Азербайджан –една колоритна страна, намираща се на границата между Европа и Азия, където се преплитат европейската и азиатската култури. Азербайджан е ислямска държава с над 90 % мюсюлманско население, но това не пречи да е може би най-светската мюсюлманска държава в света. Днес Азербайджан е една съвременна процъфтяваща държава, която внимателно съхранява своите ценности и история. Може би фактът, че почти 200 години тук са властвали руснаците, допринася за съвременния европейски вид на тази мюсюлманска страна. Разбира се, за това до голяма степен са помогнали и неизчерпаемите нефтени и газови находища в Азербайджан.

Баку столица на Азербайджан Каспийско море
Баку

Република Азербайджан с население 10 милиона жители e разположена в Югоизточен Кавказ, между планините Голям и Малък Кавказ и Каспийско море. Условно казано море, защото това е най-големият безотточен басейн в света и се намира намира на минус 28 метра по-ниско от световния океан. Има и анклав между Армения и Турция – Нахичеванската автономна република. Тя е с площ 5500 кв.км. и население около 0.5 милиона жители.

Международното летище „Гейдар Алиев“ се намира на 20 км. североизточно от столицата Баку. Посреща ни едно ново и модерно летище. Покривът на новия терминал е изключително красив, полупрозрачен. За да влезете в Азербайджан ви е необходима виза. Тя е електронна и се издава от посолството на Азербайджан в София за 2-3 дена и струва 25 долара.  Внимавайте с паспорта си, ако имате печат от влизане в Армения, очаква ви дълъг и продължителен разпит поради каква причина сте посетили „омразния“ съсед на азерите. Ако нямате осигурен транспорт, можете да стигнете до центъра с автобус H1, който свързва летището с града, до спирка на метрото „28 май“. Спирката се намира точно пред терминала, срещу паркинга. До центъра се стига за около 30-40 минути, по нова магистрала, дълга 14 километра. Цена на билета е 1,30 маната /един азербайджански манат е равен почти на един български лев/. Стойността на местната валута, манат, е обвързана с петрола и силно се влияе от цената му на световните пазари. През деня автобуса е на всеки 30 минути, а през нощта на 1 час. Трябва да си купите от автомат BakuCard (BakiKart) за едно или няколко пътувания. Еднократно пътуване в града струва само 0,20 маната. Другият по-бърз начин е с такси. Обикновено ще ви поискат 25 маната, но с пазарлък може да стигнете и до 15 маната.

Освен международното летище, много от обектите в Азербайджан носят името на Гейдар Алиев. Управлявалият в периода 1993 – 2003 г. бивш президент спомага за независимостта на Азербайджан и за поставянето на основите на съвременната държава. Първото впечатление от столицата Баку е грандиозното строителство и красотата на новите сгради и съоръжения. Първият ни архитектурен „сблъсък” по пътя от летището към центъра на Баку е с бижуто Олимпийски стадион, построен през 2015 г., с подвижен покрив и с капацитет 70 000 зрители. Колкото и да е невероятно, не се казва Гейдар Алиев, но за сметка на това само след минути ще минете покрай архитектурното чудо на Баку – културния център „Гейдар Алиев”. Той е разположен на едноименния булевард в Баку. Построен е по проект на легендарната британска архитектка от ирански произход, наричана „кралица на кривата (извивките), Заха Хадид. Културният център е признат за най-добрата сграда в света през 2014 г. 

Баку Азербайджан културен център Гейдар Алиев
Баку – културен център Гейдар Алиев

Може би коментарът на един от членовете на журито за прочутата награда „Дизайн на годината“, учредена от Музея на дизайна в Лондон, казва всичко за тази сграда: „Това е спираща дъха красива сграда на брилянтен архитект в разгара на кариерата си. Тя е толкова невинна и секси, колкото повдигнатата от вятъра пола на Мерилин Монро” (най-известната снимка на холивудската звезда).

Сградата е многофункционална с основно предназначение музей на бившия президент Гейдар Алиев. На три етажа е представен живота му, включително и автомобилите, с които той се е возил. Показани са много лични вещи и подаръци, направени през различни периоди от живота на бившия президент.  Друга част на сградата включва изложбени зали. В „Шедьоврите на Азербайджан“ с традиционни азербайджански етно предмети. Специална зала „Мини-Азербайджан“ с макети на известни сгради в Баку и в Азербайджан, също и залата „Добре дошли в Азербайджан“, както и залата с фотографии на азербайджанската кухня. Основната част на сградата се заема от голяма концертна зала с 1000 места. Особен интерес представлява  ландшафтната територия, състояща се от естествени декоративни дървета и цветя.

Към края на 19-ти век откритието на залежи от газ и нефт превръщат Баку в голям многонационален промишлен център. Най-честата асоциация с името Нобел, е разбира се Нобеловата награда и премия от над 1 милион долара към нея. Малко известно е, че заедно със своите братя Алфред Нобел създава огромна нефтена империя в Азербайджан. В нея работят около 30 000 души. Братята Нобел живеят в Баку 30 години. Те са били социално ориентирани и правели много за своите служители. Затова и работниците много ги обичали и успели да ги спасят, когато дошли болшевиките. По-късно Алфред Нобел завещава своето богатство за учредяване на известната награда. Азербайджанският народ се гордее, че 12 % от наградата идва от петрола, добит около Баку.

Центърът на двумилионния Баку е една смесица от красиви, стари сгради, построени в края на 19-ти век и ново модерно строителство. Веднага ще ви направи впечатление, че новото строителство или реконструкцията на стари сгради е в един стил и унисон с архитектурата на града от времето на петролния бум. Е, разбира се, тук-там се вижда и влиянието на сталинския стил в архитектурата, особено в административните сгради, построени по съветско  време. Баку е първият град в СССР, в който е пуснат в експлоатация трамвай /1926 г./ и е построен първия цирк.

Хотели, като във всяка друга столица, има за всеки джоб и интерес. В супер центъра могат да се намерят доста прилични хотелчета, разположени в стари ремонтирани сгради. Цените на  хотелите средна класа, три и четири звезди са около 30-50 евро със закуска. В по-крайните квартали има нови, много луксозни хотели на добра цена. Ако сте с кола или не ви притеснява ползването на градски транспорт, определено това е по-добрия избор.

Държавата Азербайджан е пъстра плетеница от противоречия и контрасти. Тя е нито в Европа, нито в Азия – тук историята на древните империи е тясно преплетена  с новите технологии и съвременност и всичко е добре подплатено с приходите от петрол. Поразителен пример за това е столицата Баку, където извитите стари улици на  средновековния квартал Ичери-Шехер са в непосредствена близост до ултрамодерните Огнени кули /Flame Towers/. Така че имате избор от къде да започнете разглеждането на Баку. Най-добре е според мен по хронологически ред – първо стария град Ичери-Шехер.

Ичери Шехер /в буквален превод Вътрешен град/ е историческият център на Баку, сърцето на града под закрилата на Юнеско. Старият град е най-старият жилищен квартал на Баку, който е заобиколен от добре запазени крепостни стени. Хората са живели в този район от бронзовата епоха. Дори и сега около 3000 души живеят в къщи, много от които са на повече от 500 години. По каменните улици на Ичери Шехер времето сякаш е спряло своя път – тук можете напълно да усетите атмосферата на средновековието. Тук в стария град, столицата на Азербайджан се проявява като един колоритен град, сякаш изваден от източна приказка: тесни заплетени улички, дворецът на „Ширваншасите”, легендарната „Момина кула”…

Старият град е ценен и с факта, че именно тук са заснети сцени от  известната комедия на Леонид Гайдай „Диамантената ръка“. До местата, където са снимани култовите сцени с героите на Андрей Миронов и Юрий Никулин, когато падаха с думите «черт побери!» и срещата с проститутката, водят много указателни табели. Много често преминаващите коли спират, защото са затруднени от туристите, постоянно има желаещи да се снимат в позата на падналия неудачник или контрабандиста на диаманти. Точно там е и малкото ресторантче с интериор – снимки със сцени от филма, восъчни фигури на главните герои и телевизор, който нон стоп “върти” филма.

Символът на Ичери Шехер „Момината кула” е уникален обект, който е пример за азербайджанската архитектура, нямаща аналог в региона. Има версия, че е построена върху древен зороастрийски храм, където са се почитали слънцето и огънят. Кулата Giz Galasy с право се нарича най-мистериозният паметник в Баку. Разположена върху скала, с височината 28 м, а диаметърът й е 16,5 м. Вътре в 5-метровите стени има спирално каменно стълбище, а кладенец слиза 21 метра надолу. Кулата някога е била  част от укрепление и наблюдател пункт, използвана до 19-ти век и като фар. Тя е красива и загадъчна. Никой не знае точното време на построяването и първоначалното й предназначение. Възможно е да е била религиозна сграда, тъй като на територията на Giz Galasy са открити ритуални кладенци. На 22-ри декември, денят на зимното равноденствие, преките слънчеви лъчи се насочват директно в централния прозорец. След това слънчевата светлина последователно се разпространява във всички горни прозорци. Изглежда хипнотизиращо красиво! Може би е издигната по времето на култа към слънцето. От 2000-та година кулата е под закрилата на Юнеско. В Азербайджан има един вид дискриминация за чуждестранните туристи. На всички забележителности цената на билет за вход на местни жители е в пъти по-ниска. За да влезете в „Момината кула” трябва да платите 15 маната, докато за азерите е само 2 маната. 

Пред стария град Ичери Шехер в Баку

Първите тюркски племена проникват в Азербайджан в края на 9-ти век и се смесват с местните кавказки племена. През 1502 г. Исмаил Сафеви основава първата ирано-азерска държава. Първата столица е град Тебриз /днес на територията на Иран/. В средата на 18-ти век държавата се разделя на няколко ханства. След руско-иранска война от 1804-1813 г., Азербайджан е завзет от Русия. От този период е и легендата за джамията „Мохамед”, наричана „джамията на шаха”, която се намира в непосредствена близост до „Момината кула”. Това е първата сграда, свързана с исляма в Азербайджан. Построена е през 1078-1079 година. Легендата твърди, че когато руската морска ескадра, изпратена от Петър I, бомбардира града, един снаряд удря минарето на джамията. То е силно повредено, но в същия момент се вдига силен вятър, който отнася руските кораби далеч в морето. Населението възприело това като закрила от Бога. Дълго време минарето не е възстановено, като символ на съпротивата срещу руското нашествие.

Разходката из лабиринта на тесните, павирани улички на стария град ще ви върне години назад във времето. Всичко е автентично запазено, но това не пречи всяка втора къща да е преустроена на магазин, заведение, галерия или работилница за стари занаяти. След дългата разходка из стария град, сигурно ще ви се прииска да поседнете за по едно турско кафе или да опитате най-известната местната бира „Xirdalan”. Цените са по-високи от заведенията извън историческия център, но общо взето е евтино дори и за български туристи. Бирата струва около 2-3 маната, а кафето 1-1,5 маната.  Преди да посетите Двореца Ширваншах, си струва да видите най-големия музей в света на книги миниатюри. Входа е безплатен, а има и подобаващо българско участие в експозицията.

Самият дворец на Ширван Шах, управляващата династия в продължение на 800 години, е построен от 13-ти до 16-ти век. Архитектурният комплекс под егидата на Юнеско включва дворец, вътрешен двор на дивана Хамер, джамия, гробница, баня и мавзолей. Целият комплекс представлява един завършен архитектурен ансамбъл. Входният билет е 15 маната, а за местни жители – 3 маната.

Между крепостните стени на Ичери Шехер и живописния бряг на  Каспийско море се простира 16-километровият красив крайбрежен булевард. Идеята за неговото построяване е още от края на 19-ти век. Изграждането му започва през 1909 г. През 2007 г. са предприети мащабни възстановителни работи – булевардът е обновен, построени са красиви паркове с фонтани, зони за отдих, увеселителен парк и множество кафенета и ресторанти. Особено интересна е така наречената „Малка Венеция”- зона с канали, където може да се качите на истинска гондола с гондолиер, също като в Италия. 

В азербайджанската земя има два занаята, които се упражняват от хилядолетия. Това са производството на медни съдове и тъкането на килими. Затова не случайно е построен музей на килимите. Намира се точно до парка „Малка Венеция”. Сградата веднага ще ви плени със своята изключително оригинална архитектура – направен под формата на … навит килим. Стените на сградата са извити не само отвън, но и отвътре. Това дава възможност да се подредят изложбените килими почти вертикално за по-лесно разглеждане от посетителите. Музеят има 13300 експоната.

Съвсем близо до музея на килимите се намира и Бакинския фуникуляр. Всеки уважаващ себе си хълмист град има релсов лифт. Баку, прогресивен във всяко отношение, не е изключение. Фуникулярът в Баку работи от 1960 г., а през  през 2012 г. за Евровизия той е буквално възстановен наново. Дължината му е 455 метра, за 4 минути и един манат ще се изкачите от крайбрежния булевард до Огнените кули и Алеята на мъчениците. Пред очите ви се разкрива великолепна панорама на Баку, тъмносинята повърхност на Каспийско море, хълмове и небостъргачи. 

  Слизайки от фуникуляра, веднага попадате под новия символ на Баку – Огнените кули. Това е модерен архитектурен комплекс, символ на нов и проспериращ Азербайджан. Сградите са три огромни стъклени небостъргачи под формата на езици на пламъци, насочени към небето, препратка към герба на Баку. Вечерта фасадата светва, за да симулира пламтящ огън, сякаш самите те горят. Огнените кули се виждат от почти всяка точка на Баку. Уникалните сгради са построени на мястото на стария хотел „Москва” и са пуснати в експлоатация през 2012 г.  Най-високата кула е висока 182 м. и има жилищни апартаменти, средната кула е заета от петзвезден луксозен хотел с 347 стаи. Най-ниския от небостъргачите представлява бизнес център.

Баку Огнените кули
Баку Огнените кули

Съвсем близо до Огнените кули се намира и Алеята на мъчениците. През ноември 1917 г. в Азербайджан е установена съветска власт и е създадена така наречената Бакинска комуна. През 1918 г. след англо-турската интервенция за кратко се образува нова република, като за първи път се използва името „Азербайджан“. От този период датират и междуетнически сблъсъци между азери и арменци. На 28-ми април 1920 г. с помощта на Червената армия е провъзгласена Азербайджанската АССР. В нощта на най-черната дата за азербайджанския народ 20-ти януари 1990 г. Москва изпраща танкове на Червената армия за да потушат антируските протести. Върховният съвет на Азербайджанската ССР провъзгласява независимостта на републиката на 18-ти октомври 1991 г. От 1994 г. до своята смърт през 2003 г. президент на държавата е Гейдар Алиев. На поста президент на Азербайджан го сменя синът му Илхам Алиев, който го заема и до днес.

В средата на 90-те години, за да се почетат жертвите на „Черния януари”, градските власти на Баку създават парк за култура и отдих. Всъщност това е мемориален комплекс с гробовете на жертвите на сблъсъците между съветските войски и местната опозиция. Алеята на мъчениците се състои от повече от сто гроба, разположени по дълга снежнобяла алея. Върху черните надгробни плочи има снимки на загиналите в трагичните събития в края на СССР. Това са обикновени работници, учители, полицаи. На края на алеята има голяма панорамна площадка с уникален изглед към целия Бакински залив. Оттук може би най-добре се вижда най-новата гордост на Баку, „Кристалната зала”. Построена е да посрещне Евровизия през 2012 г.  Освен със своята уникална архитектура, залата е известна и с краткия срок, за който е построена. Първата копка е на 2.08.2011 г., а официалното откриване на залата е на 7.05.2012 г. Само за 9 месеца е построена тази уникална сграда, побираща 23 хиляди зрители.

Близо до „Кристалната зала” се намира площада на „Държавния флаг”. Тук  през 2010 г. тържествено е издигнат флага на Азербайджан на 162 м. височина. По това време той е бил най-високият флаг в света. Но по нареждане на президента на  Туркменистан, бе издигнат флаг с три метра по-висок, за което получи сертификат от Книгата на рекордите на Гинес.

По време на Руската империя в края на 19-ти век, експлоатацията на нефт и газ прави някои жители на Баку много богати. А богатите обичат да показват богатството си с построяването на пищни къщи. Една от тях е Исмаилския дворец, построена през 1913 г. от барон Муса Нагиев в чест на преждевременната смърт на своя син. Друг характерна сграда е двореца Мухтаров. Построена е във венециански стил от петролния индустриалец и милионер Муртаза Мухтаров в началото на 20-ти век. След сватбено пътуване в Европа съпругата му е силно впечатлена от европейската архитектура и особено от венецианските сгради. Милионерът наема полския архитект Йозеф Плоско и построява дворец по европейски маниер за любимата си съпруга. Наричан е Двореца на щастието и е построен само за девет месеца. Руските болшевики през 1920 г. нахлуват в двореца, баронът застрелва трима офицери и накрая се самоубива. Днес в пететажната историческа сграда се намира дворецът на бракосъчетанията.

Друга сграда с красива архитектура и интересна история е Държавната опера и балет. Впечатляващата сграда в стил арт нуво е типичен пример за руска имперска архитектура е открита през 1911 г. Богат магнат е разстроен, че не е поканен на парти в имението на оперна звезда. Затова решава да построи свой театър. Има и продължение на историята. Със свой приятел барон се обзалагат, че сградата ще бъде завършена след 10 месеца. Да, тази красива сграда е построена за този кратък период, а магнатът печели залога.

От 2016 г. в Баку се провежда кръг от Формула 1 за голямата награда на Азербайджан. Трасето с дължина 6 003 км минава директно по централните улици на града, като заобикаля целия историческия квартал Ичери Шехер. По време на провеждането на състезанието в началото на юни, цената на апартаментите под наем в центъра на града достигат космически цифри. Особено са търсени жилищата с тераса към пистата.

Макар че Азербайджан е мюсюлманска държава, Баку се слави със своя нощен живот. Пешеходната зона на града се намира около улица Низами и известния  фонтан на градския площад. Нощният Баку по нищо не отстъпва на всяка една европейска столица. Улиците са чисти. Пълно е с луксозни заведения, тип европейски. Жилищните сгради са все нови, с ориенталски елементи. Красиви реставрирани сгради от края на 19-ти век, много светлини, заведения, пълни с млади хора и много туристи, ще ви посрещнат всяка вечер в центъра на Баку. Паркове и фонтани има из целия град. Хората по улиците приличат на жителите на Истанбул. Мургави с черни мустаци, но забулени жени са изключение. Всички са облечени по европейски – дънки, къси рокли, потници.

Баку нощен живот
Баку през нощта

Нефтените и газови запаси  са допринесли много днес Баку да прилича до някаква степен на арабското чудо Дубай. Но в същото време страната удивлява с природните и архитектурни забележителности. Макар и малка по площ държава, със своите 86 600 кв. км., от всички 11 климатични зони в света тук попадат 9 от тях. Контрастът е поразителен – от калните вулкани и пустинята на юг от Баку, през влажните субтропици до постоянните снегове и ледове в планините. Голяма част от територията на Азербайджан е планинска. Голям Кавказ е разположен на север, а Малък – на югозапад. Между тях е Закавказието, чиято азербайджанска част е заета от степната до пустинна низина на река Кура и притокът й Аракс. Северно от устието на р. Кура се намира полуостров Абшерон. Крайбрежието на Каспийско море е низина.

Най-високата точка на Азербайджан е връх Базардюзю /4466 м/. Оттук е минавал Пътят на коприната, тук се намират най-многобройните кални вулкани в света. Азербайджан се намира все пак в район със сложна политическа обстановка. Към държавата се отнася и ексклавът Нагорни Карабах, който обявява своята независимост от Азербайджан през 1994 г., след продължила няколко години война. До днес обаче населеният почти изцяло с арменци Нагорни Карабах, не е признат за независима държава, но реално нито Азербайджан, нито Армения контролират територията.

Азербайджан Гобустан кални вулкани
Азербайджан – Гобустан

Резерват Гобустан е включен в списъка на световното наследство на ЮНЕСКО. Намира се на около 60 километра югозападно от Баку. Тук са известните вулкани от кал, изригващи от земята, примесени с нефт и вода. А също и скални рисунки, запазени от праисторическата епоха, демонстриращи вярванията и ежедневието на първобитните хора. В подножието на планината Боюкдаш са запазени надписи на римски легионери от I-ви век.

На излизане от столицата Баку към Гобустан се намира известната джамия Биби – Хейбат  /Bibi – Heybat/. Тя е важен паметник на ислямската архитектура, на брега на Бакинския залив. Джамията е построена през 13-ти век. В продължение на 7 века тя е била важно място за поклонение на мюсюлманите. Но през 1936 г. е взривена по заповед на съветските функционери. През 1994 г. Гейдар Алиев издава указ за възстановяването на джамията на предишното й място. Новата сграда е окончателно завършена през  2008 г. Архитектите и строителите се опитват да повторят архитектурата на старата джамия, като  пресъздадат интериора от стари снимки. На нейната оригинална архитектура са се възхищавали видни пътешественици като Александър Дюма, Николай Калмиков, германския учен Борис Дорн.

В целия парк Гобустан има 600 000 подобни скални рисунки, изобразяващи хора, животни, ритуали, лодки, воини и други, издълбани в мекия пясъчник за последните 20 000 г. В района има и редица останки от древни жилища и светилища. Интересното е, че в подножието на планината Боюкдаш са запазени надписи на римски легионери, живели тук през I-ви век, по времето на Домициан.  В средата на XX-ти век районът започва да се изследва много по-задълбочено. Обект на интерес е бил и на известния норвежки пътешественик и изследовател Тур Хейердал, който е посещавал изследвал мястото два пъти.

В резервата Гобустан, включен в списъка на ЮНЕСКО за световно културно наследство, има няколко хиляди скални надписи и рисунки, които са на повече от 12 хиляди години. Има рисунки на хора, добитък, диви животни – според учените всички те някога са били издълбани в пещери, които в крайна сметка са се превърнали в купчини камъни. Цената на входния билет е 10 маната. 

Като се насладите на скалните рисунки и отбележите още един обект на Юнеско, посетен от вас, следва най-интересната част от приключението – калните вулкани. За да стигнете до тях, не разчитайте на ваш транспорт. В най-близкото село до вулканите има така да се каже „стоянка за таксита”. Десетина тридесетгодишни лади, чакат да бъдат наети от „смели” туристи, желаещи да посетят този уникален природен феномен. Още със спирането ще ви наобиколят местните джигити и след пазарлък, за 15-20 маната на кола, попадате в гордостта на съветското автомобилостроене. Но задачата на нашите нови приятели, не беше просто да ви закарат до бълващите кал и газ вулкани, а да преживеете един незабравим екшън. До вулканите е около 5-6 километра, през калната пустиня. Път няма, на места дълбоки канавки и коловози принуждават нашите шофьори да понамалят скоростта. Но естествено това не може да уплаши нито тях, нито съветските машини. С доста подскоци и форсиране продължаваме напред. А при равните участъци, ставаме участници в истинско рали между четирите „машини”. Нашият шофьор беше най-яростен от всички и на всяка цена държеше да е пръв  в състезанието. Предвидливо беше изключил километража си, за да не се стресираме, но със сигурност караше с над 130 км. Като стигнахме до вулканите много приличахме на героите от френския филм „Такси”, доста замаяни, с леки наранявания по главата от ударите в тавана на колата. Само един си призна за жълтото по гащите с култовата фраза „жълтой гащой”. Някак си по-руско звучи.

Азербайджан Гобустан кални вулкани
Гобустан – калните вулкани

Целият екшън, който преживяхме си заслужаваше, попаднахме на незабравимо място – най-многобройните кални вулкани в света. Няколко дузини вулканични конуса заобикалят неголямо кално езеро с бълбукаща вода, миришеща на нефт. На големина вулканите са от 1-2 до 4-5 метра високи. От тях периодически излиза нефт, газ и кал със специфичен цвят и блясък. На живо разбрахме какво означава израза „да бръкнеш в кратера на вулкан”. Калните вулкани са по тия земи от 25 млн. години и са свързани с нефтените и газови находища. В кухините на газовите джобове дълбоко под земята попада вода, която размеква седиментите и ги превръща в кал. От налягането на земните пластове и природния газ, калта започва да търси път нагоре през цепнатини. Така достига до повърхността и започва да се разлива слой по слой, образувайки постоянно растящи конуси, носейки със себе си нефт и балончета метан и сероводород.

 Азербайджан е на първо място в света по броя на кални вулкани /включени в книгата на рекордите на Гинес/. Общо вулканите са около 350 /от общо 800 известни по света/, а най-големите от тях понякога изхвърлят кал на доста голяма височина. Тази кал има лечебен ефект върху човешкото тяло. Пейзажът около калните вулкани наподобява лунната повърхност. Направихме си снимки и ще се хвалим в България, пред приятели, че сме били на луната. И може би няма да сме далеч от истината, геолозите от Наса стигнаха до заключението, че геоложката структура на вулканите е подобна на тази на Марс.

 Азербайджан е известна като „земята на вечния огън” заради природните огньове, които са се превърнали в неин символ. Те се дължат на многобройните плитки газовите находища, които също са причина и за наличието на легендарните огнени храмове на зороастризма. 

На около 20 километра от Баку в североизточна посока до село Мамедли се намира огнената планина Янардаг. Вечния огън на тази планина е споменат още през 13-ти век от Марко Поло. Вероятно от тогава много газ е изгорял, но не всичкия, защото днес това е една от атракциите на Азербайджан.

Янар Даг /от азер. Горяща гора/ е една от най-удивителните природни забележителности на полуостров Абшерон. Това е планински склон, обхванат от пламъци, които не могат да бъдат изгасени нито от дъжд, нито затрупани  с пясък или пръст. Горят така от няколко хилядолетия. Плашещият и в същото време хипнотизиращ огнен пейзаж всъщност се обяснява много просто: от горните слоеве на почвата се отделя природен газ, който при контакт с кислород се превръща в пламък. От 2007 г. Янар Даг е обявен за природен резерват, защитен от държавата. Представлява по-скоро хълм, отколкото планина, с височина около 10-15 метра, от недрата на който изригва горящ газ. Изглежда особено впечатляващо вечер след залез слънце. През 2019 г. е построен посетителски център с малък интерактивен музей и амфитеатър, на сцената на който се разиграва „постановката” на вечния огън. Входният билет струва 9 маната.

Огнената планина Янар Даг

От праисторически времена, когато хората са имали митични представи за околната страна са вярвали в бог Ормузд, като главен бог, а огънят е бил негов представител на земята. Оттук се заражда и зороастризма. Неговите последователи се покланят на огъня като на бог. Затова и тези места с вечен огън са много важни за поклонение на зороастрийците. Поклонници от цял свят идват тук в Янар Даг и в близкия храм Атешгях за да се поклонят за светите за тях места. Зороастризма е разпространен в Азербайджан от дълбока древност. Днес поклонниците в света на иранския пророк Заратустра са около 200 хиляди, като най-много са в Индия и Иран.

Близо до село Сурахани, се намира  Храма на огъня Атешгях /дом на огъня/, построен на мястото на древно светилище на огнепоклонниците зороастрийци, където се е почитал огън и са се извършвали мистични ритуали преди приемането на исляма.  Това е може би най- популярната и екзотична забележителност на Азербайджан – храмът на вечния огън. Съвременният храм датира от 1713 г. и е издигнат от индийската общност на сикхите. Когато в края на XIX-ти век в околностите на Баку започна индустриалното производство на нефт и газ, подземните газови пластове постепенно се изчерпват и много природни изригвания изгасват.

Храма на огъня Атешгях

Огънят на храма Атешгях също угасва – и последният слуга на индуската вяра напуска храма през 1880 г. Мястото и до ден днешен привлича хиляди поклонници. През 1975 г. храмът е реставриран и отворен за туристи – тъй като природният газ на това място отдавна е изчезнал, за експозицията е изграден специален газопровод. Той захранва свещения огън, който се намира в центъра на храма, заобиколен от четири арки. Огненият олтар до известна степен отразява древната традиция на изграждане на олтари, обичайна за територията на Азербайджан в Средновековието. Целият комплекс е заобиколен от крепостна стена, с вградени килии, където са живеели поклонниците. През 1858 г. храмът е посетен от Александър Дюма-баща, който по-късно го описва в своите творби. Цената на входния билет е 6 маната.

Целият полуостров Апшерон е осеян от множество нефтени сонди, буквално хиляди. На много места се виждат и малки езера от петрол. Въздухът навсякъде е пропит от миризмата на газ и петрол.

В средата на Апшеронския полуостров, на 20 км от Атешгях се намира „Гала”- археолого-етнографски, музеен комплекс. Той датира от 3-то хилядолетие преди Христа. Създаден е през 2008 г. на територията на древното селище Гала и се разпростира на 156 хектара. Това е музей на открито, в който може да се запознаем с начина на живот на местното население, живяло по тези земи от 3000 г. преди Христа до наши дни. Могат да се видят жилищни сгради, селищни могили, гробници, запазени са руините на древен замък, има останки на 5 джамии и няколко бани. Керамичната работилница и пекарната днес работят по същия начин както през Средновековието. В комплекса има и обекти, датиращи от бронзовата епоха, има древни рисунки върху скали, монети, оръжия и украшения. Част от комплекса е и реставрирано укрепление с кула. Височина на кулата, датираща от 10-ти 14-ти век е 13,8 м и е използвана за наблюдение и отбрана.

В ресторантите и малки кръчми с национална кухня можете да опитате и се насладите на местната кухня. В Баку има богат избор от места за хранене. Цените са по-евтини от българските ресторанти. Навсякъде и по всяко време се пие чай, но вино, бира и алкохол не липсва в нито едно заведение. Чаят е национално питие, смята се за символ на гостоприемство и уважение към гостите. Има традиция, когато се отиде при сватовете да се иска момата за булка, чаят трябва да е изключително сладък, за да им е сладък живота на младоженците.

Кюфта Бозбаш

Азербайджанската кухня е една от най-древните, богати и вкусни кухни в света. Важен фактор за нейното формиране е историко-географското положение на страната. Има влияние на много кухни – кавказка, иранска, турска, азиатска и разбира се руска. Най-характерната черта на азербайджанската кухня е ползването на агнешко месо, овча лой и много подправки и билки. Интересен е фактът, че тук всички наричат червените чушки и подправката червен пипер “болгарский перец”. Названието нявярно се е наложило през 50-60-те години на миналия век, когато социалистическа България започна масово да доставя своите селскостопански продукти в СССР, включително пипер. И на въпроса на купувача “Какъв зеленчук (пипер) е това?” продавачът на пазара или в магазина неизменно отговарял “български” Ако запитате един азербайджанец, кое е националното ястие, ще ви отговорят – Долма. Това е нещо като нашата сърма, малко по голяма и направена от агнешко месо. Непременно опитайте и шашлика със зеленчуци и овче месо. В Азербайджан и в целия азиатски район, особено в Узбекистан, е разпространен пилафа или Плов. Това е агнешко месо с ориз, лук и зеленчуци.

Опитайте и местната най-популярна супа „Кюфта Бозбаш” – кюфтенца, в бульон от овнешки кости, картофи, грах. много подправки, а в някои райони се слагат и сухи сливи. Ако ви се отдаде възможност, опитайте и известния Джъз бъз – агнешки вътрешности на сач. Кутаби е името на местния хляб. Това ястие е сред най-популярните азерски ястия по света, като съществуват много вариации на кутаби – пълнени със зеленчуци, тиква или месо. Но както в целия Задкавказски район, така и в Азербайджан, много популярен е хлябът лаваш. Това е тънък, мек и безквасен хляб, изпечен в специални куполовидни пещи, наречени тандур. Омесеното тесто се залепя и пече директно върху нагретите тухли. Смята се, че родината му е съседна Армения, но всяка кавказка държава го смята за своя национална храна. Спорът за произхода на Лаваш и Долма е по-дълбок дори от битката между Азербайджан и Армения за Нагорни Карабах. Дори има легенда за арменката Тангит, която не умеела да прави сарми и откраднала с хитрост рецептата от своята азерска съседка Телло.

В Баку изглежда, че зад всеки завой виждаме Средновековието, а зад всяка врата сякаш има музей. Има и един ресторант “Ширваншах” /Shirvanshah Museum Restaurant улица Salatin Asgerova, 86/, в който освен да обядвате, може и да се потопите в Средновековието. От  всяко нещо тук лъха на история. Собствениците на заведението са събрали дрехи, съдове и килими от цялата страна. В античния интериор се слуша автентична музика на живо. Ще бъдете посрещнати с истинско ориенталско гостоприемство и нахранени с хляб само от фурната в заведението, с оригинални национални ястия  и разбира се сочно агнешко.

 Азерите са изключително гостоприемен народ. Още от първите секунди на общуване с вас минават на Ти, след няколко минути вече сте „Приятел на азербайджанския народ“, а след десет минути – брат и нищо по-малко.

Местоположението на Азербайджан на кръстопътя между Изтока и Запада, определя нейната бурна, но богата история. Това обяснява и странната смесица на култури, които съжителстват в изумителна хармония. На това станахме свидетели по пътя към историческия град Шеки в източната част на Азербайджан. На много места има самостоятелно живеещи общности, които живеят в своя собствен свят, така като са живеели техните прародители, столетия назад в историята.

По пътя от Баку към Габала, на 15 км от главния път, се намира Ивановка, селото на руските молокани. Те са заточени тук в Закавказието от руското царско правителство. От гледна точка на тогавашната държавна власт и официалната православна църква, молоканите са сектанти – те не признават храмове, свещеници и икони. Интересното е, че и в съседна Армения има села с руски молокани – и в двете страни те дълги години живеят по свои правила, практически не са асимилирани от местното население. Азербайджанската Ивановка е известна със своята единствена оцеляла колективна кооперация – но не тази от съветския колхоз, а по-скоро комунална в стария руски стил. Продуктите, произведени от кооперацията са с натурални , с отлични качества. Мляко и млечни произведения, пресни зеленчуци, вино и мед са известни далеч извън селото.

Нидж

Другият интересен район, намиращ се на 25 км от Габала, е около село Нидж. Само тук и в град Вартошен живеят кавказките албанци. Те са потомци на удините, един от най-старите кавказки народи. Първи сведения за тях има още от времето на Александър Велики, когато възниква тази древна държава. Просъществувала е до 705 г. със столица Габала, а по-късно град Барда. Кавказка Албания е една от първите държави, приели християнството. Този процес се свързва с апостол Вартоломей и ученика на апостол Тадей, Елисей.

Днес от старите албанци са останали само около 4000 души, които живеят по свой начин, женят се само помежду си са ограничили контактите с останалия свят до минимум. Те са православни християни и са единственият етнос в Азербайджан, съхранил през вековете своята принадлежност към християнството. Запазили са своя майчин език и го изучават в началното училище, заедно с азербайджанския език. Голямо богатство представлява добре уредения православен храм в село Нидж, посветен на св. Елисей. Той е издигнат на мястото на древна църква. Изключително добре поддържаният храм е реставриран през 2006 г. Дворът е добре подреден с два огромни чинара и много плодни дръвчета. В самата църква има някакво излъчване, което ни кара да се чувстваме в свой храм.

Азербайджан – мавзолеят Дири Баба

Както и останалите кавказки държави, природата щедро е дарила Азербайджан с отлични условия за лозарството. Тук виреят над 450 сорта грозде, някои от които са много редки. Например, лозата Мадраса расте в малки количества само в този регион, поради което е невъзможно да се фалшифицира вино от това грозде. Наистина контраста в климатичните условия в Азербайджан е невероятен. Само след 1 час от калната и прашна пустиня започват масивите с лозови насаждения. 

На около 100 км. от Баку, по пътя към Габала, се намира мавзолеят Дири Баба, датиращ от 15-ти век. За това място има много легенди, тук е погребан светецът Дири Баба, а през 17-ти век става място за поклонници. Датировката на храма е точно определена от надписа, съобщаващ  годината на построяване, 1402 г., и името на архитекта…”син на уста Гаджи”.

Целият комплекс е построен върху скала и отстрани се създава впечатлението, че гробницата виси във въздуха. На втория етаж се намира най-интересната част от мавзолея, стая със сводест купол, каменна резбована украса и паметник на шейх Ибрахим на стената. По етажите се забелязват древни и мистериозни надписи. През тесния проход в северната стена можете да стигнете до пещерата, където е погребан Дири Баба. Може да се изкачите и чак на върха на скалата, откъдето се открива страхотна гледка.

След няколко километра се минава през град Шемаха. Обикновено провинциално градче, но тук се намира една от главните джамии на Кавказ и Близкия изток – Джума Джамия.  Тя е така наречената Петъчна джамия и е една от най-старите в мюсюлманския свят. Първоначално е била построена от Абумуслимов през 743-744 г., за което има надпис на стената на джамията, открит през 1902 г. по време мащабна реставрация, след голямо опустошително земетресение.

Азербайджан – Джума Джамия

Контрастът между калната пустиня след Баку и планинския курорт Габала е огромен. Само за 200 км. разстояние, минаваме през няколко климатични пояса, за да се озовем в рая на ски туризма в Азербайджан. В продължение на почти 600 години той е бил столица на Кавказка Албания. Намиращ се в подножието на Голям Кавказ, със своите прекрасни реки, водопади и езера с кристално чист планински въздух, днес Габала често се нарича „Азербайджанска Швейцария”. Тук единствено в света се произвеждат световно известните пиана Beltman. 

Град Габала е с население от около 17 хиляди души, сега е един от най-големите курортни центрове в Азербайджан. Градът е изходния пункт за развиващия се ски туризъм. Има много хотели и ресторанти, разпръснати по склоновете на живописните склонове наоколо. Тук в туристическия комплекс „Туфандаг” е началната станция на голямия 6-километров кабинков лифт, който ще ви отведе след около 50 минути до ски пистите.

Азербайджан – Габала

   Старият град Габала се намира на 20 км от настоящия (мястото, което сега се нарича Габала, до 90-те години на миналия век се е наричало Куткашен, а след това е преименувано в чест на древния град от Кавказка Албания). Старият град е бил разрушен през 18 век от персите под ръководството на Надир Шах. През 1959 г. селището е преоткрито – откритите артефакти могат да се видят в музей, заедно с руините на две тухлени кули.

Според всеобщо разпространено мнение град Шеки е едно от най-красивите места в Азербайджан. Основан преди хилядолетия, заобиколен от впечатляващи планински склонове, той е бил най-големия град в Кавказка Албания. Градът е известен с две главни забележителности. Първата и най-известна е дворецът на Шекинските хановете, заобиколен от крепостна стена. Другата е не по-малко известният древен кервансарай – хан за търговци и пътешественици, които са странствали по пътя на коприната, минаващ през града.

Дворецът, който е бил част от комплекс дворцови структури, е служил за резиденция на шекинските ханове. Той е красива двуетажна сграда с богата интериорна и екстериорна декорация. Общата площ е 300 кв.м. и лице около 30 метра. Има 6 стаи, четири коридора и два симетрични балкона. През 18-ти век /различни източници показват различни години – от 1762 до 1797 г./ е построен като резиденция на Мухамед Хасан хан. Построен е на територията на крепостта вероятно от архитекта Хаджи Зейналабдин, в определено персийски стил. В съветско време ханът е реставриран и възстановен, а през 2001 г. е включен в списъка на Юнеско за световно културно наследство. 

Дворецът на шекинските ханове

Фасадата на двореца е великолепно украсена, и е изпълнена с ловни и военни сцени, както и от геометрични флорални шарки. Прозорците са с красиви витражи, състоящи се от няколко хиляди стъклени парченца, завършващи с ажурни решетки от камък. В центъра има огромен витраж от многоцветна стъклена мозайка. Това е истински шедьовър на съвременната архитектура. Колкото и красиво да е отвън, най-интересното, което чака посетителя е вътре в самия дворец. Шекинският дворец много прилича на този вид дворци от Близкия мюсюлмански изток. Но тук залите са почти абсолютно празни, по съветско време всичко е изнесено към музеите в Русия. Дворецът е разположен в красиво подреден парк с останали две гигантски дървета още от времето на неговото построяване. Цената на входния билет е 5 маната.

Кервансарай Шеки

Другата забележителност на град Шеки е Керван-сарая, построен през 18-ти век, разположен на едно от важните места на Великият път на коприната. Той е бил място за почивка на търговци, пътешественици, вестоносци, собственици на роби, които векове наред са отсядали в него. Изграден е от солиден дебел камък, с големи сводести порти, служещи за единствен вход към хана. В случай на опасност те били затваряни, за да предпазят хората вътре. Вътрешният двор е застлан с изцяло каменен калдъръм, и дори и в най-големите жеги вътре е прохладно и уютно. Сега част от кервансарая е преустроен в хотел с особен дух.

Не всеки ден получавате шанса да спите в автентичен керван-сарай на Пътя на коприната, така че не подминавайте този хотел. В друга част има добре устроен музей, който дава представа за Великия път на коприната. Цялата външна част на Керван сарая днес е превърната в магазини, пълни със сувенири, коприна и разбира се малки работилнички за прословутата и световно известната  шекинска халва. Тя се прави по строга местна рецепта и характеристика. Има различни версии за произхода на шекинската халва. Според една от тях, тя била приготвена от готвача на Шеки хана, който бил голям любител на сладките десерти. Той заповядал на своите готвачи да измислят нещо изключително сладко. В резултат на това готвачите измислили рецептата на днешната, световноизвестна халва или баклава, може би е нещо средно между двете лакомства, познати у нас. Съвремените майстори на халвата предават рецептата от поколение на поколение и никой няма да ви я издаде. Прави се от оризово брашно, лешници, кардамон, шафран, кориандър и някакъв течен сироп /шербет/ и наистина е изключително сладка. Местните жители в Шеки твърдят, че най-вкусните неща, които азербайджанската земя произвежда, могат да бъдат опитани  тук. “Да да!” – Вие кимате учтиво и си мислите, че същото се казва във всяко село. Но  скептицизмът ви ще се изпари, когато опитате халвата в семейните магазинчета. Наистина вкусът не може да бъде забравен.

Не пропускайте и прочутата шекинска коприна. Тя е една от най-скъпите и фини коприни в света.

В Шеки местният кулинарен деликатес е кебап от овча опашка или така наречената „медена опашка”. В този район се отглеждат специален вид овце с големи опашки. Това мастно натрупване с кръгла форма при по младите кочове тежи средно 8-10 кг., но при добри условия може да достигне и до 25-30 кг. Точното название на тази „дебела опашка” идва от тюркски език kuyruk/ куйрук, точно както се употребява и в България/. Предназначението на тази тлъста опашка при кочовете от тази порода е същото като при гърбиците на камилите. Един вид депо на мазнини, които да се ползват от животните при неблагоприятни условия. Много вкусна е и супата от това месо, наречена Суп-пити.

А може би най-вкусният шашлик, който съм ял в живота си, е именно тук в Шеки. Хотелът ни беше в края на града. Оказа се олимпийска база за подготовка на спортисти с петзвездни къщички, разположени в голям парк. Но точно в този ден ресторанта към хотела не работеше и се наложи след дългия, наситен с много емоции и впечатления ден да търсим някаква алтернатива за вечеря. Ярката зелена светлина точно срещу хотела ни привлече до типична кръчма от времето на соца. Посрещна ни възмургав азер с черни мустаци и бяла усмивка. Тъй като това ни беше последната вечер в Азербайджан, манатите ни бяха на свършване. Разбрахме от нашия любезен домакин, че не можем да платим нито с кредитна карта, нито в евро. Показахме му 10 маната, които ни бяха останали. Не знам дали беше жест от негова страна, но за тези 10 маната получихме два шашлика, две бири и хляб. Но не това е най-важното. Може би бяхме доста поогладняли, но шашликът от агнешко месо със зеленчуци бе невероятно вкусен.

Пред православната църква в Киш

В малкото село Киш, намиращо се на 10 км на север от Шеки се намира добре запазена православна църква на кавказките албанци. В момента не е действаща и е превърната в музей. Самото село е доста колоритно и романтично. Много прилича на нашите планински села в района на Гоце Делчев и Банско. Църквата се намира може би на най-високата точка на селото. Стига се до нея доста трудно, по стръмните каменни улици. Местните шофьори на коли чакат долу на главния път и начина да стигнеш до църквата е или пеша, или да ги наемеш кола. Самата църква е първата християнска църква в този район. Построена върху езическо светилище, през 4-ти век, в сегашния си вид е от 13-ти век. Намерените артефакти под нея датират още преди нейното построяване. Един от инициаторите на археологическите разкопки е известния пътешественик и етнограф Тур Хейердал. Той иска да провери дали има някакво основание в скандинавските саги, че викингите се преселват в Норвегия от Кавказ. Той посещава Азербайджан 4 пъти между  1981 и 2000 г, събира доста факти за да обоснове тази теория.

Православната църква-музей в Киш

В разкопките, направени в пода на църквата, е намерен скелет на човек с височина над 2 метра. Изследваните проби са се оказали сходни с тези на викинга, намерен на мястото на погребението заедно с останките на кораба Дракар. Днес пред църквата има паметник на великия учен, моряк и изследовател, а намерения скелет може да се види под прозрачно стъкло в пода на църквата. Както казах църквата не е действаща, а музей, затова и се плаща входен билет от 4 маната. 

Това беше последната забележителност която видяхме в Азербайджан, преди да влезем в Грузия. Тези няколко дни ни бяха достатъчни, за да се влюбим в тази държава, намираща се кръстопътя между Европа и Азия. Можем спокойно да кажем, че това е перлата на Кавказ – древна култура, източен чар, петрол, автентични местни хора, меко слънце, невероятна храна, гостоприемство и пълна наслада.