Колкото и далечен и католически да ни се струва Рим, всъщност е само на 2 часа път със самолет и е свързан много с българското православие. Там е погребан св. Константин Кирил Философ. С пътуването до Рим ние не само се докосваме до древната Римска империя, имаме възможност да се възхитим пред красотата на Ренесансовия Рим, но и също можем да се поклоним пред мощите на един от нашите просветители св. Кирил.

Всички почитаме Светите Седмочисленици, събирателно название за светците, почитани от Българската православна църква, като създатели и разпространители на глаголицата и кирилицата. Те са: Кирил, Методий и техните ученици Климент, Наум, Горазд, Сава и Ангеларий. Аз имах щастието /и го пожелавам на всички православни българи/ да посетя всички места, където се пазят мощите на Светите Седмочисленици:

-Св. Методий, погребан в днешна Моравия – две населени места спорят за това къде е гроба му Велехрад и Микулчице.

-Мощите на Климент и Наум, най-видните ученици на Кирил и Методий, са в Охрид.

– Горазд и Ангеларий в град Берат, в Албания.

В пътеписа „По пътя на Светите Седмочисленици“ посетихме местата, свързани със Св. Методий и четири от учениците на светите братя. За съжаление нищо не знаем за петия ученик св. Сава.

Транспорт в Рим

Рим има две летища-Фиумичино и Чампино. Ако кацате на Фиумичино, от летището има шатъли /автобуси/ до центъра на Рим. Има две спирки, едната е в района наплощад „Кавур“ близо до Ватикана и втората и последна – на гара Термини. Цената на посока е 6 евро. От летище Чампино също има шатъли до гара Термини на цена 6 евро, има и по-евтин  вариант с автобус 515 до първата спирка на червеното метро“Anagnina”/мой съвет – купете си еднодневен билет/. В Рим има два лъча на метрото – син и червен, които се пресичат на гара Термини. Тя е центъра на транспортната мрежа на Рим. Билетите за градския транспорт /еднократни/ струват 1.50 евро и са валидни 100 мин. Целодневни билети струват 7 евро, за 48 часа 12.50, а за три дни 18 евро и са валидни за цялата градска мрежа.

В Рим  има  4-тири велики папски базилики. Освен най-голямата в света „Свети Петър“ – другите три са „Сан Джовани ин Латерано“, „Санта Мария Маджоре“ и „Сан Паоло “.

Да се потопим в Рим

Базиликата Сан Джовани в Рим

Разглеждането на Рим добре е да се започне от Базиликата“Сан Джовани ин Латерано“. Най-лесният начин да стигнем до нея е с червеното метро, слиза се на спирката със същото име“San Giovanni“. Ако имате време, на 700 метра в обратна посока на Сан Джовани, покрай крепостната стена във красив парк се намира църквата“Светия кръст от Ерусалим“. На фона на останалите шедьоври тази базилика не е толкова впечатляваща църква като интериор, но съхранява много християнски светини. Тук е бил дворецът „Сесориано“, принадлежащ на Св. Елена. След приемането на християнството в началото на 4–ти век по заповед на Елена главната дворцова зала е превърната в християнски храм. Днес там се пазят много християнски светини, донесени от царица Елена от Ерусалим. От централния олтар вдясно се намира капелата, посветена на Св.Елена. Има склуптора на светицата, носеща свещения кръст, а пред нея стъклен, под който се вижда пръст, донесена от нея от хълма Голгота в Ерусалим. Капелата на Светите реликви  се намира  почти зад олтара като се влиза от ляво. Тук се пазят много ценни светини, свързани с последните дни на Исус Христос – част от Кръста, на който е разпнат Спасителя, два шипа от трънния венец на Христос, пръстът на апостол Тома, който го слага в раните на възкръсналия Исус, за да се убеди в неговото възкресение. Също и един от гвоздеите, с които Спасителя е прикован към кръста, табела с надпис INRI от кръста на разпятието, а също и частица от кръста, на който редом с Христос е разпнат и благоразумния разбойника Дисмас. Вдясно в малка ниша има и реплика на „Торинската плащеница“.

Царица Св. Елена и нейния син император Константин Велики изиграват важна роля в историята на Европа. При тях християнската вяра, тъй дълго преследвана, станала господстваща в обширната Византийска империя. Константин Велики е роден през 272 година в днешния град Ниш. Отначало император на северозападната част на Римската империя-Британия и Галия, а по-късно благодарение на своя твърд характер и войственост става едноличен император на огромната империя до своята смърт през 337 г. Израстнал в езически времена при най-жестоките гонения на християните, но с майка християнка- Елена, която нямала знатен произход, но била умна и много вярваща. Минал през катарзиса от убийството на сина си Крисп и втората си жена Фауста/има индикации, че това е станало в Сердика днешна София/, до покайването и приемане на християнството. Майката на Константин, Елена е много разстроена от случая и благодарение на нея императора коренно променя възгледите си и начина на управление на империята. Първата стъпка  е предприета през 313 година когато той издава „Миланския едикт“, с него въвежда християнсвото като официална религия. От тук до края на живота си Константин Велики прави всичко възможно за утвърждаване на християнството като господстваща религия-построил много храмове в Йерусалим, Рим, Констинопол и други големи градове в голямата византийска империя.

Св. Елена и заслугата ѝ към християнството

Реликвите, намерени от св.Елена в Йерусалим

За да има в Рим толкова реликви, свързани с християнството, основна заслуга има Св. Елена. С помощта на своя син, императора Константин, тя предприема мисия за събиране на християнски реликви в Йерусалим. Според легендата, с помощта на епископ Макарий тя намира мястото на „Божи гроб“ и след разкопки намират три кръста, включетелно и Светия кръст, гвоздеи от разпятието, шипове от трънния венец на Исус. И още много светини, свързани с живота на Исус Христос. След нейното завръщане от Йерусалим всички реликви са доставени в нейния дворец, по-късно преправен в базилика и манастир “Светия кръст от Ерусалим“. Всички тези събития са много важни за християнския свят и затова Св. Константин и Св. Елена са канонизирани за светци.

Катедралата “Сан Джовани ин Латерано“ в Рим

Но да се върнем към папската катедрала “Сан Джовани ин Латерано“. Първата църква на това място е от времето на император Константин Велики. Приемайки християнството като официална релия, Константин подарява на папата Латеранския дворец, който става официална резиденция на римския папа. В непосредствена близост с двореца се издига и първата базилика. Много пъти преустройвана и достроявана след завръщането на папството от Авиньон в края на 14-ти век Латеранските дворци са в разруха и папите се местят в другия край на Рим във Ватикана, където остават и до днес. Но въпреки това „Сан Джовани ин Латерано“ остава официалната папска катедрала на Рим. В самата базилика сега се намира и специалния трон на папата. Сегашния вид на сградата е преработена от Боромини в средата на 17-ти век. Днес тя е едно смайващо богатство за Рим, събрала много предмети от различни епохи. Пред храма правят впечатление няколко древни артефакта. Статуята на Константин Велики която се намира в предверието на храма, е пренесена тук от хълма Куиринале където е била намерена.  Основната врата на катедралата е  оригинална и автентична и е донесена от курията /Сената/ на Римския форум. А обелискът, който се намира от север на храма, е най-големият и най-старият в Рим и датира от 15 века преди новата ера, донесен от Константин от град Тива.

Вътрешният интериор е уникален по своята архитектура и датира основно от 17-ти век. Централно място заема големият олтар, където може да служи само папата. Над олтара се намират реликварии с главите на Св. Петър и Св. Павел. Една от основните забележителности на храма са статуите на 12-те апостоли, поставени в ниши от двете страни на основния кораб на сградата. Те също са били проектирани от Боромини, но са реализирани през следващия 18-ти век. В момента в храма са гробниците на 6 римски папи. Органът също е уникален и е от 16 –ти век. Срещу органа от другата страна има олтар, където също има реликварий, в него се пази част от плота на масата на която се е състояла Тайната вечеря на Исус Христос и 12-те апостоли. Също се съхранява и част от дрехата на Св.Богородица. Извън църквата се намира църковна обител с малък музей. Вход 2 евро.

Църквата на „Светата стълба“ /Скала санкта/

„Светата стълба“ /Скала санкта/ в Рим

В непосредствена близост до папската катедрала се намира друга много важна за християнството църква на „Светата стълба“/Скала санкта/. Тук се намират 28 мраморни стъпала, за които легендата е, че това са стъпалата пред дома на Пилат Понтийски, по това време прокурор на Римската провинция Юдея. По тях Исус Христос се е изкачил, за да отиде на съд. През средните векове са били познати с името“Стълбата на Пилат“. Те са били донесени в Рим от Св.Елена, през 326 г. След разрушаване на Латеранския дворец през 1589 папа Сикст V разпорежда стъпалата да бъдат преместени и монтирани в новата църква срещу двореца „Санкта Санкториум“. Самото пренасяне и монтиране е било свързано с много трудности, описани от архитекта Фонтана, тъй като върху тях не може да се стъпва, а също и с тържествените служби съпровождащи монтирането им. И днес по стъпалата не се стъпва, можете да ги изкачите само по колене. За да се предпазят от износване през1723 г. те са покрити и облицовани с орехово дърво /също тежко изпитание за майсторите дърводелци/. На някои места по стълбата се вижда отдолу и оригиналните стъпала. Стълбата на колене са я изкачвали през годините не малко римски папи. В края на стапалата се намира параклиса на папата, където дълги години са се съхранявали най-ценни реликви, като само папата е могъл да ги вижда. През 16-ти всички реликви са пренесени във Ватикана. В параклиса остава само  убрусът /ленена кърпа/ с „Неръкотворния образ на Исус“. Легендата е, че това е първата икона, създадена по свръхестествен път, след като Исус Христос след една молитва измил лицето си и го подсушил с тази ленена кърпа.

Св. Кирил

Но да се върнем към св. Кирил. Роден е 827година в Солун, Византия, като едно от седемте деца на висшия византийски военачалник Леон (помощник-управител на Солун и областта) и на жена му Мария, вероятно от славянски произход. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Бащата умира рано и децата минават под покровителството на великия логотет /нещо като държавен секретар/ Теоктист, който е много близък на семейството и е втората личност след владетеля в Империята. През 843 година Константин се записва в прочутата Магнаурска школа, където получават образованието си децата на императора и на висшата византийската аристокрация. За времето си школата е най-висшето учебно заведение във Византия. Константин владее много добре старославянски, гръцки, латински, еврейски.

В 860 г. Кирил и Методий участват във важна църковно-религиозна мисия в Хазарския каганат /каган-хан/. Братята са изпратени там от византийския император с мисия за разпространение на християнството. На 30 януари 861 г. св. Кирил по свръхестествен начин намира в Крим мощите на св. Климент /четвъртия римски папа/. Тържествено ги пренася в гр. Херсон в църквата „Св. Димитър“.

През 862г. двамата братя, по поръка на папата и по искане на великоморавския княз Ростислав, са натоварени да пропагандират xристиянството на славянски език във Великоморавия. Съгласно една от теориите, Константин-Кирил, с помощта на брат си Методий, създава глаголицата още през 855 г., в манастира “Свети Полихрон” в Мала Азия. По поръчка на императора на Византия и папата с цел по лесното приобщаване на многобройните славянски племена към християнството. Кирилицата пък се смята за дело на ученика на братята – Климент Охридски. Двамата братя се установяват в столицата Велехрад. Създават там духовно училище, обучават бъдещите свещеници, превеждат богослужебни книги и проповядват на славянски език. Поставя се началото на славянската литургическа служба.

Кирил и Методий пишат от Моравия до Римския престол за случилото се преди години чудо — Черно море се отдръпва и оголеното дъно поднася на братята мощите на св. Климент. По покана на папа Николай I (858-867), в края на 867г. , заедно с учениците си, Кирил и Методий пристигат в Рим, за да получат папско разрешение относно отслужване на славянска литургия. Те са приети благосклонно от новия папа Адриан ІІ (867-872), защото носят част от мощите на Св. Климент. Папата тържествено приема солунските братя и води шествието на римските жители, които със свещи в ръце посрещат мощите на мъченика св. Климент Римски. Главата на Римската църква тържествено приема преведените на старобългарски литургични книги, освещава ги и ги полага в църквата „Санта Мария Маджоре“. С това действие папата одобрява службата на славянски език и признава за равнопоставен на гръцкия и латинския славянския език. След този момент в Рим се отслужват и литургии на славянски език. В 868 г. лично папата и най-висшите му прелати / духовник/ ръкополагат за свещеници славянските ученици на двамата братя, доведени от тях в Рим.

В Рим св. Константин Философ завършва последния си труд “Написание за правата вяра”, но, изтощен от тежките пътувания, заболява. Малко преди смъртта си той приема “великата монашеска схима/най-висша степен на монашество/” с име Кирил, с което остава като светец в Православната и Римо-католическата църква. Кирил умира в Рим на 14 февруари 869 година. Св.Методий иска позволение от папата да вземе тялото в Гърция и по желание на майка им да погребе тленните останки на брат си в Солун. По онова време това било доста сложно начинание и накрая по настояване на папата Св. Кирил е бил погребан в криптата на базиликата „Сан Клементе“.

Базиликата „Сан Клементе“ в Рим

А базиликата „Сан Клементе“ се намира на 700-800 м от  базиликата“Сан Джовани ин Латерано“ в посока Колизеума. Църквата е посветена на четвъртия римски папа Климент I Римски. Тук под основния олтар са погребани мощите на светеца. Също тук се съхраняват и част от тленните останки на св. Константин Кирил Философ. Намират се в капелата вдясно от олтара на основната църква построена през 1885 г. в чест на 1000-годишнината от смърта на Св. Методий. Достъпът до капелата е ограничен и можем да се поклоним пред създателя на славянската азбука от 5-6 метра разстояние. След като Наполеон превзема Рим през 1798г. имал намерение да построи булевард свързващ Колозеума с базиликата“Сан Джовани ин Латерано“. „Сан Клементе“ е предвидена за събаряне и много ценности са били разграбени включително и мощите на св. Кирил. Но отец Агустини успява да спаси мощите на Кирил Философ и ги пренася в църквата „Киеза Нуова”. После, получени от монсеньор Лоренцо Матей, те са съхранени в частния параклис на фамилията му във Верона. Плановете на Наполеон за щастие не са били осъществени и днес можем да се наслаждаваме на запазената древна църква. За около 150 години мощите на Св. Кирил са в неизвестност, за да бъдат открити случайно  през 1963 г.от професор Леонард Бойл и в присъствието на тогавашния папа Павел са върнати в базиликата „Сан Клементе”.  Днес църквата“Сан Клементе“ е една от-най-старите в Рим. Има три нива на развитие през вековете като двете нива са под нивото на терена. В нея могат да се проследят всички етапи от строителната история на храмове в Рим. През 4 век на това място е построена църква върху основите на стар езически храм. До днес са запазени стенописи още от 9-ти век. Разрушена от норманите днешната църква датира от 12-ти век. Оттогава е и светлооранжевата мозайка около олтара която е една от най-интересните особености на храма. Съвременният храм е със свободен достъп през малък и чист, добре поддържан двор. На входната врата към базиликата се намира мраморна масивна плоча с надписи на глаголица. Има цитати от старобългарска книга т.н. Асеминиево евангилие, което и до днес се пази във Ватиканската библиотека. Има също и отбелязан маршрута по който са минали двамата братя за да стигнат до Рим. В един от параклисите има картина изобразяваща как папата посреща двамата братя носещи мощите на Св.Клемент пред базиликата „Санта Мария Маджоре“ и освещава славянската азбука и написаните на нея книги.

Другите две нива на църквата са обособени като музей и се заплаща 10 евро за вход. Там долу в Криптата е и гроба на Св.Кирил. От старата базилика от 4-ти век само тази крипта се е запазила. Около самия гроб има много паметни плочи от всички славянски народи за признателността им към делото на Св.Кирил Философ. Разбира се на централно място е и паметната плоча от нашата държава. Особено впечатление прави мраморната мозайка над гроба на светеца, поставена през 1929 г. когато се чества 1060 години от смърта на Св. Кирил. Изработена е от двамата родолюбиви студенти по онова време – скулптора Любомир Далчев и архитекта на Етъра, Нено Ямантиев.  Преди около близо 90 години тези две момчета са учили в Рим и със скромните си финансови средства, (с които едвам са преживявали) изработват мозайката, поставяйки под образа на Константин Кирил надписа на български и латински: В памет на българския равноапостол и първоучител Свети Кирил – от българския народ, 869 г. (дата на смъртта), и 1929 г. (когато е поставена мраморната мозайка)”. В най-ново време – през 1975 г. – пък точно срещу гроба на св. Кирил е монтирано монументално пано-икона с образите на Кирил и Методий в цял ръст, дело на български художници Ст. Куюмджиев и Й. Спиров с надпис „На славянските просветители Кирил и Методий от признателния български народ”.

Споменаха ни, че папа Йоан Павел II често е идвал тук да се моли на гроба на създателя на славянската азбука, за да се измоли божия закрила на полския народ и всички други славянски народи. На 30 декември 1980 г. с апостолическото послание“ Egregiae Virtutis“, папа Йоан Павел II обявява Константин-Кирил Философ и брат му Методий за съпокровители на Европа.

Колизеума

Пред Колизеума в Рим

На  пет-десет минути пеша от базиликата „Сан Клементе“ е Колизеума. За него, за намиращите се наблизо“ Арката на Константин“, „Римския форум“, „Форума на Траян“  няма да пиша, защото достатъчно е писано, моята задача е да покажа обектите в Рим свързани с християнството. Макар, че Колизеума е бил използван и за публичо наказание на християните.

Добрата новина е, че срещу 12 евро за билет можете да посетите три обекта- Палатинския хълм, Римския форум и Колизеума.

„Сан Пиетро ин Винколи“

“Св. Петър в окови” 

Близо до Колизеума, залепена за  „Университета“, се намира друга характерна църква за Рим- „Сан Пиетро ин Винколи“ или /Св.Петър в окови/. Тя е една от най-старите църкви в Рим, осветена от папа Сикс  през 5-ти век. Построена е  върху основите на стара християнска базилика. През ренесанса е реставрирана от двама кардинали, които по-късно стават папи –Сикс IV и Юлий II. Днес църквата привлича много туристи, най-вече заради статуята „Мойсей“ на Микеланджело като част от гробницата на папа Юлий II. Тази църква е част от поклонничеството, защото тук също се съхраняват като реликва веригите, с които е бил окован Св. Апостол Петър преди да бъде разпнат. Именно на тази реликва базиликата дължи името си.

Съвсем близо до Колизеума и двата  римски форума на площад Венеция се намира Националния паметник на Виктор Емануел II. Той е построен в началото на 20 век в чест на първия крал на обединена Италия. Много е изписано за този паметник, той в момента е един от символите на Рим. Но аз го споменавам защото има и българска връзка. Синът на Виктор Емануел II-Умберто I и неговата съпруга Маргарита /на която е кръстена прочутата пица/ са прадядо и прабаба на нашия цар –премиер Симеон Сакскобурготски. А погледа към целия град от голямата тераса на паметника -музей е удивителен.

Като разгледате уникалния монумент, не пропускайте да посетите почти граничещата с него църква „Св.Богородица Арачели“. Името означава „Богородица от Небесния олтар“. Първата църква на това място е от 6-ти век, построена върху  останките на стар римски храм на богиня „Юнона“. Сегашния си вид дължи на францисканците които мащабно я преустройват в края на 13-ти и 14-ти век. В 1348 година е изградено стълбището пред църквата запазено и до днес. То има 124 стъпала и е в знак на благодарност към Св.Богородица за настъпване края на чумата. Друга забележителност на църквата запазена и до днес е красивия резбован таван. Поръчан и поставен за отбелязване на победата при Лепанто против турците. Във вътрешния интериор има много картини-шедьоври от средновековието. Днес църквата привлича поклонниците най-вече заради това, че тук се намира малка дървена статуя на младенеца Исус. Има легенда, че склуптурата е издълбана от маслиново дърво отгледано в Гестиманската градина в Ерусалим. Оригиналът е откраднат през 1994 г. и сега на нейно място е поставено точно копие. Но въпреки че в момента е копие, фигурата лекува сериозно болни /вярващи/. Има поверие, че ако след молитва болния ще бъде изцелен то устните на бебето ще порозовеят. Ако болния е без надежда то устните остават бледи. Днес на мястото на древния олтар, има параклис „Св.Елена“ в който се пазят и част от мощите на светицата. Тук е и гроба на папа Хонорий IV и също Катрин-царица на Босна.

В непосредствена близост до църквата „Св.Богородица Арачели“ се намира един от важните римски хълма „Капитолий“. Тук можем да се насладим на прекрасния площад проектиран от Микеланджело през 16-ти век с грандиозната статуя на Марк Аврелий на кон/оригинала може да се види в музея/. На него се намират Капитолийските музеи разположени в два забележителни двореца и кметството на Рим. В един от музеите е прочутата статуя на вълчицата, кърмеща Рем и Ромул. На площада до сградата на кметството вляво има копие на вълчицата. Статуята е на герба на Рим. В близост до Капитолийския хълм  се намира друг, може би най-важния от седемте римски хълма „Палатин“. Според легендата в подножието на хълма е пещерата, където е живяла вълчицата, отгледала двамата братя близнаци-Ромул и Рем, основатели на Рим. Когато братята решават да основат града, се получило разногласие за мястото. Рем държал на хълма Авентин, а Ромул на Палатин. При избухналата кавга Рем пада убит и Ромул основава града на хълма Палатин. Днес града носи неговото име /Roma/.

Време за почивка

Малко отклонение за кратка почивка. Все пак да не забравяме, че се намираме в царството на пиците, пастата и хубавото кафе. Заведения и пицарии колкото искаш. Цената на кафето е около 1 евро но, ако го пиеш на крак, седнеш ли на маса цената скача двойно и тройно. Същото се отнася и за бирата, най-добрите са „Peroni“, „Moretti“. Но това се отнася само за туристическия център на Рим. На много места в Рим се продават пици на килограм /цена около 18-20 евро/. Предимството е, че можеш да опиташ от няколко вида. Рим е богат на изворна вода в целия град има чешми с много добра вода, но да знаете може да отнесете глоба, ако ядете дори и сандвич на обществени места посещавани от туристи.

„Устата на истината“

„Устата на истината“

Като слезете от хълма Капитолий по прочутите 124 стъпала и тръгнете към реката, след 500-600 м ще стигнете до друга голяма забележителност на Рим – църквата “Санта Мария ин Космедин“ и прочутата „Устата на истината“. Това е известен барелеф на повече от 2200 години. Представлява голям кръгъл  мраморен блок с тежина над 1200 кг. и диаметър около 1.75 м. Изобразено е древно божество с пет отвора – по два за очите и ноздрите и един значително по-голям за устата. За склуптурата се смята, че е била част от древен римски фонтан. Тя още от Средновековието  насам се счита за своеобразен „детектор на лъжата“. Поверието гласи, че ако си поставите ръката в устата на барелефа и при зададен въпрос се изрече лъжа ръката ви ще бъде отрязана. Тук тя е поставена през 17-век на портика/пристройка пред вход/ в ляво на църквата“Санта Мария ин Космедин“. Самата базилика е построена през 6-ти вик на мястото на езически храм. Дълги години църквата е била на гръцки бежанци. Може би и от там идва и името „Космедин“ от гръцкия епитет прекрасен/kosmidion/  може би заради уникалните мозайки и богатия вътрешен интериор. Църквата е основно обновена през 1118-24 г. От тогава е входът с червените тухли и портикът и също впечатляващата седеметажна камбанария в романски стил. В самата църква няма платен вход, но стои един свещенник и така те гледа, че няма как да не дадеш дарение за храма.

Връщайки се на площад Венеция, можем да продължим към другите забележителности на Рим, но аз ви предлагам едно отклонение от маршрута/около 1 км/ в посока на Президенския дворец „Квинирале“. Там наблизо се намира една уникална като местоположение и интериор църква“Сан Карло але Куатро Фонтане“. Църквата е построена по проект на гениалния  Боромини в 1638-1667г. Най-характерното за нея, от където идва и името е, че се намира на кръстовище с четири склуптурни групи с фонтани в четирите му краища. Тази малка църква привлича вниманието не само на целия Рим, а дори на цяла Европа. Малкото и неудобно място за построяване на храма принуждават архитекта да вземе необичайни решения за проектиране на храма. И се е получило наистина неповторим шедьовър на църковната архитектура. Ще ви впечатли овалния купол на храма.  Вътрешното пространство е изпълнено в бял цвят. Целия интериор е направен така, че да забравим за реалните размери на храма. Създава се усещане за грандиозност и мащабност което в действителност не съществува. Водеща е оптичната измама и илюзия. Ефектът е поразителен.

„Фонтан ди Треви“

„Фонтан ди Треви“ в Рим
Фонтана ди Треви

Връщайки се на площада „Квинирале“, оттам на 300 метра е прочутия „Фонтан ди Треви“. Точно срещу Фонтана се намира църквата „Св. Викентий и Св. Анастасий“. Преди години папа Йоан-Павел II я беше дал за използване от Българската православна църква, но нещо работата се разсъхна. Няма да описвам /достатъчно е писано/, за уникалната красота и архитектурата на фонтана и всички легенди свързани с него. Все пак хвърлете по една монета за да се върнете в този уникален вечен град.

В лабиринта от романтични улички в същинския център на Рим, дано не се объркате, но непременно трябва да намерите църка“Санта Мария Минерва“ и съвсем близо до нея уникалния „Пантеон“. Базиликата “Санта Мария Минерва“ като много църкви в Рим е построена върху стар езически храм посветен на езическата богиня Минерва /богиня на мъдростта/. Сегашната барокова фасада на църквата е от 17-ти век. Но зад нея всъщност се крие единствената църква в Рим чийто интериор е в готически стил. Най-ценното съкровище в нея е статуята на Микеланджело „Исус, носещ кръста“ . Тази църква впечатлява с необикновенната си красота и уникалните фрески по интериора. Особено интересен и запомнящ е синия таван на базиликата.

На площада пред базиликата е известното творение на Бернини от 17-ти век-египетски обелиск който има за основа склуптора на слонче. В този момент гениалния творец имал разправии с „Инквизицията“. Той така поставил статуята, че първото, което се виждало от балкона на сградата на „Инквизицията“, са задните части на слончето.

Пантеона в Рим
„Пантеона“

Съвсем наблизо е „Пантеона“. Това е най-добре запазената римска сграда от Древността. Той е един от основните исторически символи на Рим. Смята се, че това е най-голямата запазена сграда в света изпълнена от неармиран бетон. Първоначално е бил построен по-малък пантеон от Марк Агрипа през 27 година преди Христа в името на „Всички богове“. По това езическо  време в Рим са се почитали десет божества. Окончателното завършване на храма става през 128 от император Адриан. През 7-ми век храма започва да се ползва от християните. Още входа ще ви впечатлят  огромните колони. Фронтонът е правоъгълен а вътре е ротонда/с кръгла хорма/. Най-впечатляващото  в храма е разбира се нейния купол със сферична форма  с диаметър 43.3 метра както на ширина така и на височина или по друг начин казано в сградата може да се помести сфера с диаметър 43.3 . Дълго време е бил световен лидер до построяването във Флоренция на църквата „Санта Мария дел Фиори“. В средата на купола има отвор с диаметър  8,92 метра популярен като „Окото на Пантеона“. За облекчаване на тежестта на купола, дебелината на стените намалява във височина –от 6,4 м при основата до 1,2 в горната част. Интересното е, че в пода  на храма е направена канализация за да поема дъждовните води от отвора на купола.

Днес Пантеона освен за туристическа атракция се използва като църква и се водят служби по време на религиозни и църковни празници. Тук са положени останките на художника Рафаело, на първия крал на обединена Италия Виктор Емануел II на сина му Умберто I и съпругата му Маргарита/да напомня – прадядо и прабаба на Симеончо/. На площата пред  Пантеона има фонтан по средата на който се издига обелиск на фараона Рамзес II от 8-ми век преди новата ера. Този червен гранитен обелиск е на това място от 1711 година.

Площад Навона

Съвсем наблизо е известният площад „Навона“. Достатъчно е описван, само ще спомена за уникалните три фонтана. Най-впечатляващия е известният Фонтан на Четирите реки (Fontana dei Quattro Fiumi), украсен с четири скулптури, които символизират познатите до този момент главните реки на света – Нил, Ганг, Дунав и Ла Плата/Амазонка още не е била позната/. Другият е фонтана „Мавъра“. Проектирани от кого мислите …Бернини разбира се . Третият е фонтана на „Нептун“. Не пропускайте и църквата „Света Агнес“, започната от баща и син Рейналди и завършена от Боромини, днес привлича всеки турист с изяществото си и богата история. Изобщо в целия град можете да видите творенията и почерка на двама  гениални архитекти и склуптори Бернини/1598-1680/ и Боромини/1599-1667/. Тяхното постоянно съперничество за папско влияние развива до безкрайност геният им.

Обърнете  внимание на статуята в уличката в края на площада. Рим винаги може да ви изненада с нещо. Слабо известен факт е съществуванета на 6-те „говорящи статуи“. Едната от тях е тук на площад Навона, а другите са разпръснати по различни места из Рим. Тази традиция е започнала още през 16-ти век та до наши дни. Всеки е имал право със стихотворения или простички послания в писмена форма да изразява своята позиция по злободневни политически,социални и житейски събития и критика към политическото и религиозно статукво. Тези послания и до днес се залепват под статуите. Те се наричат „Pasquino“ , на името на един местен човек който разнасал из града различни слухове и клюки. И от там е произлязъл и термина „пасквил“.

Наблизо се намира и друг известен площад „Кампо де Фиори“ известен с това, че тук Инквизицията изгаря Джордано Бруно. Днес тук на площада има паметник на великия италиански философ и астроном. Има и голям пазар на площада.

Вече споменах, че идвайки от Великоморавия, братята Кирил и Методий били посрещнати от папа Адриан ІІ в базиликата „Санта Мария Маджоре“. Тя е от малкото базилики, които са построени не върху стар храм. За мястото на построяването и има интересна легенда. През летните нощи на месец август 352 година папа Либерий имал съновидение –явила му се Св. Богородица и му казала да построи църква на мястото, където следващия ден ще завали сняг. На другия ден 5-ти август над хълма Есквилин неочаквано завалял сняг и папата начертал на снега кръг и с това очертал контурите на бъдещата базилика „Санта Мария Маджоре“/Света Богородица Велика/. Всяка година на този ден се чества чудотворния снеговалеж-по време на обедната меса от тавана се посипват розови листенца, а вечерта пред църквата има машина за изкуствен сняг който опсипва входа на базиликата. В „Санта Мария Маджоре“за първи път са осветени славянските богослужебни книги и славянският език е обявен за литургичен. В базиликата се намира паметна плоча на Св.св. Кирил и Методий.

Веднага на входа ще ви впечатли централния резбован таван позлатен със злато от Перу донесено от първите испански мореплаватели. Сред  основните забележителности са трите капели /параклиси/. Първата вдясно е т.н. Сикстинска тук са погребани папите Сикст V/ да не се бърка със папа Сикст IV които е поръчал на Микеланджело изрисуването на тавана на „Сикстинската капела“ във Ватикана / и Пий V. Техните надгробни плочи са богато украсени с барелефи. Извън нея се намира надгробната плоча на архитекта Бернини на когото днес Рим дължи много от шедьоврите си.  Другата е Паолинската или Боргезе тук са погребани папите Климент VIII и Павел V. Третата е капелата Сфорца, вероятно направена по проект на Микеланджело. Може би най-ценното в базиликата е реликвария в които се съхранява част от яслите, където се е родил Исус Христос. На всяка Коледа сутринта се изнася пред църквата за литийно шествие. В големия олтар над реликваря се намират част от мощите на Св.Матей. Под базиликата има музей с платен вход , където освен всичко друго има изключително ценни дори за римските стандартни реликви-косъм  от косата на  самата Св.Богородица и също ръцете на светците Лука и Матей.

Лесно можете да стигнете до църквата – намира се на 10 минути пеша от основния ориентир в Рим-гара Термини.

Близо до площад Барберини/слизате на едноименната  спирка /с известния фонтан “Тритон“ в началото на световно известната и шикозна улица „Via Veneto“ се намира една много особена църква на ордена на капуцините „Santa Maria della Concezione“. Целия интериор на църквата е доста потискащ-стените са облицовани с хиляди монашески скелети има полилеи от тазобедрени стави. По тавана има много черепи и кости които оформят невероятни готически орнаменти. Този интериор е оформян от 1627 до 1631 година, а за докарат всички тези кости са били използвани триста конски каруци. Сега целия вътрешен интериор се приема като произведение на изкуството.

Едно малко отклонение Капуцини –капучино….. Да, има връзка. Кафе със студено мляко разбито на пара в съотношение 25 грама кафе и 125 грама мляко е днешното капучино. Но то има история. До 1683 г. кафето в Европа се е приготвяло по мюсюлманска традиция, но по това време Марко Д’Авияно, проповедник от Капуцинския монашески орден, решил, че така приготвеното кафе е много силно за него и му добавил каймак и мед. В резултат на това цвета на кафето се променил и заприличал на цвета на монашеското облекло, а оттук тръгнало и името „Капучино”.

Площад Испания

Площад Испания в Рим
Площад Испания

Не пропускайте да видите площад Испания с прочутото стълбище със своите 138 стъпала. В основата на тях се намира  фонтанът „Баркача“с форма на претоварена лодка. Завършен е през 1627 г. по проект на Бернини/но… баща/. Намира се на 500 м от площад Барберини. Не пропускайте и замъка „Сант Анжело“, построен през 139 г. като мавзолей на император  Адриан. По-късно е бил използван като крепост, затвор /Джордано Бруно е бил тук затворен 6 години/, а по време на размирици  са се криели епископи. Има подземен тунел които го свързва с Ватикана. Сега е музей с входна такса 9 евро, за младежи до 25 години 6 евро. Близо до площад Испания се намира базиликата „Св. Андрей“. Там се намират оригиналите на статуите на ангелите украсяващи моста до  замъка“ Сант Анжело,“ изработени лично от Бернини. Важно за нас българите е, че там е погребан българския възрожденец Петър Парчевич вдясно от олтара е гроба и има възпоменателна плоча от българската държава. На 200 метра от „Св.Андрей“  в посока главната улица на Рим „Via del Corso“се намира друга интересна  базилика  „San Silvestro in Capite“. Построена през 8-ми век върху древен храм на слънцето. Днешният й вид е от края на 17-ти век в бароков стил, но камбанарията и портика е изцяло запазен от средновековната църква. Има и много красив вътрешен двор. Но, най-ценното и заради което ви съветвам непременно да посетите църквата е, че в храма се съхранява част от главата/темето/ на „ Св.Йоан Кръстител“. Като влезете в храма, веднага вляво има малка капела със реликвариум, съхраняващ мощите на светеца.

Ватикана като държава е създадена на 11 февруари 1929 г. След обединението на Италия през 1870-та година има криза в отношенията между Държавната власт и Ватикана. Папата се оттегля във Ватикана и се обявява за „ватикански затворник“. Фашиският лидер Мусолини слага край на тези отношения подписвайки Латеранския договор/по името на Латеранския дворец,където е сключен/ за гарантиране на суверенитета на града-държава. Издигнатият през 14-ти век папски дворец, е обявен за постоянната папска резиденция.

Ватикана

Сикстинската капела в Рим

Днес Ватикана е независима, абсолютна теократична монархия. Притежава 25 % от собственоста в целия Рим. Държавен глава е папата. Той ръководи и трите власти в държавата-законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Папата се избира от кардиналско събрание/конклав/ и изпълнява функциите на държавен глава пожизнено, макар, че папа Бенедикт XVI сам абдикира и се отказа от папската власт. Както знаем конклавите за избор на папа се провежда в Сикстинската капела при строги правила. Кардиналите участващи в избора трябва да са не повече от 120. Гласуването е тайно и за избор на нов папа са необходиме 2/3 + 1 глас от присъстващите. Веднага след преброяване на гласовете бюлетините се горят, като в огъня се слагат специални вещества и по цвета на дима, излизащ от комина на Сикстинската капела, става ясно дали е избран нов папа. Ако дима е черен –нямаме още папа.

Най-малката държава в света, само 0.44 кв.км. и население около 850 жители, отвсякъде опасана от крепостни стени. Ватикана има всички атрибути на държава съгласно международното право-има дипломатически отношения с други държави, международни паспорти. Издава собствени монети, марки. Официална валута от 1999 година е еврото съгласно договор със Европейския съюз. Няма собствени въоръжени сили-Швейцарската гвардия се грижи за сигурноста на държавата. Всички служители на Швейцарската гвардия трябва да са католици, неженени, с швейцарско гражданство на възраст между 19 и 30 години и височина не по-малко от 174 см. Интересните им униформи са изработени още от  Микеланджело.

Пред Ватиканските музеи

В северната част на мини държавата са уникалните Ватикански музеи. В тях се съхраняват произведения от изключителна културна, историческа, научна и религиозна значимост. Тук са гробовете на Св.Елена и Св.Константин и разбира световно известната „Сикстинската капела“. Входа за музеите е 17 евро. Опашката за музеите винаги е голяма, но организацията е отлична и ако спазвате някои правила ще влезете за около час. Първо отидете сутрин рано към 8.30 /работно време от 9.00 до 17.00/, не отивайте в понеделник, неделя е почивен ден и най-много хора има именно в понеделник. Най-ненатоварените месеци са от ноември до февруари, тогава и хотелите са най-евтини. Друг съвет –като стигнете до Сикстинската капела излезте през дясната врата в дъното на капелата. От тук ще се озовете пряко до базиликата „Св. Петър“ и ще избегнете огромните опашки пред входа на катедралата откъм площада.

Най-почитаните светци в Рим разбира се са Христовите апостоли Св. Петър и Св. Павел, обявени за покровители на града. Те са били най-ревностните разпространители на християнството, след като Светия Дух ги осенява и те започват да говорят много езици. И двамата апостоли Петър и Павел са изтърпели безброй обиди, унижения, гонения и много страдания в името на Господа Исус Христос. Заради техния духовен подвиг, Св. Петър и Св. Павел са наречени първовърховни апостоли.

Св. Петър бил беден рибар, който се родил и живял на брега на Галилейското езеро, в гр.Бедсаида. Той и брат му Андрей са първите избрани от младия Исус Христос за негови ученици. Един от 12-те апостоли останал сподвижник на сина господен до последния му ден на земята. След разпъването на Исус Христос Св. Петър поема ръководството и разпространението на Христовото учение и изиграва решаваща роля в основаването на Християнската църква. Не случайно той се смята за първия римски епископ в списъка на римските  папи.

Според преданията след тридесет години мисионерство и проповядването на новата религия Св. Петър отива в Рим . По това време по нареждане император Нерон са екзекутирани много християни. През 64 или 67 г. Св. Петър е разпнат на кръст с главата надолу /по негово желание/, защото не се чувствал достоен да бъде разпнат като Исус, пак по заповед на император Нерон заради християнското му мисионерство. На мястото където според легендата е бил поставен кръста на разпнатия апостол Петър днес се намира църквата „Сан Пиетро в Монторио“/намира  на хълма Яникул на юг от Ватикана/.

Базиликата „Свети Петър“

В целия град Рим се вижда почитта към великите апостоли, но най-ярко можем да почувстваме духът им в Базиликата „Свети Петър“ във Ватикана, едно от централните свещени места на Римокатолическата църква. С обща площ на помещенията от 15 160 m², това е най-голямата християнски храм в света. Може да побере едновременно 60 000 вярващи. Християнска църква на същото място съществува от 4 век по време на императора Константин Велики. Строителството на съвременната сграда започва на 18 април 1506 година по проект на великия италиански архитект Донато Браманте, след неговата смърт и по негова препоръка главен архитект става младия Рафаело. Централния огромен купол е по проект на Микеланджело.Строителството е завършено чак на 18 ноември 1626 година.

След завършването на базиликата римските граждани и всички вярващи имали нужда от голям площад, където да получават благословията от папата и да участват в различни религиозни тържества. С това се заема друг гениален архитект Бернини, който проектира едно гениално творение на световната градоустройствена архитектура-цялата форма напомня длани, събрани в молитва. Площадът е построен в 1667година. Той е ограден от 284 колони, а в центъра му се издига 40 метров червеникав египетски обелиск /на възраст около 3400 години/, донесен от Египет по заповед на император Калигула. През 16 век по заповед на папа Сикст V е преместен и доставен на този площад от архитект Доменико Фонтана. Издигнат е с помощта на 700 души. От двете му страни се намират два големи фонтана с вид на гъби. Има разположени и 190 статуи. Площадът е така разположен, че да дава възможност на всички, дошли във Ватикана да мога видят папата, докато той раздава своята благословия от центъра на фасадата на църквата, или от прозореца на ватиканския дворец.

И до ден днешен това е най-голямата християнска църква в света /спори се дали „Базиликата Божията майка на мира“ в Ямусукро столицата на Кот д Ивоар е по-голяма/. Според католическите предания, в църквата е погребан свети Петър. Смята се, че гробът на свети Петър е разположен точно под олтара. По тази причина много римски папи още от раннохристиянската епоха също са погребани в „Свети Петър“. Тя се свързва с историята на папската институция, и също с множество художници и склуптури, най-известният сред които е Микеланджело. Като архитектурен паметник църквата е смятана за най-великата сграда на своята епоха.

Към централната църква водят пет порти, всяка със своето предназначение. Първата е „Портата на смърта“, защото през нея минават погребални процесии. Четвъртата врата, която е отворена и сега се влиза през нея в базиликата е „Вратата на тайнствата“. Най-интересната като папска традиция е последната пета най-вдясно. Това е т.нар. „Порта Санта“/Свещена врата/. Тя се отваря/ по-скоро разбива защото е бетонирана/ само на кръгли годишнини през 25 години. Папа Йоан Павел II на Коледа през 2000-та г. почуква три пъти по нея със сребърно чукче и я отваря до Коледа 2001-та. Този ритуал, ще се повтори на Коледа 2025-та година. И четирите папски Базилики в Рим имат „Порта Санта“ и мечтата на поклонниците от цял свят е да минат  през всичките четири порти през свещените години.

Пиета

Първото, което ще ви порази при влизане, са размерите на храма. Веднага в дясно до входа е шедьовър на Микеланджело-„Пиета“ /Богородица оплаква сваления от кръста Исус/. Поръчана е от френския кардинал Билер, и през 18 век склуптурата е поставена на сегашното си местоположение. Това е единствената творба на гениалния творец, която е подписана от него, завършва я, когато е бил само 24-годишен. Другата склуптура, която трябва да видите, това е на Св. Петър. Статуята е от 13-ти век. В едната си ръка светецът държи ключовете – символ на авторитета, даден му от Исус Христос, а с другата благославя. Преданието е, че статуята има чудодейна сила когато я докоснете. Многобройните поклонници от цял свят са излъскали до блясък крака на светеца.

Отвътре куполът има височина 119 м и диаметър 42 метра стоящ на четири колони. Там се намира и 5 метровата статуя  на  Свети Лонгин/пробол с „Копието на съдбата“ мъртвия Исус/ дело на архитекта Бернини. В подкуполното пространство над главния олтар се намира друг шедьовър на Бернини-балдахинът висок 29м на четири резбовани колони и креслото на Св.Петър.

Шедьоврите в Базиликата са безбройни. Има и много саркофази на римски папи погребани тук през годините. Тук е гробницата на т.н. „български папа“. Това е папа Йоан XXIII. Той завинаги ще остане с това прозвище заради пословичната му любов към България, останала завинаги в сърцето му от  9-те години, в които е представлявал у нас Светия престол.

Ако все още имате сили след толкова впечатления, можете да се качите на купола на базиликата. С асансьор +320 стъпала входната такса е 10 евро. Другата възможност изцяло по 550-те стъпала – 8 евро.

Под Кралския олтар се намира криптата на базиликата. Там освен гробовете на много римски папи включително и на папа Йоан Павел II се намира гроба на Св. Петър. Мощите са открити в 1940 година при управлението на папа Пий XII в некропола под базиликата. От 2012 година с отделен вход от 13 евро може да се посети гроба на Св.Петър, но е малко сложно като организация пускат ограничен брой посетители по предварителна заявка.

Другия почитан в Рим от християнските светци е Св. Павел. Той е роден в гр. Тарс, обл. Киликия /днешна Турция/. Преди да срещне Исус Христос, той изповядвал юдейската религия и участвал в преследване на християните. Когато пътувал към Дамаск, Св. Павел ослепял, след това получил видение на самия Господ. Добри хора го връщат обратно в града, от който тръгнал. И там се случило чудо – на третия ден зрението му се върнало. И така от върл противник на християните, Св. Павел станал един от най-ревностните последователи на Господ Исус Христа, след това един и от най-видните проповедници на християнството.

Тъй като Павел от Тарс и е бил римски гражданин, той имал „превилегията“ да бъде съсечен с меч, а не разпнат на кръст. Обезглавен е на 29 юни, 65 или 67 година в местност „Акви Салви“/последната спирка на метрото-Laurentina/.  Смъртта му е била съпроводена с много чудеса, а там където е паднала отрязаната глава на светеца, бликнали три извора. /Днес там е манастира „Три извора“/

Гроба на св. Павел в Рим

„San Paolo fuori le Mura“

Базиликата, която трябва да посетите непременно в Рим е „San Paolo fuori le Mura“  или „Сан Паоло извън стените“. Тя се намира наблизо до мястото на обезглавяването на светеца. Базиликата е малко далеч от центъра, което и личи от името ,но със синьото метро слизате на метростанция „Basilica San Paolo“ и след пет минути сте на гроба на Св. Павел. Това е най-голямата базилика в Рим като не смятаме „Свети Петър“ която е  във Ватикана. Базиликата е построена по времето на Константин Велики на мястото, където е погребан светеца, Св Павел. Отличава се с внушителни размери. Вътрешния интериор ще ви впечатли със своите 80 гранитни колони, мозаичните портрети на 236 римски папи единствената по рода си галерия с  портрети на папите, нещо като „Liber Pontificalis„ / Книга на папите/ в образи. Ще ви удиви  уникалния таван, покрит с резбовани позлатени пана. В централния кораб на църквата в малка капела на ниво около 1.5 метра от основния под на храма зад стъкло се намира съркофагът от необработен мрамор с мощите на апостол Павел, това е и най-важната реликва на църквата. Също се вижда и част от основите на първата базилика, построена от  Константин Велики. В отделно ковчеже ще видите  част от веригите, с които е бил окован апостол Павел, а отдясно се вижда монета от времето на Нерон.  До саркофага има лампа с неугасващото пламъче, символизиращо учението на Св. Павел. От двете страни на криптата се намират величествени склуптури на двата най-велики христови апостоли –Петър и Павел.

Над криптата се издига балдахина на ди Камбио от 1285 г. и така популярния „великденски“ свещник от 13-век висок 5.5 метра. Уникалният мраморен свещник е разделен на осем сектора и е изпълнен със сцени от библията основно от новия завет най-важните моменти от живота на Исус. Тук меса до гроба на Св .Павел има право да отслужва само папата. Дълги години мощите на светеца са съхранявани в криптата на храма, но след пожара през 1823 година се оказват затрупани от камъни и отломки. Дълго време не са били открити и едва през 2005 година саркофагът е открит и сега е изложен за поклонение. Уникална е внушителната мозайка в апсидата (24/12 метра), изработена от венециански майстори  през  ХІІ-ХІІІв.по поръчка на най-могъщия римски папа Инокентий ІІІ (1198-1216). Не забравяйте да обърнете внимание на уникалната бронзова врата (отвън нейно съответствие е Светата врата една от четирите), състояща се от 54 панела  със старозаветни и новозаветни теми, изработена в Константинопол през 1070г. На някои от нейните панели всеки грамотен българин, без нужда от превод или познания по чужди езици, може да разчете текстовете.

От 1980 г. историческият център на Рим и владенията на Ватикана са под егидата на Юнеско.

Не случайно Рим е наричан „Вечния град“. Няма друг такъв град в Европа, където има съчетание на, от една страна Древния Рим със своите запазени артефакти от величието на римската империя, от друга – /уникалните шедьоври на Ренесанса. Тук е и най-посещаваната държава Ватикана от  християнски поклонници от цял свят. И не на последно място съвременния Рим със своите шикозни магазини, мода и вкусна храна.