цвят и това обяснява името на мястото. Обектът бе част от световното наследство на Юнеско. Лазурният прозорец е сниман в редица филми, с него започва популярният сериал „Игра на тронове“. Въпреки че вече не съществува, това място все още се смята за една от задължителните атракции на Малта. Още повече, че тук има невероятни 30 метрови клифове, а наблизо се намира селището Дуейра, което предлага отлични възможности за гмуркане, плуване или обиколка с лодка. По време на йоанитите се е смятало, че мъха, който расте в областта на Лазурния прозорец има специални свойства, подобрява мъжката потентност и удължава живота. Местността се намира в западната част на острова и може за петнадесет минути да се стигне до него с автобус 311. Рухването на Лазурния прозорец не пречи да е изобразен на повечето сувенири и магнити в Гозо.

Ако ви остане време до ферибота, можете да посетите пещерата Калипсо /с автобус 302 за около 20 мин/. Намира се в северния край на острова. Самата пещера не е особено впечатляваща, но се смята, че точно тази конкретна пещера е описана от Омир в Одисея. Именно тук Одисей е „затворник на любовта“ в продължение на седем години и Калипсо му ражда четирима синове. А живописните гледки към залива Рамла са великолепни. Плажът на Рамла е гордостта на малтийците. Пясъкът е тъмно оранжев, почти червен. А водата отново е кристално чиста, както и навсякъде по малтийското крайбрежие.

Разбира се има и много други исторически, културни и природни забележителности, които магат да се видят на остров Гозо, но за един ден толкова. На връщане от Виктория към пристанището на спирка Industrijali се намира местната крафт пиповарна „ Lord Chambray Brewery“. Ако искате да се похвалите, че сте пили бира, произведена на остров Гозо, отбийте се, имат и  магазин с много бирени сувенири. Всяка година туристическия поток към Гозо се увеличава, но въпреки това острова все още е съумял да съхрани своя чар, различен от този на Малта.

Остров Малта определено има с какво да ни впечатли. Наистина тя е една „специална“ държава, защото всичко свързано с нейната многолика история и разнообразна география е различно от останалите европейски държави. Тук са съчетани няколко вида култури и се усеща невидимото присъствие на финикийци, араби, италианци и британци. Всички те са оставили по нещо от своята култура. Всички тези различия, свързани по някакъв начин със съвременна Малта, я правят наистина едно вълшебно кътче. Пътуването до Малта е едно пътешествие през историята.