Само на 500 км от България се намират много православни светини, свързани и с българската история. Всеки православен християнин трябва да посети и се поклони пред тях. Разбира се, на първо място това са нетленните мощи на Св. Петка Търновска в Яш, също и множеството манастири из цяла Буковина. А за такива пътешественици като нас това беше само началото на едно дълго пътуване през Румъния, Молдова и Украйна.

Пътуването започнахме с дълъг нощен преход около 650 км /винаги първия ден трябва да се „отхвърлят“ повече километри, докато имаме ентусиазъм и не сме още уморени. Дунав мост се минава бързо, само с една проверка на документите на румънска теретория. От българска страна се плаща 4 лв за преминаване на моста, а в обратна посока 13 леи или 3 евро.

За да използвате пътната мрежа на Румъния задължително трябва да си купите винетка. От октомври 2010 винетките за Румъния са електронни. Електронната винетка е като касова бележка, с данните за Вашия автомобил. Пазете я до връщането обратно, на границата може да Ви я поискат, когато излизате от Румъния. Цената за 7 дни е 13 леи или 3 евро, а за 30 дни 7 евро. Курса на румънска лея към лева –10 леи около 4.30 лв. Купуват се от бензиностанции и нарочни офиси на границата, може и онлайн предварително от България. Пътищата в Румъния вече са доста добри, строят се усилено магистрали, но разбираемо в посока запад или към морето /магистралата Букерещ – Констанца вече е напълно готова/. От Гюргево до Букурещ пътят е четирилентов и бърз. Преди Букурещ имате две алтернативи да продължите – едната през центъра, а другата по околовръстния път. Която и да изберете, все ще сбъркате –през центъра е невъброазим  трафик с много светофари, особено сутрин и вечер, а по околовръстния много камиони, лош път и два знака стоп, които правят километрични задръствания. Не пропускайте в края на село Jilava невзрачната отбивка за излизане на околовръстния. Доста бавно и изнервящо заобиколихме Букурещ от източна посока, тези 30 км до разклона за Урзичени ги минахме за около час.

Румъния

За нас българите, макар и наша съседка, Румъния /площ около 239 000 кв .км.  и население 20 милиона/е доста непозната. Повечето свързват нашата северна съседка с Влашко, територията между Карпатите и Дунав. В сегашния си вид Румъния е създадена след Първата световна война от 5 княжества Влашко, Молдова и Буковина /доста време са били две области в едно княжество/, Трансилвания и Банат. Макар и късно влючила се във войната на страната на Антантата и някои загуби във битките в крайна сметка излизат победители от нея. Създава се Велика Румъния от пет напълно различни по характер, население и история княжества /Банат и Трансилвания и част от Буковина до този момент се намират в пределите на Австро- Унгарската империя/. В североизточната част на страната, която е и нашата цел, се намират Молдова и Буковина. В румънската им част там се намират най-много манастири в света на квадратен километър. Основна заслуга за това има великия княз на Молдова Стефан Велики /Стефан чел маре/. След доста битки в средата на 15 век той устоява независимостта на княжеството си. Стефан Велики  трябва да се справя не само с турските атаки, но и с опитите на Унгария да завземе Молдова. През 1503 г. той сключва договор със султан Баязид II, който гарантира васална независимост на княжеството – плащане на ежегоден данък  на Турция и назначаването на управител на княжеството от страна на Високата порта.

Управлението на Стефан Велики е свързано с борбата за независимост на Молдова, но той има и значителен принос към културния и християнски разцвет на княжеството. По негово време са построени 44 църкви и манастири, както и многобройни крепости, част от които днес са обявени от ЮНЕСКО за паметници на световното културно наследство. Той е и един от най-известните ктитори на нашия зографския манастир св. Георги в Атон. Официалният език, който се е говорил в княжеството му, е бил български.

През 1992 година Стефан Велики е канонизиран за светец, чийто празник е на 2 юли. Изобщо той е най-почитания владетел в тази част на Румъния –навсякъде има паметници и всичко се казва Стефан чел маре.

След Букурещ пътят се движи в долината на река Ширед на фона на Карпатите от западна страна. В посока има по една лента и половина /втората лента е с доста тесни размери/ и ако не са многобройните населени места и ограничения на скоростта, би се пътувало доста приятно и бързо. Цените на горивата и веригите бензиностанции са като в България. Колкото по на север пътуваме, толкова повече Румъния се цивилизова. Пътищата стават по-широки, с по-хубава маркировка, пешеходните пътеки имат светкащи лампички, шофьорите стават все по-толерантни, полицаите по-разбрани – с една дума, усеща се културата на тази част от Румъния.

Между град Бузъу и Фокшани се намира голям винен район, навсякъде се продава вино/ около 10 леи за литър/ и румънска ракия. Тяхната ракия е два вида – Цуйка 30-35 градуса /нещо като патоки/ и Паленка – наистина хубава, особено домашната.

В ранния следобед пристигаме в град Пиатра нямц. Не голям град /около 80 000 жители/ в полите на източните Карпати, на не голяма надморска височина, но с развит ски туризъм. Въжен лифт, започващ от центъра на града, за минути те пренася до ски пистите през зимата или красивата природа през лятото на висок хълм над града на около 800 м надморска височина. Между Пиатра нямц и село Бистрица, където се намира едноименния манастир около 7-8 км има много новопостроени семейни хотелчета на цена от 70 до 100 леи на вечер за двойна стая. В цяла Румъния, особено около манастирите, по европейски програми са построени стотици, ако не и хиляди семейни хотелчета с капацитет до 20 легла, за разлика от България, където тези пари отидоха за всичко друго само не и за малък семеен туризъм.

Манастира Бистрица

Пак с европейски пари всички манастири са ремонтирани или се ремонтират в момента, в това се убедихме още в първия, който посетихме – Бистрица. Той се намира в прекрасна местност в подножието на планината, заобиколен от многогодишни иглолистни дървета. Манастирът има голяма историческа и археологическа стойност. Той е изграден във византийски стил, богато украсен. Негов основател е княз Александър чел бун. Забележителна е иконата на Св. Анна, майката на Богородица. Според преданието, иконата е дарена от императрица Ирина, съпруга на византийския император Мануил Палеолог (1391-1425) на княз Александър и по-късно той я дарява на манастира. Голямата входна врата на манастирския комплекс е оригиналната от основаването на манастира в началото на 15 век.
Тук в манастирската църква са погребани Александър Велики и съпругата му Ана и Александър, синът на Стефан Велики. В памет на ранната гибел на своя син Стефан Велики построява голяма камбанария в двора на манастира, запазена и до днес.

Следващия манастир, който искахме да посетим, е Пънгърати, но по божия промисъл нещо объркахме пътя и попаднахме след 5-6 км катерене с колата на нещо уникално –манастира  Бисеричани. Пътят нагоре е много стъмен, с много серпентини, но голяма красота, отляво долината на река Бистрица, последвана от верига планини, покрити с иглолистни гори. Манастирът се намира на 650 м надморска височина в дива местност далеч от суетата и  туристите долу. Основан е в началото на 16 век от монаси от Манастира Бистрица, които са търсили по-голямо уединение високо в планината. Сега е женски манастир и ние имахме редкия късмет да попаднем на сутришната литургия, водена от свещеник. След нея ни се случи нещо за първи път и може би последен в живота –свещеникът мина при всички нас коленичили и благослови всеки поотделно с потира.

Манастира Пънгърати

Все пак стигнахме до нашата цел – манастирът Пънгърати. Пътят към него минава покрай язовира на реките  Бистрица и Биказ. Той е един от най-старите православни манастири в окръг Нямц. Тук за първи път идват монаси през 15 век, сред които най-известният е Свети Симеон, един от съветниците на Св. Стефан Велики. По време на социализма манастирът е затворен след заметресението във Вранча. След 1990 година той е изцяло ремонтиран и реставриран и днес впечатлява с целия си блясък.

Каньона Биказ

Съвсем на близо, около 20 км по главния път, се намира една уникална природна  забележителност в Румъния –каньона Биказ. До първата световна война там е било погранична зона между Трансилвания /Австро Унгария / и Румъния /по това време съюз между Влашко и Молдова / сега е голяма туристическа атракция с невероятни гледки и усещане за малоценност пред творенията на природата. Ако имате време на 100 км от Биказ се намира солната мина Салина до градчето Прайд. През вековете експлоатацията на запасите от сол намаляват, но мината не затваря врати. Днес огромните подземни пространства са част от развлекателен и курортен комплекс.

Салина Прайд

Солна мина „Салина Прайд“ е една от най-големите солни мини в Европа. Спелеотерапията се осъществява на 120 метра под земята, където са изградени басейн, детска площадка, кафенета, ресторант, винарна и др. На разположение на посетителите са действаща църква и музей, представящ различни инструменти и техники за добиване на сол, солни кристали, фигури от сол и предмети на бита. Място с уникален микроклимат, температурата е сравнително постоянна – между 14 и 16 градуса, влажността е ниска. Еднократният билет струва 30 леи, а за пет дни 150 леи. В центъра на градчето има нещо като автогара с много места за паркиране /5 леи/ и павилиони за сувенири от сол. На всеки половин час има автобус, който ви откарва дълбоко под земята. Можеш да стоиш в този малък град колкото желаеш, обратно автобуса също тръгва всеки половин час.

След това малко отклонение да продължим на север. Между градовете Пиатра нямц и Търгу нямц /около 40 км /се намират 5 от най големите и забележителни манастири в този наистина пълен с вяра район на Румъния.

Първия на голям  манастир на около 3 км от главния път е Варатек, основан през 1785 г. с около 500 монахини по онова време. Голям женски манастир, заобиколен от манастирското село, съставено от традиционните селски къщи, където живеят монахини. Заедно с манастира Агапия, който се намира на около 5 км съставят може би най голямата монашеска област в наши дни. Манастирът „Агапия“ по името на основателя му, монаха Агапи, живял през XIV век в скит наблизо. В този скит днес живеят около 40 монахини. Манастирът е един от най-големите в православния свят, с над 300 монахини и не е преставал да съществува през цялата социалистическа епоха. Църквата е построена в 1642 г.от Гавриил, брат на владетеля Василий Лупу. Тъй като килиите на манастира не могат да поемат всички монахини много от тях живеят в околните села. Към манастира има средно духовно девическо училище. Плаща се 5 леи вход с посещение и на добре уредения манастирски музей. Игуменката на манастира е 50 годишна бивша адвокатка, изключително начетена, напуснала светския живот и заживяла тук. Монахините имат и собствена фурна за хляб и закуски. Пред входа на манастира има малко павилионче, където се продават много вкусните им произведения на ниски цени.

Манастира Нямц

Разбира се, най-впечатляващ е манастира „Нямц“. Този манастир за пръв път се споменава през ХІV в. и е най-големият манастирски комплекс в Румъния. След падането на Търновското царство под турско робство много духовници от покорените земи са били приютени в манастира „Нямц“, най-известният от които е светителят Григорий Цамблак, един от първите игумени на тази обител. Той в началото е служил в столицата на Княжество Молдова – Сучава, като бил радушно приет от княз Александър Добрия. След дълго странстване като митрополит на Литовското княжество и след това от 1418 г. до смъртта си през 1420 г. пребивава в манастира „Нямц“. Има сведения, че в архивите на този манастир и до днес се пазят трудовете на този наш монах, написани на български език.

Има теория че Манастирът “Нямц“е създаден от трима български монаси, побягнали от столицата Търново по времето на османското нашествие.  Днешният манастирски храм “Възнесение Господне” е изграден от Стефан  Велики през 1497 г. – сграда, която се превръща в образец за много молдовски църкви през следващия ХVІ век. През ХV-ХVІ в. манастирът е своего-рода наследник на Търновската книжовна школа. Именно от неговите хранилища произлизат голяма част от познатите днес ръкописи с произведения на св. Патриарх Евтимий и други старобългарски автори. В “Нямц” през ХVІІІ в. работи прочутият руско-украински монах и книжовник св. Паисий Величковски тук, в храма на този манастир, се намира и гробът му. Днес манастирът е действащ, мъжки, с над 200 монаси и към него има и духовна семинария с много момчета-семинаристи. В храма на манастира има нетленни  мощи на неизвестен светия, които са намерени в двора на 20 м от църквата по време на социализма. Местните монаси имали големи проблеми с властите и милицията по това време, но успели да ги запазят. Има и добре уреден музей с 5 леи вход.

Манастира Секу

Другият манастир на около 8 км от Нямц е Секу. Името му произлиза от думата „суша“, „пресъхнала река“. Основан е през 1602 г. в чест на отсичането на глава на св. Йоан Кръстител. Стенописите са изцяло във възрожденски стил. Най голямата забележителност е иконата подарена на манастира от княз Василий Лупу  през 1647 г. Известна е като кипърската икона.

Манастира Сихастрия

Следващият манастир на около 3 км от Секу е манастирът „Сихастрия“. Той е известен като „манастир на мълчанието“, защото е основан от монаси исихасти около 1650 година. В този манастир са живели монаси отшелници. Тук има две църкви. Дървената църква „Рождество Богородично“ била построена през 1656 г. и е горяла няколко пъти по време на различни нашествия – татарски, турски, докато през 1825 г. е построена каменна църква, т. н. „лятна църква“. Така наречената „зимна църква“ е посветена на св. Йоаким и св. Анна. В този манастир „Сихастрия“ е гроба на старецът Клеопа. Този духовен старец дошъл в манастира на 17 години, дълги години служил на господ и завършил земния си път в дълбока старост, на 86 години през 1998 г. Килията, където е живял, е непокътната след неговата смърт.Имахме щастието да се докоснем и дори облечем  неговото расо и шапка. Тук всички очакват неговата канонизация.

След посещението на тези светини в късния следобед пристигнахме в град Търгу нямц. Малко градче, но голяма олелия в центъра, където всичко се върти около големия пазар /Търгу все пак на румънски означава пазар/. Както казах, има добър избор на семейни хотели на добра цена. Разбира се опитахме и класическата  румънска храна- борш със сметана и символа на Румъния –  мамалига с пържено месо. Виното, дочух от приятели, че е доста добро, а аз имах възможност да дегустирам доста румънски бири –за мен най-добрите са Тимишореана и Урсус. Цените са като в България, а пък и обслужването е като нашето. В тази част на Румъния е доста по-различно от Влашко – по-чисто, по-подредено, много дърво в архитектурата, хората по-усмихнати, по-малко роми, но характерните румънски атрибути не липсват-каруци, бомбета, пешеходци, махащи на стоп и царевица навсякъде. Румънските села са много интересно “ планирани „ –всички къщи са по дължина на основния път това води до дълги тесни села и почти не се забелязва къде свършва едно село и започва друго. В Румъния селата са доста населени за разлика от България. Тук даже е чест да живееш на село, отколкото в панелката в града. Дребното животновъдство е масово разпространено. Навсъкъде виждаш коне, магарета, овце, крави, кокошки, но всичко сякаш е канализирано и има ред.

Следващия ден ни предстоеше може би най-важната част от нашето пътешествие –поклонение пред  нетленните мощи на Св. Петка българска в град Яш. От Търгу нямц до Яш са малко повече от 100 км, но се пътува доста бавно заради не до там добрия път, многото населени места и интензивното движение.

Яш

Яш се намира в най-североизточната част на Румъния, на няколко километра от Молдовската граница. Градът е четвърти по големина в Румъния /около 300 000 жители/. За пръв път е споменат в грамота от 1408 г., а от 1564 г. е обявен за столица на княжество Молдовия. Яш се смята за културната столица на Румъния. Тук се намира и най-старият университет, основан през 1860 г. от княз Александър Йоан Куза. Сега в Яш има 5 университета и се смята, че е най-големият университетски град в Румъния с около 70 000 студенти. Между 1916 и 1918 година Яш е столица на Румъния. Построен на няколко хълма ,потънал в зеленина с много цветя, много уреден и подреден град с над 100 исторически сгради, много църкви и манастири. Впечатление правят уникалните сгради на театъра /най-стария в Румъния / и наскоро ремонтирания дворец на културата. Старият център, където се намират църквата „Три светители“ и Катедралата „Сретение господне“, е основно ремонтиран и с красиво обособено пешеходна зона.

Вече почти 400 години мощите на св. Петка са в този красив и вдъхновяващ румънски град, но тяхната съдба е доста интересна и поучителна. Във средновековието е имало доста размирици и войни между народите. Най-ценното за един народ е било мощите на тяхните светци, затова и те са се пазили от поробителите с цената на всичко.

На кратко за митарствата на тези мощи:

Света Петка е от български /по-скоро тракийски/ произход. Родена е в Одринска Тракия, Византия в град Епиват /днес Селимпаша/, близо до град Силиври, а родителите и били благочестиви и уважавани хора. Брат и Евтимий, също монах, е бил митрополит на град Мадитос близо до днешния Чанаккале. Още 10 годишна св. Петка чува гласа на Исус Христос и до края на живата си е посветена на вярата към него. След като починали родителите и, а брат и е вече монах, тя отива в Цариград и 5 години живее в пост и молитви до храма „Покров богородичен“. След това заминава за Светите места –Йерусалим и божи гроб. Подобно на Мария Египетска прекарва много години в пустинята. Предусещайки смъртта си, тя се прибира през Цариград в родното си градче заселва се в храма „Св. Апостоли“, където почива след 2 години. Погребана е извън градските стени, защото вече никой не я помни и са я мислили за чужденка. Минали дълги години, в които гробът и бил забравен. Една нощ тя се явява в царски одежди и заобиколена от Христови войни пред двама гробари християни и помолила да извадят мощите и ,които били пренесени в храма. Преданията за отшелническия живот, който е водила и чудесата, които ставали на нейните мощи, създали култа към светицата.
Посмъртната слава на Св. Параскева е свързана с българското царство. Източната римска империя пада под властта на латините (след 1204 г.) Цар Иван Асен II побеждава при Клокотница /9 март 1230г/ латините и придобива военна и политическа хегемония на балканския полуостров. По негово настояване мощите на преподобната Петка били пренесени от Епиват в Търново през 1238 г. Тук преподобната се радва на изключително почитание като покровителка на града и на цялото царство. В Търново светите мощи остават до падането на българската столица през 1393 г. След това са пренесени в свободния още Бдин, столицата на Видинското царство, но когато османците завладяват и тази твърдина в 1396 г., реликвата отново е пренесена, този път в Белград. След окончателното завладяване и на сръбските земи при султан Сюлейман Великолепни мощите на светицата били пренесени в Цариград в 1521 година.

Катедралния храм в Яш

С благословението на Вселенския патриарх Партений на 13 юни 1641 г. мощите на св. Петка са пренесени в специално за целта новопостроен храм „Св. Три светители“ в Яш. Храмът е издигнат по времето на княз Василий Лупу. Почти 250 години те били съхранявани в параклиса на храма. Дори и след избухнал пожар по чудо остават невредими. На 27 декември 1888 г. с благословението на митрополит Йосиф мощите й са пренесени в новата митрополитска катедрала в Яш, където пребивават и до днес, утвърждавайки храма и града като главен център на поклонничеството в Румъния.
Княз Василий Лупу една велика личност от български произход е един от най-видните молдавски князе, князувал продължително време (1634 – 1653) на Яшкия трон. За съжаление е малко познат в България. Роден през 1597 в село наречено Бей-арнаутлар или Голямо Арбанаси, а днес Пороище близо до Разград. Василий Лупу е показал особен интерес към своята родина България и към всичко българско.
Още баща му Никола Кочов указва живо внимание към българския манастир „Зограф“ в Света гора. В една черква в молдавския град Васлуй е намерена позлатена сребърна чаша (потир) с български надпис, който гласи, че е подарена от бащата на Василий Лупу през 1630 г. за църквата „Св. Георги“ в Зографския манастир. Тази традиция на бащата продължава и синът. През 1641 г. Василий Лупу подарява на Зографския манастир няколко чифлика отвъд реката Прут, т. е. в Бесарабия. На 26 март 1651 г. той подарява пак на Зографския манастир богатия румънски манастир „Добровец“ с обширните негови имоти.
С големи жертви към Цариградската патриаршия Василий Лупу сполучва да вземе мощите на Св. Параскева, които са били символ на българското величие и са свързани с най-големия възход на Българското царство. Именно тях поискал през 1641 г. молдавският княз и ги поставил в построения от него храм „Три светители“ в Яш на 13 юни 1641 г. В тази църква сега  се намират княжеските гробове на Василий Лупу, неговата първа жена Тудоска и синът им Стефан Вода.

Катедралния храм в Яш

И до днес мощите на Света Петка Параскева, покровителка на България, Сърбия, Молдова са в катедралния храм и привличат тълпи от поклонници, особено на нейния празник – 14 октомври (Петковден). Намират се от дясната страна на вестибюла. Всека сряда, събота и неделя има света литургия и в тези дни ковчега с мощите се отварят и миряните могат да се докоснат директно до тях. Всеки със своята молба и преклонение пред тях, усещането за нейното живо присъствие е изключително осезаемо, както и благословението, което ни изпраща Бог по нейното молитвено застъпничество. Първият път, когато бях в Яш, беше февруари-сух студ около минус 8 градуса максимална температура през деня и въпреки това имаше мин. 150-200  поклонника, които чинно чакаха да им дойде редът да се поклонят пред Св. Петка. Изобщо култа към Св. Петка тук е много силен. Румънците са много вярващ народ, поклонниците са хиляди и храма винаги на такива дни се оказва малък, за да побере всички желаещи да се докоснат до светицата.

Манастира Голия

Ходили сме няколко пъти с поклонници от България и винаги са се случвали чудеса пред мощите на може би най-голямата българска светица Св. Петка Българска. Факта, че като заговорим за нея в Румъния, тя е Св. Петка Яшка, ако отидем в Сърбия е Св. Петка Сръбска, някой може да каже Св. Петка /Параскева/ е  гъркиня  –всеки народ я почита по свой начин, но важното е, че тя закриля целия православен свят.

В Яш има и много други места за посещения, свързани с християнството. Съвсем близо до Катедралния храм се намира  Манастирът Голия (Golia) от 1564 година, който впечатлява с оцелелите си византийски фрески и монументалната си конструкция.

Мичи

Преди да продължим към Кишинев, столицата на Молдова, разбира се опитахме и нещо друго, типично румънско – така наречените „Мичи“, малки кебапчета от свинско, телешко и овче месо.

Макар Яш да е близо до границата с Молдова, не се стига така бързо до съседната държава, защото река Прут – гранична река между двете държави, се минава по мост, който е на 70- 80 км от Яш. За преминаване на границата все още е необходим мeждународен паспорт, също и зелена карта, но минаването е бързо и безпроблемно. Магистрални и пътни такси няма. Молдова е малка държава от бившия Съветски блок има население около 3 500 000 и площ 34 хил кв.км. Богдан I се счита за основател на Молдова, създавайки през 1359 г. независимо Молдовско княжество. Княжеството достига своя златен век по времето на Стефан Велики, който управлява между 1457 г. и 1504 г. Молдова получава самостоятелност през 1991 година. По-голямата  част от населението са от румънски произход и езикът е почти единтичен с румънския. На много места бившия СССР все още не си е отишъл като визия, манталитет, инфраструктора, архитектура и начин на живот.

До столицата Кишинев е около 80 км. Пътят е добър, минава през леко пресечена местност и почти няма населени места, има доста завои между горичките отстрани-красиви реки, къщички, които изглеждат малко по-бедни и неподдържани от тези в Румъния, но много подобни. Има доста добри бензиностанции, като цените на дизела и бензина са с 20 % по-евтини от България, но газта е на почти същата цена като у нас. Курсът на молдовската лея към лева е 10.5 леи за  1 лев. В Кишинев има доста добри хотели на цени около 30 евро на стая. Има и много нови семейни хотели на ниски цени, които са в покрайнините на града, но за сметка на това такситата са доста евтини и лесно се стига до центъра. За 50 -70 леи можете да стигнете до всяка точка на града. Градският транспорт е много евтин -4 леи.

Кишинев

Първото впечатление от Кишинев е зелен град с много паркове и каменни бели сгради. Градът е разположен на 7 хълма в долината на река Бик. Основните забележителности се намират в центъра около парламента и централния площад. На площада пред парламента винаги има някой, който да протестира за нещо. Точно отсреща е едно  прекрасно местенце голям парк започващ с Арката на Победата. Тя е била построена в далечната 1846 година в чест на победата на Русия над Турция и е висока 13 метра. Изграден е в класически стил от средата на 19 век. Други интересни места са сградите на т.н. „Органна зала“ първоначално проектирана като сграда за банка, Операта и Театъра Михаи Еминеску- най-големият в Молдова, основан през 1920г .

В прекрасния парк, започващ с Триумфалната арка, се намира и катедралния храм на Кишинев „Рождество Христово“. Построен в средата на 19 век, той е пример за руска архитектура в града, проектирана от архитект Авраам Мелников – един от най-добрите архитекти на Руската империя от този период. По време на Втората световна война е бил бомбандиран. През 1962 година комунистите събарят камбанарията. По време на съветския период поклонението е забранено и катедралата е превърната в изложбен център. След края на Съветския съюз храмът е възстановен и през 1997 година е построена нова камбанария.

Прави впечатление, че молдовците, както и румънците, са доста вярващ народ. Катедралният храм е постоянно пълен с поклонници, всеки минаващ пред него се прекръства. Много от тях се връщаха от пазар от съседните магазини  с пълни чанти, но почти всеки чинно поставяше чантата си на земята за да може спокойно да се прекръсти.

Кишинев

Зад парка се намира старата част на Кишинев. Голяма част от сградите са реставрирани с много пешеходни зони. Има добре уредени ресторанти с традиционна молдовска кухня и много бирарии. Най-добрата бира е „Кишинеу“. Цените са малко по-евтини от България. Все още навсякъде можеш да намериш натурални продукти. Молдовската кухня е смесица от румънска и украинска, но силно повлияна от руската. Разбира се, във всеки ресторант се предлага мамалига във всякакви варианти и прочутите молдовски Мититей /малки месни  наденички на скара с чубрица, кориандър, чесън и черен пипер/, навсякъде можеш да опиташ борш, пелмени, палачинки и всякакви видове солени риби. Молдова е и известен производител на някои висококачествени ароматни и наситени на вкус вина. Винената индустрия не е толкова голяма и известна в Европа, но някои от продуктите и са наистина много качествени и селектирани.

Избата в Крикова

Около Кишинев се намират двете най-големи в света винени изби. Чудото, наречено изба „Милещи Мичи”/в едноименното село/, е вписано в книгата на рекордите на Гинес. Подземни коридори с дължина 200 километра са прокопани в пластове варовити скали на дълбочина между 35 и 80 метра. На около 20 километра на север от Кишинев се намира градчето Крикова, където е другата известна изба. Нейните подземни коридори са „само” 120 километра, но я наричат подземен град. За построяването и на  двете изби са използвани стари галерии за добив на варовик. Същият бял варовик, от който е построен целия бял Кишинев. Молдова е била един от основните производители на вина на съветския пазар в миналото. След разпада на СССР опитва с износ на Запад, основно с партиди от отлежали тук колекции от стари реколти. Избата в Крикова, макар и по-малка е по-известна. Основана е през 1952г. -изглежда по-старинна и по-представителна, затова всички държавни глави и важни гости, посетили Молдова, ги водят тук. В подземията към винарната има и ресторант с няколко зали. Местните се хвалят, че в една от тях 50-ия си рожден ден е празнувал Владимир Путин.Тук е като малък град с улици, булеварди, коли, малко влакче. Много богаташи и колекционери от цял свят идват тук и дават за съхранение бутилки вино. Постоянна ежегодна температура от 12 градуса и средна влажност 97 – 98 % – отлични условия за съхраняване на 30 милиона литра висококачествени вина. Наемът е 1 евро на бутилка на година. По време на Втората световна война Херман Гьоринг остава тук за съхранение своята колекция като част от нея все още се пази в избите на Крикова. Тук се съхраняват и бутилки от колекциите на Путин, Медведев, Алекперов и други руски богаташи. Разбира се тук се съхраняват и колекции от цял свят. Входната такса обаче е доста солена, има различни варианти, като най-евтиния е 9 евро рано сутрин.

Болград

В Молдова се говори основно румънски, но като бивша съветска република повечето хора знаят руски, така че проблем с комуникацията няма. Дори много е възможно да попаднете на бесарабски българин  и ще чуете един архаичен и интересен български език. Ако имате време на 150 км на юг от Кишинев се намира областта Бесарабия, една част в Молдова с главен град Тараклия и друга в Украйна с най-голям град Болград, който се смята за столица на Бесарабия. Ще ви посрещнат много приятно настроени и мили хора радващи се на всяка среща с България и българи. Навсякъде се говори на български дори и на граничния пункт всички служители са бесарабски българи и нямахме никакви проблеми с комуникацията и бързото преминаване на границата. Основна забележителност е българския храм „Св. Преображение“, открит на  29 октомври 1838 година –този ден се чества като Ден на Бесарабските българи. Отскоро в града е открит паметник на опълченците на Шипка, а също можете да се снимате и пред паметника на Ленин. В центъра на градчето /жители около 18000/се намира българския център. Посрещнаха ни много топло и радушно показаха ни библиотеката и малкото музейче, което са подредили. Особено бяха горди с тази част от музея, свързана с етнографията. Подредени български носии и предмети от българския бит. Жената, която ни развеждаше притеснено ни разпитваше дали всичко музея е точно и българско. С умиление ни разпитваше за всичко свързано с България. Останахме с впечатлението, че те са много повече българи от всички нас.

Следваща ни цел Киев предполагаше едно пътуване в неизвестното. От Кишинев до границата с Украйна е около 60 км, но на 20 километра от нея имаше голяма изненада за нас. Въпреки че бяхме чували за Приднестровието, малко преди  Украйнската граница ни посрещна друга – тази между  т.н.ПМР /Приднестровска Молдовска Република/ и Молдова. Посрещна ни не много приветливо –със заграждения, танкове, войници с автомати и куп формалности за преминаването и. След има-няма 1.5 часа писане на някакви формуляри с всякакви тъпи въпроси –къде си роден кога и едва ли не защо си роден на руски език /който знае – знае, другите да се оправят/ се смениха  граничните полицаи. Следващият граничен полицай след един час мотаене изхвърли целия ни труд в коша и наново още 1 час писане. След  4 часа на граничния пунк и срещу 15 евро най-после бяхме пуснати да влезем в тази  призната само от Русия, Абхазия, Южна Осетия и Нагорни Карабах държава. ПМР е отцепила се част от Молдова между река Днестър и Украинската граница. Това е една дълга и тясна ивица със столица Тираспол с население около 600 000 души главно руснаци и украинци. И на нас ни направи впечатление, че граничните полицаи, които ни разиграваха толкова време нямат нищо общо с молдовците. Всички бяха “високи, руси и със сини очи“.

Но всяко зло за добро. Всеки човек си има коефициент….ЧИСЛИТЕЛ –броя на държавите в които е бил ..ЗНАМЕНАТЕЛ-на колко си години. Всеки трябва да се стреми към коефициент единица, т.е. на колкото си години, толкова държави минимум да си посетил. В този контекст посетихме една неочаквана държава и малко си вдигнахме коефициента.

Колкото бавно ни допуснаха до ПМР, толкова бързо я напуснахме. Само след 20 км и 25 минути бяхме на украинската граница. Тук си припомнихме класическия митничар преди 20-25 години. Въпреки, че бяхме единствена кола, трябваше да почерпим за да минем по-бързо. Едно кенче се оказа недостатъчно, защото стройния украинец ни убеди, че колегата го няма в момента, но и той душа носи. Магистрални и пътни такси няма за цяла Украйна, само е необходима зелена карта и разбира се задграничен паспорт.

От границата до магистралата Одеса- Киев е около 80 км, но имахме чувсто, че попаднахме малко след Втората световна война. Сякаш току-що войната е свършила и последния танк се е прибрал в поделението вчера. Точно така изглеждаше пътят, прав като свещ, но дупка до яма и никакво населено място, камо ли бензиностанции или крайпътно заведение. След този офроуд  като се качихме на магистралата положението  се оправи. През 2012 година Украйна заедно с Полша бяха домакини на Европейското първенство по футбол. Не знам за други ползи от това домакинство, но определено то помогна за инфраструктурата на Украйна. Основните трасета Одеса- Киев и Киев- Лвов са силно казано магистрали, но много добри автомобилни пътища. Пътуването до Киев се оказа леко и приятно. Навсякъде има големи и уредени бензиностаннции и много крайпътни заведения с много ниски цени. Украйна за мен е най-евтината държава в Европа, която съм посетил. Курса на гривната към лева е около 16.5 за 1. Горивата са със 30 % по евтини от България. Всички меса, месни  и млечни продукти са натурални, домашни и на много ниски цени, дори и в заведения средна класа. Бирата също е много евтина –наливната е около 17 -20 гривни  за 500 мл. Да не говорим за водката /тук и викат горилка/ около 7 гривни за 50 мл.

Киев

В Киев пристигахме в ранния следобед, но трафикът в този тримилионен град е огромен дори и в тази част на деня. По време на социализма, когато Украйна и нейната столица Киев е била част от бившия Съветски съюз, явно е мислено при проектирането на града. Широки и удобни булеварди, много паркове, пешеходни зони, добре планирани и сигнализирани кръстовища. Самото ни придвижване в града въпреки трафика е бързо и скоро пристигаме до Киевско- печорската лавра. Имахме резервирана стая в самия комплекс на лаврата за 25 евро на вечер. Стаята е нищо особено, но домакините това са ни подсигурили и трябва да се съобразяваме с тях. Иначе в центъра на Киев има много добри хотели и апартаменти за 40-60 евро на вечер. В по крайните квартали има много добри апартаменти на много ниски цени.  Като се има предвид ниската цена на такситата и особено на градския транспорт /цената на метрото е около 30 ст/ това е добра идея за настаняване.

Киевско-печорска лавра

Киевско- печорската лавра  се намира в голям и красив парк покрай река Днепър. Макар и с историческа стойност и посещаван от много туристи, той е действащ мъжки православен манастир. Основан през 1051 като пещерна обител днес се  смята за един от водещите центрове на православното християнство в Източна Европа и за най-важния храм на украинския народ. Историята й води началото си от т.н. Далечни и Близки пещери („печоры“), в които са се подвизавали основателите на руското монашество. Монасите постепенно изкопали за себе си килии и ги съединили с дълги подземни проходи. В пещерите устроили и първите храмове. Така била създадена Печорската обител, прославила се със светостта на живота в нея. След години броя на монасите се увеличил толкова много, че пещерите станали тясни за всички желаещи, дошло времето и за надпещерен манастир. Построили първите килии и храмове първо дървени, а по късно каменни. В пещерите започнали да погребват починалите монаси, като прокопавали в стените на пещерите ниши, дълбоки до два метра и широки до половин метър. Тялото на починалия полагали върху дъска в нишата и я закривали с дървена преграда (а по-късно зазидвали). На втората година от смъртта им, монасите откривали гробовете и пренасяли костните останки в крипта-костница. Така в пещерната крипта били полагани останките на подвижниците до XVII век. Останките на монасите, които се съхранили нетленни, остявяли на предишните си места. Нетленността на мощите им говорила за тяхната святост. Много от тези свети мощи са запазени и до наши дни и могат да се видят в тесните и дълги пещери под сегашната св. Лавра. През годините манастира се развивал имало е и лоши времена при набезите на вражески племена, но най-мащабно е строителството през XVII-XVIII в., когато Лаврата придобила основните белези на днешния си облик. При Петър I укрепленията били разширени и построили днешната Печорска крепост. И в наши дни съдбата и е доста сложна. Два пъти затваряна за служби от Съветската власт през 30 години и по късно по Хрушчово време. Взривявана и ограбена от германците  по време на Втората световна война за да дойде 1988  когато Киево-Печерската Лавра била отново открита за вярващите като действащ манастир, а в пещерите било възобновено богослужението и молитвите. Днес Лаврата представлява един уникален комплекс, в който има много църкви, най-важната от които е катедралата „Свето Успение“ (Успенски събор), ограбена и взривена през Втората световна война, но напълно реконструирана през 1998–2000 година. Друга голяма забележителност на Лаврата е Голямата камбанария. В Лаврата също се намират и много други сгради, в това число Манастирът „Свети Николай“, Киевското богословска академия и духовна семинария. В Близките пещери почиват мощите на 80 светци, а в Далечните – на 45 светци. Съвсем близо до Лаврата се намира голям парк с музей и паметника на Града герой Киев.

Св. София

Разбира се, Киевската лавра е гвоздеят на забележителностите в Киев, но има и още доста интересни места в Киев които си заслужават посещението си. На първо място това е манастира Св. София или Софийски събор. Името и произлиза от световно известната Св. София в Истанбул. Смята се, че катедралата е построена през 1011 година, по време на управлението на Владимир I, княз на Киевска Рус. Така, че скоро е честван 1000 годишен юбилей от нейното основаване и по случая е приета в голямото семейство на сградите под защита на Юнеско. По съветско време за малко не е съборена, но добре че здравомислещите сили я запазват като музей. От 1990 година действа като архитектурен музей като основна забележителност е кулата, висока 76 метра. Не по-малко впечатлителни са и другите два събора в центъра на Киев -Андреевския и  също така и Михайловския Златовръх манастир. В него до 1930 година са били мощите на св. Варвара. След катаклизмите на Втората световна война и руския атеизъм сега те се съхраняват в по-малкия храм Владимировски събор.

Статуя на княгиня Олга, Апостол Андрей Първозванни и Св. Св. Кирил и Методий

На големия площад пред Михайловския събор се намира  известната статуйна композиция на княгиня Олга, Апостол Андрей Първозванни и Св. Св. Кирил и Методий. И четирите храма се намират на пешеходно растояние в центъра на Киев, възстановени и реставрирани от украинската държава. Те задължително трябва да бъдат посетени от всеки православен човек.

Не пропуснахме и добилия популярност по време на „Украинската пролет“ централен  площад на Независимостта, т.н. Майдан. Много пъти преименуван, дострояван и променян като послание,  днешния си вид е добил след преустройството през 2001 година. Има множество паметници, скулптури и фонтани. В центъра на площада е издигната висока бяла колона, увенчана от фигура на девойка от славянската митология с венец в ръка, символизираща независимостта на страната. Издигнат е и паметникът „Полската порта“ със статуята на покровителя на града архангел Михаил отгоре. Под площада има голям търговски център.

Киев Златната порта

Другия символ на Киев е т.н. Златна порта. Това е главната порта на крепостта на Киев от 11 век, тогава столица на Киевски рус. По-късно през средновековието е разрушена, за да бъде  изцяло построена отново от съветските власти през 1982 г., въпреки, че не съществуват запазени изображения на оригиналната порта. Това решение е изключително оспорвано, тъй като има спорове относно това как е изглеждала средновековната порта. Не пропускайте и близката метростанция със същото име – станцията е уникална с това, че архитектурата напомня на вътрешността на църкви на Киевска Рус. Друга метростанция в Киев е със световна известност Арсенална- най-дълбоката метро станция в света, изградена на цели 105.5 м. под земята.

Като всеки град и тук има склуптура, която е станала негов символ – малка котка. Легендата е, че тук на този площад имало ресторант. В един хубав ден избухнал пожар и ресторантът се запалил. Никой нищо не усетил, но котаракът влязъл и взел да мяука силно. Посетителите излезли и се спасили всичките, но котакът загинал. Признателен киевчанин поставил паметника в знак на признателност към котката. Има поверие, че ако помилваш котарака „Пантелеймон“, ще ти се сбъдне желание.

Майдана в Киев

В радиус 500 метра около Майдана има много хубави ресторанти и заведения, много от тях са с итериор между ирландски пъб и типична украинска обстановка. Във всички тях е много приятно и интересно  –много видове водка, вино и бира, типичната украинска кухня с определен руски акцент се конкурира с италиански, ирландски, китайски, френски и други ресторанти. Цените гонят средно европейско ниво. Във всеки ресторант има доволно разнообразие от украински ястия, непременно опитайте украинския борш, пелмени, варенки с най-различен  пълнеж, пирожки, наденички, пилешки пържолки и разбира се много и всякакъв вид риба и хайвер. Всичките тези неща можеш да ги опиташ на цена 1/3 ако излезеш от туристическия център. Където няма туристически поток цените са страшно евтини. А и имаш възможност да видиш на всеки втори ъгъл  мобилни “кафената“ или „бирарии“- леки автомобили тип баничарка с отворена задна врата. В някои от тях се предлага кафе или чай, а в други наливна бира и квас. Квасът е особена вид напитка, характерна за бившия СССР, безалкохолна, но се прави по технология на бирата. Разликата е, че не ферментира и няма алкохол, но съставките и са като на бира.

Няма как, посетили столицата на Украйна Киев, да не останете очарован, възхитен и в плен на обаянието на този град.

След три дни незабравими спомени от Киев поехме отново на път пълен запад към Лвов и основната ни цел втората по значимост Лавра в Украйна в малкото градче Почаево. Както споменах след 2012 пътят между Киев и Лвов около 550 км е много хубав автомобилен път, почти магистрала. Предимството му е, че не е типична магистрала и навсякъде има отбивки с капанчета, пазари, магазини, дори на около 70 км преди Лвов има и музей на открито на стари съветски автомобили и мотоциклети. Навсякъде имаше наливна бира Лвовско, Чернигевско, Оболонь … и разбира се сушена риба и морски дарове в изобилие-идеално мезе за бира. Който шофираше в момента се задоволяваше да дегустира квас, от нас шофьорите да знаете – най-добрия е Квас Тарас. Украинският народ е славянски и като всички славяни са много гостоприемни, усмихнати и отзивчиви. Навсякъде те посрещат като добре дошъл, особено като разберат, че сме българи. За тях България е символ на море, слънце, купон и весел живот. Първо решихме да посетим главния и най-голям град на тази част от Украйна Лвов. Той се намира в историческата област Галиция. Тя е била самостоятелно  княжество,а по късно – провинция в Австро-Унгария. През Първата световна война тук се водят много боеве между руската и австро-германската армия. След разпада на Австо-Унгария след войната става част от Полша. През 1936 г. населението ѝ е около 8,2 млн.жители. Главни градове са Лвов и Краков. През 1939 г. Галиция за кратко е окупирана от Германия, а по-късно източната част е присъединена към Съветска Украйна с главен град Лвов, а западната част остава в Полша, окупирана по това време от Германия с главен град Краков. С една дума казано, Съветският съюз и Германия си я поделят съгласно пакта Рибентроп-Молотов.

Първият ни допир с бившата австроунгарската провинция беше замъкът Олеско. Той се намира на 30 км преди Лвов. От главния път е на 2 км и има табели. Тук веднага е видно, че тази част на Украйна дълги години е била част от Австро Унгария. Претърпял много катаклизми, замъкът днес е туристическа атракция и е свързан най-вече с това, че тук е роден през 1629 г. Ян Собиески. Замъкът сега е козметично реставриран с малък музей и много интересен ресторант където можете да облечете и се снимате с дрехи на графове и графини. Входните билети са около 1 евро, а цените в ресторанта сравнително скъпи за Украйна. Разбира се има и много сергии със сувенири и всякакви украински специалитети.

Лвов

След бързия и лек допир с Галиция пристигнахме в Лвов. Той се намира в най-западна част на Украйна на 70 км от полската граница. Лвов е най-големия град около 850 000 души на тази част от Галиция, която е в пределите на Украйна. Той е един от най-старите исторически и красиви градове не само в Украйна, но и в Цяла Европа. Символ на града е каменния лъв. Из града са разпръснати множество статуи на величественото животно, които неизменно привличат вниманието на посетителите.  Архитектурното оформление на Лвов е сбор от многобройни стилове и епохи. Особено красив е Старият град, запазен от великите времена на Австро –Унгарската империя. Непременно трябва да се видят – площада“ Ринок“ , удивителния  Народен театър „Иван Франко“ – един от шедьоврите на световна архитектура, Римската Католическа Катедрала – една от най-забележителните готически сгради, датираща от края на 14 век. Заради своята неповторимост и великолепие целия стар град е в списъка на Юнеско за световните паметници на архитектурата. Всяка една сграда площадче и улица са уникални като архитектура и излъчване. Имаш чувството, че си във Виена. Трябва да бъдем благодарни на съдбата, че всичко се е запазило по съветско време и на някой комунистически функционер не му е хрумнало да пръвърне всички тези шедьоври на архитектурата в партиен дом, до него 15 етажен хотел на Интурист, огромен площад с паметник на Ленин и други подобни атрибути на сталинския стил. Лвов е едно чудесно място, където човек би могъл да прекара много приятни часове. Тук има богат избор от хубави ресторанти, кафенета и хотели на доста прилични цени, за около 30 евро се намират много добри апартаменти. Украинците или по скоро наследниците на австроунгарците са  учтиви и любезни и винаги готови да ти помогнат. Цените дори и в центъра не са толкова скъпи като в Киев, а малко встрани от центъра са направо евтини дори и за нас българите. Така се случи, че нощувахме в едно градче на около 25 км на север от Лвов – Жовква.

Жовква

Тук има замък построен през 1594. Той е бил кралски дворец, като в един момент е и постоянно жилище на крал Ян III Собиески. Сега замъкът е загубил доста от красотата си, но се водят реставраторски дейности и се надявам, че ще го видим много скоро в стария му блясък. Пред двореца има голям типичен площад от австрийско време. Сега там има много заведения и магазини. Тъй като тук туристите са кът, цените са направо уникални –наливна бира е 1 лев, а мезе за нея – примерно  нарязани домашни колбаси или сланина е около 1.5 -2 лв за 100 грама. Наблизо до площада има пазар, където можете да си купите зеленчуци,  сирена, колбаси…   всичко домашно производство направо от тротоара. А за хотела да не говорим. Доста добър три звезди  на цена 15 евро стаята. На другия ден бяхме приятно изненадани в центъра на Лвов –имаше парад а после рали на ретро коли и всякаква ретро военнна техника. По-голяма част от шофьорите и навигаторите в тези ретро машини бяха също облечени ретро, съобразно времето и епохата от която им е автомобила. Някои бяха облечени като графове и графини от времето на Австрия, други с москвичи и чайки с типично съветски дрехи и каскети, а дори имаше и немски униформи до военните немски трофейни автомобили и мотоциклети. Така се случи, че ралито беше до град Почаево и обратно, закъдето и ние се насочихме и имахме удоволствието цял ден да им се радваме и задминаваме.

Почаевската Лавра

Почаево е по-скоро голямо село, разрастнало се благодарение на уникалната Почаевска лавра. Населението му е около 8000 души. Поради факта, че Почаевската Лавра е построена на възвишение на височина 400 метра над морското равнище, неговите бели стени със златни кубета се виждат от 20 километра. Сред безкрайните зелени полета на Тернопилска област ослепителното й излъчване изглежда като истинско чудо. Това място е с голяма сила, след посещението тук животът ви може радикално да се промени. Много вярващи преди да посетят Почаевската лавра се питат: „Аз къде отивам“, а след срещата с духовното вече си казват: „Знам, че Бог ще ме води“. Приближавайки градчето, ставахме все по пленени от гледката пред нас. Дори не обръщахме голямо внимание на последствията от вчерашния смърч който е минал от тук. В радиус 40 км от Почаево буквално цели гори бяха изкоренени. Навсякъде приличаше на горско сечище. Местната администрация явно бързо действа, защото нямаше непроходими пътища. Разбрахме, че са работили цяла нощ, защото потокът от поклонници тук никога не прекъсва. Предварително бяхме резервирали една къща. Искахме да видим типичния украйнски селски живот. Но това, което ни посрещна в къщата, наистина ни удиви. Цял ден се чудехме защо всички купуват продават и всеки втори  носи  по една връзка папур /вид блатно растение/ под мишница. Даже си мислихме, че това е най продаваната стока в Украйна. Но, прекрачвайки прага на дома на нашата домакиня, ни посрещна килим от тези листа из цялата къща. Нашата „бабуля“ ни обясни, че това е стара украиска традиция – дома се постила с тези листа преди Петдесятница и св. Дух в понеделник. Нещо подобно на нашите върбови клончета на Великден. Следващия ден беше неделя Петдесятница, голям църковен празник, а понеделник св. Дух, който дори е официален празник за Украйна. Цялата къща и двора бяха на наше разположение за 40 евро на вечер. Това което сме виждали по руските филми като интериор, се покриваше едно към едно –килими по стените, фотографии на всички роднини навсякъде, бюфети с всякакви джунджории по тях, неизменния самовар и всичко друго, което се сещате в една руска, пардон украинска къща. Нашата домакиня ни настани и побърза да тръгне към лаврата за вечерната молитва. После я видяхме в църковния хор.

Разбира се и ние побързахме да посетим тази люлка на православния свят. За влизането на територията на Лаврата  много стриктно се спазва т.н. дрескод –жените само с дълги поли и забрадки, а мъжете, въпреки, че температурата в края на юни беше над 30 градуса, задължително с дълъг панталон.

Легендата и поверието е, че тук Божията майка е видяна три пъти. Първия път – през 1240 г. монасите живеели в пещери. Един ден след молитва братята видели на върха на планината Почаев „Света Богородица“ в огнен стълб. Божията Майка застанала за няколко минути и се изкачила в небето. Когато монасите отишли на мястото на видението, намерили на камъка отпечатък на десен крак, от който започнала да тече свещената лечебна вода. Повече от 400 години този отпечатък е бил на открито и място за поклонение пред Божията майка. Отначало е построена дървена църква, а  през 1649 г.е построена каменната „Катедрала Успение Богородично“. Втория път, когато се явява Богородица на това място е през 1675 г. по време на нахлуването на турците. Според легендата, когато турците са видели Божията майка, се уплашили и престанали да стрелят. Те побягнали, а дори някои от тях решили да приемат православната вяра и останали в манастира в послушание. Третия път е през 1958 г. – Святата Богородица се явява в монашески черни дрехи, предсказвайки началото на „преследването на Хрушчов“ върху църквата.

Почаево

През годините манастира се развива, построяват се нови храмове и сгради, терена се терасира и благоустроява. По време на Първата световна война монасите са убити или прогонени от австрийската армия. След войната манастира до 1939 остава в Полша, а след това, съгласно пакта Рибентроп-Молотов, се озовал в пределите на Съветския съюз. Манастирът бил затворен, а монасите прогонени, особено по Хрушчово време и неговата политика за изкореняване на религията. Жителите на селото по това време намалели от 300 на 80 човека. По-късно постепенно нещата потръгват, за да дойдат годините на независимоста  на Украйна и тоталния разцвет на Лаврата. В Украйна все още има едно противопоставяне на вярващите -едни са за Украинската независима църква, други все още са към Руската православна църква.

Най-важният храм в манастирския комплекс Катедралния храм „Успенски събор“ впечатлява още от далеч със своята внушителност и златни кубета. Тук се намират няколко светини, като вниманието на всеки богомолец, престъпил централния вход на Успенски събор, първо се привлича от позлатения ковчег до първата колона в дясно, над който е поставен голям бронзов кивот с баралефно изображение на явяването на Божията Майка в огнен стълб, под който под съклен похлупак се намира Стъпката с водоизточника. Тук на това късче скала е стояла през 1240 г. самата Божия майка. И до днес стъпката на Богородица и светената вода носят благодат и изцеление на всички   пристъпрали с вяра и надежда. Пред тях има непрекъснат поток от богомолци.

В България има подобно място и легенда-Богородична стъпка до Старозагорските бани. Там също Св. Богородица се явява на местното население и стъпва на скала. Има отпечатък на камъка с формата на голяма стъпка, постоянно пълна с вода. Има построен праклис, благодарение на ентусиазма на местен жител. Посещава се от много поклонници, но дори няма път до там, благодарение на нехайството на държавата и общината. Сравнено с това, което виждаме тук в Почаево, ни става тъжно за самите нас.

Почаево

Второто по значимост, което е и визитната картичка на Почаев, е чудотворната икона на Св. Богородица. Всяка сутрин в 6 часа тя слиза от горната част на олтара със специален спусък на две ленти, а поклонниците се насочват към нея на дълга редица  – да целунат светилището и да му се поклонят. По време на празниците иконата се връща към олтара стриктно в 9.30 часа, поради което мнозина нямат време да се поклонят и трябва да чакат следващата сутрин.

През 1559 г. тази икона е подарена на местна помещица Ана Гойска от гръцкия митрополит Неофит в знак на благодарност за оказаното гостоприемство за времето, през което отседнал в нейния дом, пътувайки за Москва по църковни дела. Първото чудо се случило в нейната къща. Брат и Филип, сляп по рождение, покрил лицето си с ръце, паднал на колене пред иконата, и се помолил на Бог: „За миг да видя светлината“. И когато той пуснал ръцете си, видял пламък на свещ и извикал: „Получих видение!. Помещицата подарила иконата на манастира Почаев, за да помага на всички вярващи и вече повече от 450 години тук се случват чудеса.

А чудо се случи и с нас. Разбрахме както казах по горе, че при сутришната литургия,  която започва в 6 часа се сваля иконата за поклонение и молитва. Тъй като имахме много планове за деня, решихме в 5.30 да сме в храма за да сме първи. Да ама не, не само, че не бяхме първи, а дори и не можахме да влезем изобщо в храма толкова беше препълнен с поклонници. По мое виждане имаше най-малко 2000 човека, които стояха чинно и чакаха да се поклонят пред иконата. Почти бяхме стигнали до отчаяние, когато съдбата ни помогна. Случайно в това море от хора срещнахме нашата хазайка, вероятно запътила се към сутрешната литургия. Обяснихме и за нашето огромно разочарование за невъзможноста да се поклоним пред чудотворната икона. Тя махна с ръка и каза „Вперьод“ и ние след нея. Не знам от къде сме минали, но след малко се озовахме пред олтара и иконата. Нашата благодетелка води кратък неразбираем за нас разговор на украински с един господин и О чудо! бяхме допуснати най-отпред за  да се поклоним пред иконата. Господ и в този случай беше с мен.

Третата светиня в катедралния храм се намира под него. Това са пещерите на преподобния Йов. За да отидете до тях, трябва да слезете по едно кръгло стълбище и от там да преминете по дълъг коридор. След него от дясната страна се намира църквата, а от лявата е входа на каменната ниша прокопона в скалата, където се нетленните мощи на преподобните Йов и Амфилохий. В тази малка пещера през 17 век е живял Йов. Точно пред входа има стара икона на светеца, след нея пещерата става доста ниска и малка около 2 м и ще ви се отдаде да влезете само ако самия преподобен Йов ви позволи. Амфилофий е съвременен светец. Много патил по време на комунизма, дори заточен в психиатрична клиника, освободен от нея чрез дъщерята на Сталин – Светлана която някога е била изцелена от него. Починал през 1971година. След погребението му, на неговият гроб започнали да стават чудеса и изцеления, които не престават и до днес. През 2002 г. е обявен за светец. Нетленните му мощи с големи почести и многохиляден народ били пренесени в пещерния храм. По време на канонизацията му на небето се появило изображение на голям бял кръст, което е документирано и на много места в лаврата има снимки от това знаменито събитие.

На територията на лаврата се строи нов огромен Събор. След  построяване му в него едновременно ще се събират около 8000 поклонника. Към манастира има странноприемница за поклонници на много ниски цени за нощувка. От площадката пред Успенския събор се открива страхотна гледка към града и необятните украински поля. Пред самата Лавра има много павилиончета с всякакви църковни атрибути и много сувенири. Има и няколко уютни  ресторанчета и кафета с много приемливи цени.

Скита Свети Дух

На три километра на юг от Почаево се намира скита Св. Дух. Днес тук живеят около 80 монаха. Храмът е предшественик на Почаевската лавра. Тук  през 12 век в гъсти непроходими гори са живеели монаси още преди основаването на лаврата. След възникването на Почаевския манастир монасите се преместили в него. Дълги години скита е бил в забвение и така до 1901 година, когато е бил отново построен и са възобновени службите в него. През 1959 съветската власт отново затваря скита. Новото начало е поставено през 1990 година. Построени са много нови сгради и камбанария и това спомогнало за възвръщане на много светини в обителта. Най-известна от тях е Чудотворния кръст на св. Никита Стълник. Той е живял в тази обител в края на 12 век. Кръстът  тежи около 1 килограм и има железна верига. Това е един от трите кръста, които е носил светеца. Имахме шанса да го подържим  и бъдем благословени с него от един монах. Като разбра, че сме от България стана изключително словоохотлив и  мил с нас. Тук се намира мироточива глава на неизвестен светец от Киево-Печорската лавра и мощи на много светци. Друга светиня е храмовата икона на Св. Серафим Саровски с частица от мантията и мощите му .

Не пропускайте и манастирския кладенец дълбок 108 метра с целебна вода. В годините на социализма кладенецът е бил засипан и залят с масло за да не идват вярващи, а след 90те години кримски водолази са го изчистили и сега е възможно да си налеете от него целебна чиста вода.

Както вече споменах, случайно попаднахме тук именно на храмовия празник на скита Св. Дух. Имаше хиляди  поклонници от цяла Украйна. Станахме свидетели на нещо  невероятно. След сутришната литургия един монах започна да бие камбаните. Но това не беше обикновенно биене на камбани .

–Камбанарията пред църквата имаше две площадки, първата на нивото на двора и втората на височина около 3 метра, всяка с квадратура не повече от 10 -12 квадрата. Не знам дали бихте могли да си представите на тези 25 кв метра имаше стотици буквално натъпкани поклонници, всеки искаше в този момент да е под камбаните.

–Монахът, който биеше камбаните, буквално ни изнесе концерт в продължение на 20-25 минути.

Въпреки, че бързахме към следващата ни цел манастира Св. Ана, а след това ни чакаха около 300-400 км, не можехме да се отделим от тази симфония.С малко тъга, но с увереност, че ще се върнем отново тук, си тръгнахме от тези свети места. Не на всеки, който е дошъл тук се случват чудеса, но всеки, който се обръща с любов и молитва към светините в това малко, но благословено място се дава благодатна сила и душевна утеха.

Следващата ни цел е манастира, посветен на света праведна Ана. В него има свещен извор с място за къпане. Той е един от поклонническите центрове на православните вярващи. Намира се на около 30 км. от Почаевската Лавра. Най-добрия път е към през град Кременец. Малко преди да влезете в града, на едно  кръстовище с много остър завой, тръгвате почти в обратна посока и след 10 км е село Онишкивци. Малко след селото е света обител.

Св. Ана

В древността на това място имало храм. Легендата говори, че през 17 век по чудодеен начин се появила иконата на Света Ана. Хората я пренесли в построения наблизо храм в селото. На сутринта иконата била отново на старото място извън селото. Втори път иконата била пренесена отново с молебен и шествие в храма. Голямо било учудването на народа, когато на следващата сутрин иконата се озовала пак на предишното място, където бликнал водоизточник. На това място построили дървена църква. По време на атеизма всичко било разрушено, водоизточника затрупан и зазидан с бетонни стени, но водата наново потекла навън. В 1991 г. е построен нов храм, посветен на Св. праведна Ана.  По късно е изграден е женски манастир. А над кладенеца, от който се черпи вода, е изградена камбанария. Построен е басейн със закрита и открита част с постоянно течаща вода. Ежедневно тук идват много поклонници да налеят от целебната вода и се потопят или изкъпят за здраве в целебния водоизточник. Тук идват жени  от цяла Украйна и Русия с надеждата да забременеят. Има описани стотици случаи, в които това се е случило. Ние говорихме с едно младо семейство, което беше пътувало 1400 км от другия край на Украйна за да измолят бог за дете. На момичето и беше много студено, но стоически няколко пъти се потопи под водата. Температурата на водата е постоянна през цялата година +4 градуса. Подобно на река Йордан в Израел и тук се продават бели ризи, с които да се потопите. Ние също си потопихме краката /само глезените/ в откритата част на басейна. Повече от 6-7 секунди не издържахме, толкова е студена водата, че те заболяват краката, въпреки, че беше края на юни  и температурата на въздуха беше около 30 градуса. А представете си тези жени с бели ризи които се потапяха целите под вода. Из целия манастир има снимки и доказателства за лечебната сила на водата в басейна. На някои снимки дори видяхме свещенници, които водят литургия потопени в ледената вода.

Благодарим на господ за милостта, която ни беше оказана с възможността да видим това свято място. Пътят от Кременец до Черневци не е в особено добро състояние, но за сметка на това в по-голямата си част е прав и с километри никакъв завой. Прокаран през тайгата, отляво и отдясно само дървета, предимно дъб и брези. Пътят е толкова прав, че виждаш няколко  километра напред движението. Единствената „атракция“ е преминаването през каньона на река Днестър. Малко преди Черневци, в едно подобие на капанче, ни посрещна огромен руски татарин с типичен мустак. Веднага го кръстихме Тарас Булба, ама наистина много приличаше на него. Пихме по една жива  бира, а нашия нов приятел ни почерпи с типичното мезе за бира в Украйна –варени тънко нарязани свински ушички поръсени с лютив червен пипер.

Черневци

Черневци е много стар град, дълги години е бил в кражество Буковина, но добива своя разцвет през 18 век, когато става част от Австро-унгарската епоха. Архитектурният стил в центъра на града, запазен и до днес, е типичен за времето на Хабсбургите. След Първата световна война Буковина заедно с Чернивци е под румънското управление, само за да стане част от СССР през 1940 г. и в крайна сметка независима Украйна през 1991 г. Днес това е един от най-важните градове в Западна Украйна и заедно с Лвов са културните центрове на страната. Социализмът разбира се е оставил своя отпечатък навсякъде в града и инфраструктурата, но попадайки в историческия център на града се убедихме в сравнението „Малката Виена“, наистина много прилича на столицата на Австрия. Сърцето на града вече повече от два века е централният площад, построен по нареждане на австрийския император Йосиф ­­II. В единия край на площада се намира сградата на кметството с впечатляваща кула по средата. От балкона на кулата всеки следобед свири тромпетист, облечен с украинска народна носия. Целият площад е заобиколен със сгради от същия стил. От него започва добре устроена пешеходна зона с много заведения и магазини. Друг интересен площад е Театралния, където се намира театъра на Черневци, който не отстъпва по красота на най-добрите театри в Европа.

Специално място сред паметниците на архитектурата заема невороятният ансамбъл на бившата Резиденция на православните митрополити на Буковина, построена през 1882 г., където днес се намира Националния университет на Черневци. Първото впечатление е, че Хари Потър лесно би заменил Хогуортс с университета в Черневци, просто е величествен, очарователен и красив! Целия ансамбъл е във формата на буквата “п“ отворена към главния път и заграждаща впечатляващ площад заслан с дребни камъчета.

Централно място заема бившия дворец на митрополията. Около него се намират семинарията и помещенията, в които могат да отседнат посетителите. Има и голяма впечатляваща църква. Станахме свидетели на венчавка. Ритуалът беше впечатляващ с много песнопения. По-късно разбрахме, че почти всички в Черневци се венчават тук. Събота и неделя има по 10-15 сватби.

Университета в Черневци

Самият Университет е основан 1875 и 80 години, а по-късно съветската власт решава да закрие резеденцията на митрополита и премества тук Алма матер. Сега дори и след края на СССР е действащ университет. Но действа и като музей. Срещу вход от около 2 евро и ако имате късмет да се съберат повече посетители сладкодумна екскурзоводка ще ви разведе из целия комплекс и ще ви разкаже много интересни факти за този шедьор на чешкия архитект Йозеф Хлавна.

Хотелът ни беше перфектен, много близо до центъра на града и срещу огромен парк. Цената около 40 евро, но  закуската на другата сутрин беше нещо изумително. Освен всичко друго поне 5-6 вида сирена и 10 вида колбаси всичко домашно и натурално. Дори имаше и шампанско за добро утро. Днес ни беше последния ден от нашето пътешествие. Чакаха ни около 800 километра до България, но това не ни попречи за десерт да посетим още два от уникалните манастири на Румънската част на Буковина –  Гура Хормолул и Воронет.

Първият, намиращ се до едноименното село, е построен през 1530 година. Освен църквата „Успение богородично“  впечатляващи са също и  камбанарията от 19 век и кулата построена от Василий Лупу през 1641. Тази църква заедно с другата, която ни предстоеше да видим в Манастира Воронет и още 5 църкви, са в списъка на световното културно наследство на Юнеско като група църкви с уникални стенописи в северната Молдова. Фреските на манастира са добре запазени до днес, особено тези на южната фасада са световно известни.

Другият манастир Воронет, който се намира само на 4 км, е построен от Стефан Чел Маре през 1488 г. Той е известен като „Сикстинската капела на Изтока“заради стенописите му. Той е може би най-известното място за поклонение в Румъния. Заради големия брой картини, които го оформят, е включват в списъка на паметниците на ЮНЕСКО за културно наследство. Тук можете да се възхитите на картини от най-важните библейски сцени- като най интересната от тях е Тайната вечеря. Външният двор на Воронетски манастир е голям, много красив и добре подреден.

Потеглихме към България много емоционално заредени, изпълнени с прекрасни впечатления и с малко разочарование, но не от това, което видяхме, а от това, което ни чакаше в духовно отношение в България. Кога и у нас ще видим пълни и подредени манастири и храмове с хора, пристъпили с истинска вяра, а не дошли като туристическа атракция или защото сутринта са казали по телевизията, че днес е някакъв религиозин празник. Ние се оправдаваме със социализма, че той ни е направил бездуховни. Във всички държави от бившия Съветски съюз е имало много по-репресивен и по-дълъг период на отричане от религията, но хората са си запазили вярата. Тази вяра ги прави по-смирени и добри. Ние българите трябва да престанем да се оплакваме, да се обърнем към духовното, да отвръщаме на злото с добро, да не чакаме поредния спасител на държавата /той е в нас самите/, да разберем, че Бог е любов и тогава ще почустваме колко е хубав света, в който живеем.