С навлизането на нискотарифните авиокомпании в България свeтът стана по-близък и по-достъпен. Само след 50 минути полет от София кацаме на летище Елефтерис Венизелос в Атина. Нашата цел е да посетим два гръцки острова – Егина и Тинос, свързани много тясно с православната вяра. На остров Егина прекарва последните си дни наричаният „Светецът на века“- Св. Нектарий. Днес тук на този остров се намира саркофагът с мощите на светеца. А остров Тинос е известен в цяла Гърция и останалия православен свят с чудотворната икона на „Св. Богородица Благовещенска “.

Летището в Атина се намира югоизточно от столицата на Гърция. До пристанището на  Пирея, където имахме резервиран хотел е около 35-40 километра. Има градски автобус № 96, който срещу билетче от 6 евро ще ви закара за около 70 минути до изходната точка на фериботите за гръцките острови. В района на  пристанището Пирея, което вече е част от Атина се намират хотели на сравнително добра цена – около 50 евро на вечер за двойна стая в двузвездни хотели. Съвсем близо до фериботните терминали е последната спирка на метрото. Билетът струва 1.4 евро на посока и след 15 минути ще ви отведе в центъра на гръцката столица.

Самият град Пирея е с население около 170 000 жители. Тук се намира най-голямото пътническо пристанище в Европа и трето в света. Годишно оттук потеглят около 20 милиона туристи, ползващи услугите на многото фериботни компании.

Ако ви остане свободно време в Пирея, непременно посетете хълма Кастела. Издига се на 90 метра надморска височина и от него се открива страхотна гледка към Атина и целия Саронически залив. Тук се намира и храм Св. Пророк Илия, затова не се учудвайте, ако чуете местните жители да наричат хълма Св. Илия. Сегашната сграда е построена през 1986 година, но има данни за съществуващ храм на това място още преди 500 години. Спускайки се от хълма към центъра на Пирея, ще минете покрай църквата Св. Константин и Св. Елена. Пред нея се благоустроява големия градски площад, завършващ със  великолепната сградата на Общинския театър на Пирея. Може би това е най-впечатляваща сграда на града, построена през 1884-1895 година. Точно до пристанището се намира и най-големия храм в Пирея „Св. Троица“. Именно тук Св. Нектарий е положен два дни за почит, след неговата смърт, преди тялото му да бъде пренесено на остров Егина.

Остров Егина

За остров Егина пътуват няколко фериботни компании. Бързите фериботи пътуват около 40 минути и струват 14 евро в посока, а нормалните ще ви откарат до острова за около 70-75 мин на цена 8 евро. Самото пътуване е доста приятно и бързо. Препоръчвам ви фирмата „Агиос Нектариос“ – сутрин имат ферибот в 8.20, на обяд 12.15 , а връщането по ваш избор в 14.00 и 18.15. Така че е възможно цял ден да сте на остров Егина.

остров Егина
остров Егина

Самият остров Егина е с форма на сърце и е най-големият остров в Сароническия залив. Намира се на около 16 морски мили или около 27 километра от Пирея. Положението му е стратегическо и е допринесло много за неговата морска мощ през античността. Според легендите името му идва от нимфата Егина, която е била похитена от Зевс и пренесена на този остров. Остров Егина е предполагаемото родно място на Платон. Тук още през 7 век пр.н.е. са били изсечени първите сръбърни монети с изобразена на тях костенурка, тя става емблема на острова. На монетите на Атина бил изобразен бухал, а на Коринт пегас. След освобождението от османска власт през 1832 година Егина става първата столица на нова Гърция, като запазва този си статут в продължение на две години.

Днес на острова живеят около 13 000 жители в главния град Егина и пръснати в множество малки селца из целия остров. Символ на Егина е шам фъстъкът, който се оглежда тук и се продава навсякъде и е основен източник на доходи за местното население, разбира се да не забравяме и за туризма. Главния град на острова представлява оживено и привлекателно място с красива  крайбрежна улица оградена от типични за гръцките острови сгради, кафенета и ресторанчета-идеално място да усетите местната атмосфера. Още от ферибота се вижда друга забележителност на остров Егина – храма на Аполон, ще ви ориентира висока колона на върха на светилището. Той се намира на около 15 мин пеша от пристанището в северозападна посока и е от 6-ти век преди Христос. Ако имате време, посетете и най-значимия архитектурен паметник – „Храмът на Афеа“, запазен още от 5-ти век преди Христос. Ние не успяхме. За красивия дорийски ансамбъл има легенда, че по-късно Акропола в Атина е построен по негово подобие. Храмът на Афея на остров Егина е бил двуетажен – голямо изключение за древногръцките храмове!

Слизайки от ферибота на пристанището има две възможности да стигнете до манастира с мощите на Св. Нектарий и новопостроение храм в негова чест. Първата е с градски транспорт, но е много сложно, автобусите са на 1 час. Най-лесният и бърз начин е с такси. Има стоянка за таксита веднага като излезете от района на фериботния терминал, вляво. Цената е фиксирана 10 евро на посока.

о. Егина - в двора на манастира
о. Егина – в двора на манастира

Св. Нектарий е роден през 1846 година в тракийския град Силиврия /днес градът се намира на около 70 километра преди Истанбул и се казва Силиври/. Светското му име е Атанасий Кефала. Израстнал в голяма бедност, той започва работа още 13 годишен в тютюнева фабрика в Цариград. Един ден случаен търговец забелязва как собственика на фабриката го бие. Съжалява малкото момче и го взема на работа в магазина си. Вече му остава и свободно време да ходи на училище и църква. Навършил 20 години Атанасий заминава за остров Хиос, където 10 години работи като учител. Тук узрява и желанието му да стане монах. През 1873 година става брат в манастира „Неа Мони“, а  през 1877 година е ръкоположен за дякон и приема църковното име Нектарий. През 1881 година завършва бакалавърска степен, а през 1886 печели стипендия в богословския факултет в Атина. По-късно заминава за  Александрия, където Александрийския патриарх Софроний е впечатлен от неговата личност и любознателност. Бил е назначен на служба в град Каира Египет. По настояване на патриарха се завръща и завършва богословския факултет в Атина. През 1889 е посветен за Пентаполски епископ. Следват две трудни години от живота на епископ Нектарий. Той става жертва на клевети от зависници в църковните среди, които виждали в негово лице заплаха са собствените си амбиции  за патриаршеския трон. Хората много го обичали, с голямо уважение към него се отнасял и Александрийския патриарх Софроний и това предизвикало завист сред някои хора. Влиятелни църковни лица се страхували, че епископ Нектарий ще стане главен претендент за поста на Патриарха, който вече е бил на преклонна възраст. Оклеветен и несправедливо обвинен, той бил принуден да напусне Египет, оставяйки след себе се много огорчени вярващи. В подписка в негова защита присъстват имената на над 900 вярващи, които казват епископ Нектарий е „най-любимият сред архиереите и пръв сред духовниците“. Светецът отишъл в Атина, но и там го чакала враждебност. Останал без работа и отритнат от всички, той стигнал до живот в голяма бедност и жалко съществуване. Но господ не го е изоставил в този тежък за него момент. Благодарение на кмета на Атина е бил назначен за проповедник на остров Евбея, а по късно е напълно реабилитиран. В 1894 година е избран за ръководител на Ризариевата църковна семинария в Атина. През този период от живата си светецът работи, преподава, сам учи и се моли с часове. Всички студенти и преподаватели го обичали и уважавали. Тук той прекарва 14 плодотворни години от живота си и през 1908 година се пенсионира по здравословни причини.

След пенсионирането си се оттегля в един изоставен манастир на остров Егина заедно с четири благочестиви жени, негови духовни чеда от Атина. Закупува земята със собствени средства. В строежа на манастира и храмът към него „Св. Троица“, той участва наравно със строителите. Св. Нектарий прекарва последните 12 години от живата си в манастира. За този период църковната обител била добре устроена и било развито манастирското стопанство. В този възстановен манастир се изпълнява  и неговото отдавнашно желание за монашески аскетизъм и молитва. Именно тук се появяват и първите свидетелства за неговата святост. Лекувал с молитви и славата му се разнесла из цялата страна. Чрез много усилия от негова страна, неуморни молитви със благодатната подкрепа от Бога, проявена в множество чудеса  и знамения извършени от светеца още преживе. Изцяло посвещава своя живот и пълна отдаденост на манастира в Егина, завършва своя земен път на този остров през 1920 година. Още приживе в последните му часове на неговия земен път започва благодатната му мироточивост. До светеца в болницата лежал парализиран човек, и когато душата на Св. Нектарий напуснала земния свят, човекът получил пълно изцеление само като докоснал ризата на светеца. Жителите на остров Егина носели на ръце ковчега с тленните останки, когато забелязали, че от ризата на светеца се носи благоуханен аромат. Ръцете и лицето на Св. Нектарий обилно мироточиви. Хората идвали с години на гроба му, като при духовен закрилник. През 1953 година отивайки на гроба му, разбират, че останките му са нетленни и са се превърнали в мощи, изваждат и ги поставят в ковчеже. На 20 април 1961 година е канонизиран за светец, а паметта му се празнува в деня на неговото блаженно успение- 9 ноември.  Денят 5 ноември 1961 година се вписва като свят ден за жителите на остров Егина. Този, когото посрещнали мъртъв преди 41 години/на 9 ноември 1920/, сега неговите мощи били тържествено пренесени от манастира „Света Троица“ до Егинската катедрала, за да бъде официално провъзгласена неговата святост.

Днес женски манастир „Св. Троица“ се намира на около 10 км. от пристанището и е в близост до малък  римски манастир, посветен на Живоприемен източник. В двора на красивия и уютен манастир ще усетите веднага една святост и духовност на мястото. Ще ви посрещнат с благочестие и приветливост. В неголемия параклис оформен около саркофага с мощите на светеца винаги е пълно с вярващи хора, не само от цяла Гърция, но и от по-близки и по-далечни страни от православен свят. Чудесата се случват именно тук на неговия гроб. Всички вярващи се молят с допряно тяло до саркофага на светеца. Ако молитвите са силни и искрени с допряно ухо се чуват ударите на неговото сърце. Твърди се, че с молитва към светеца пред неговите нетленни останки се случват чудеса и излекувания от най-страшни болести и безплодие. На острова и досега се разказва за неговите способности да излекува и най-нелечимите болести. Св Нектарий се счита за покровител на хора страдащи от рак, сърдечни проблеми, епилепсия, артрит. Посетителите на храма остават изпълнени с любов и мир. Точно пред параклиса има дърво, което буквално е вградено в малката сграда. Друго свято място на метри от параклиса е аязмото с лековита вода. Всеки, който искрено се е помолил на светеца и е пил от тази вода, се е излекувал. Когато Св. Нектарий идва на острова, той е бил безводен, но неговите молитви били възнаградени и той посочил мястото където бликнал извор, днешното аязмо. По-късно и на целия остров бликнала вода, но тази е свята. Водата помага за излекуване на очни болести, артрит, рани, сърце, язва и главоболие.

о. Егина - параклиса с мощите на св. Нектарий
о. Егина – параклиса с мощите на св. Нектарий
о. Егина - манастирската църква „Света Троица“
о. Егина – манастирската църква „Света Троица“

В непосредствена близост до параклиса със саргофага на светеца се намира малката манастирска църква „Света Троица“. Тя е с два входа, а от тавана на дясната част на храма висят множество кандила подарени от благонравни миряни изпитали върху себе си чудотворната сила на светеца. В другата част на храма, пред олтара има малка мощохранилница с част от мощите на светеца, а от лявата страна в специален лерикварий главата на Св. Нектарий. Това всичко се осветява от голям полилей с интересна история. Когато манастирът бил почти готов, Св. Нектарий казал, че ще постави полилей и всеки, който се помоли под него, ще получи изцеление на мъките и болките си, ще му бъдат изпълнени всички желания. Това било последният детайл от завършването на храма за оформяне на цялостния интериор. Нямало пари за да се поръча полилей, но вярата на Св. Нектарий не го напускала той бил убеден, че ще се намери начин за закупуването му. И се случило чудото. На пристанището в Пирея пътник носил полилей, предназначен за манастир на друг гръцки остров, но така се случило, че изпуснал кораба, а тогава корабите били на десет дни веднъж. Чудел се какво да прави човека, когато някакъв местен жител му съобщил, че на остров Егина има нов манастир, за който търсят полилей, но нямат средства да го купят. А точно в този момент идвал кораба за близкия остров и пътникът решил да занесе и подари полилея в манастира на остров Егина. Св. Нектарий с радост приел подаръка, застанал под него с протегнати ръце и казал – Благодаря ти господи и моля, нека всеки застанал под полилея с искрена вяра да му изпълниш желанията. Днес вярващите твърдят, че стоенето под този полилей има чудотворно действие. Тук в манастира Св. Нектарий чудесата са ежедневие. В България също има частица от мощите на светеца които се намират в манастира „Въведение Богородично“ край Калофер. Не по-малко свято място е килията, където е живял светеца в последните години от своя живот. Тук се пазят някои от неговите вещи и дрехи.  В магазинчето към манастира може да си купите различни неща свързани със светеца, а във винаги отворен архондарик, можете да се подкрепите със чай, кафе, студена вода и локум.

о. Егина - новият храм
о. Егина – новият храм

В знак на благодарност към светеца в непосредствена близост с манастира се изгражда голяма църква /почти готова/, носеща името на Св. Нектарий. Слиза се по криволичеща пътека от манастира сред много цветя и красива гледка. Самата църква е доста голяма и просторна. Впечатлява красивия иконостас от дърворезба. В специална мощохранителница може да се види ръката на св. Нектарий. На неговия празник 9 ноември се събират над 3 000 миряни от целия православен свят и има литийно шествие до катедралния храм на градчето Егина и обратно.

Манастира Христолеонтиса - о. Егина
Манастира Христолеонтиса – о. Егина

Много болни и страдащи търсят утеха и изцеление пред мощите на светеца и разказват за чудесата, които се случват тук. Той е един от най-тачените и обичани светци от гръцкия народ. Свети Нектарий Егински е наричан “Светецът на века“. Тази негова святост помага и на нас простосмъртните да се доближим до Божията любов, слава и величие.

На около 2 километра от новия храм на Св. Нектарий се намира манастирът „Христолеонтиса“. Тук е чудотворната икона на Майката Божия – Христолеонтиса, която дала името на манастира. Именно пред тази свята икона обичал да се моли Св. Нектарий и нея той призовавал всякога за молба и помощ към нуждаещите се. Малко преди своята смърт старецът, придружен от няколко монахини, посетил отново манастира и в продължение на 15 дни се молил през сълзи пред светата икона. На остров Егина се разказват много чудеса, извършени от тази чудотворна икона. По времето на Св. Нектарий до манастира се е стигало много трудно по козя стръмна пътека, но сега е направен импровизиран път. Може да се стигне с такси до самия манастир. Днес манастирът е девически, много китен и уютен. Боядисан целия в бяло, потънал в зеленина, той е много добре поддържан от монахините. Наистина тук в тази тишина, много далеч от цивилизацията човек може да изпита  духовен мир. Самата икона „Христолеонтиса“ се намира до олтара вляво. Пред църквата на манастира е изкопан кладенец в скалата с лековита вода. Ще ви посрещнат усмихнати и лъчезарни монахини в тишината на прекрасната обител.

Останалото време до ферибота прекарахме по крайбрежната улица на града, опитахме местната бира „АЛФА“. Цената в заведенията е 3 евро, но има магазинчета където струва само едно евро. Посетихме и другата местна забележителност „Розовата кула на Маркелос“, датираща от 1802 година. Имаше и време за малко плаж. Обратният път с ферибота ни се стори като миг. Уморени, изпълнени с впечатления и обогатени от докосването до светеца побързахме към хотела, защото на другия ден ни очакваше голямо морско пътешествие до остров Тинос.

Остров Тинос

Въпреки че хотелът ни е само на 8 минути от пристанището, бяхме си купили билети и предварително проучихме гейта на отпътуване на ферибота за малко да го изпуснем. Мой съвет е бъдете там поне 20 минути по-рано, защото изходите за отплаване са големи, корабите огромни и само да заобиколиш ферибота ти трябват поне 10 минути. Корабът е наистина впечатляващ на няколко етажа със заведения, магазини, няколко слънчеви дека, каюти и много зали за сядане. Пирея е по-далечното пристанище за остров Тинос и затова има само един ферибот сутрин в 7.30 ч., който се връща от острова обратно в 15.00 часа. Цената на двупосочен билет е 67 евро. На същата цена, но много по-бързо /за около 2 часа/ може да стигнете от пристанище Рафина. Пътуването трае 4.5 часа, така че реално на острова имахме само 3 часа. Те се оказаха достатъчни, защото главната забележителност на острова – чудотворната икона на Св. Богородица, се намира в едноименния град Тинос. Специално построеният за нея храм се намира на 10 минути пеша от пристанището.

о. Тинос - из тесните улички
о. Тинос – из тесните улички

Остров Тинос се намира в групата на Цикладите. Това са голяма група острови 56 /по-значими/ на брой като 24 от тях са населени. Известни са с красивите си плажове, много слънце и перфектни условия за морска почивка. Остров Тинос  е третият по големина в групата и се намира между островите Андрос и известния Миконос. Въпреки че изглежда доста скалист, остров Тинос ни посреща със зеленината си. Островът е известен с 800-те параклиса, а през 1960 година военната хунта го обявява за „Свещен остров“. Според легендите той е островът на бога на моретата Посейдон /имало е голямо светилище/. Минал през славни векове на около 500 години венецианско присъствие и не дотам славни 200 години турско присъствие. Като типична островна столица град Тинос се слави с оживеното си пристанище, бели, със сини елементи къщи, тесни улички, както и с множество ресторантчета по крайбрежната улица. Най-посещаваното място в града е църквата „Панагия Евангелистрия“.

о. Тинос - църквата “Св. Богородица Благовещенска“
о. Тинос – църквата “Св. Богородица Благовещенска“

Новата история на острова е свързана именно с тази църква и започва през 1822година,  когато в пророчески сън на монахинята Пелагия три пъти се явява Света Богородица и посочва къде е заровена Чудотворна икона. По това време се води гръцката война за независимост и сестрата от манастира „Мони Кехровунио“ вижда в съня си на най-високото място над града, сред развалините на опожарената от пирати раннохристиянска църква, чудотворната икона. По нейно указание започват разкопки и на 30 януари 1823 работниците, копаейки, открили чудотворната икона на “Св. Богородица Благовещенска“, която стояла зарита под земята в продължение на  стотици години. Иконата представлява красиво изображение на Дева Мария, коленичела с наведена глава за молитва. Около нея е архангел Гавраил в зелено златни дрехи. Отгоре се спуска Светия дух във вид на гълъб. Вероятно иконата е била скрита или изгубена по време на мюсюлманските нашествия. Има легенда, че е по-стара от византийския период и е дело на Евангелист Лука. Веднага след намиране на иконата е започнало изграждане на нова църква. Бил ангажиран известния и изтъкнат архитек Евстратиос Колонарис известен с името Смирнеос, дадено от град Смирна /днешен Измир/, където е роден и израстнал, заедно с хиляди гърци прогонени от Мала Азия той попада на остров Тинос. И през 1830 година е издигната църквата на Тиноската Богородица, по модерния за времето стил със силно венецианско влияние. Веднага започнали да прииждат много поклонници от цяла Гърция. Многобройни сведения за чудеса и бързи оздравявания бързо разнесли славата на иконата из цялата новоосвободена страна. В резултат на което днес чудотворната икона “Св. Богородица Благовещенска“ е най-почитания поклоннически предмет на гръцката нация. Четири пъти в годината тук има важни празненства – 30 януари, откривание на иконата, 25 март – Благовещение, 23 юли – годишнина от видението на монахинята Пелагия. И разбира се най-големия празник  15 август – Успение Богородично празнува се според царска заповед от 1836 година осем дни до 23 август.

о. Сирос
о. Сирос

При дългото пътуване из водите на Егейско море, фериботът спира за кратко и в административния център на архипелага остров Сирос. Въпреки, че е сравнително малък остров, той е най-населен от всички Циклади поради факта, че изключително красивият град Ермунополис има статут на столица на Цикладските острови.

Пристигнахме на остров Тинос малко след 12 часа с температура над 30 градуса. Църквата „Панагия Евангелистрия“ доминира над града и се вижда от всякъде. Разположена е на най-високата точка на града и до нея се стига по широк булевард „Мегалохори“, започващ от крайбрежната улица. В дясната част на улицата има дълга около километър пътека, постлана с нещо като винилова настилка. Тя води до храма и според традицията някои от пристигналите да се поклонят миряни извървяват на колене пътя от пристанището до иконата. Дори и при тези температура имаше не по-малко от 20 поклонници, които по колене и с молитва в сърцата си поемаха по дългия път към чудотворната икона на “Св. Богородица Благовещенска“. Пътеката продължава и през множеството стъпала пред и в двора на църквата.

о. Тинос
о. Тинос – хора, чакащи да се поклонят пред иконата „Св. Богородица Благовещенска“       

Денят беше събота и пред входа на църквата имаше няколко стотици вярващи от цяла Гърция, дошли да се поклонят пред тази най-важна за гръцкия народ икона. Течеше служба и целия храм бе изпълнен с миряни. В един момент се притеснихме, че за малкото време с което разполагаме, дали ще успеем и ние да се поклоним пред иконата. С божията помощ след 50 минути бяхме пред тази святост. Самата икона не е голяма по размер и цялата е отрупана със злато, перли и скъпоценности, дарение от благодарни християни изпитали върху себе си нейния благодат. Особено интересно е дарението на портокалово дръвче изработено от злато и сребро. Самият храм впечатлява със своята архитектура. Изграден от бял мрамор с два реда арки на централната фасада, както пред главното помещение „Евангелстрия“, така и в долното –„Живоносен Източник“, където се намира изворът със лековита вода. Самият храм се състои от три помещения, отделени от мраморни колони в класически стил. Църквата впечатлява с рашкония си интериор, красивата дърворезба и резбована мраморна украса. От всяка страна на храма има по една врата. Централната води непосредствено до иконата. Храмът неслучайно се нарича “Излъчваща светлина“, заради хилядите запалени свещи и дарени кандила. Счита се, че това са огънчета на надеждата за проявените чудеса всеки ден от Света Богородица. Впечатлява и величествения екстериор и просторния двор, застлан с мрамор. Интересен е фактът, че на такъв малък остров, като Тинос, е издигната такава величествена постройка. В долната част на църквата, където е аязмото, има икона на монахинята Пелагия и се пази камъка, на който е спала светицата. В двете обособени части до извора видяхме кръщенета на съвсем малки дечица.

Милиони хора са минали от тук и са утвърдени хиляди чудеса на Пресвета Богородица, както на християни, така и хора от други религии. Всяко чудо се записва в специална книга и се съхранява в архива на Свещеното Учреждение. Чудотворната икона „Благовещение“ преминава през много перипетии, за да се превърне днес в символ на възраждането на православието и гръцката нация.

Тези два благодатни дни завинаги ще останат в нашето съзнание като дни на докосване до духовността, чрез Светите места които посетихме. Успяхме да усетим и почувствахме  потвърждението за любовта на Христос и на Света Богородица към цялото човечеството. Чудесата, които се случват, са доказателство за това, че при искрена вяра и молитва Господ Бог бди над нас и не ни изоставя.

Атина

Акропола

Както казваше Тодор Колев в един известен български филм – „Втори ден съм тук, а още не съм видял морето“, така и ние трети ден сме тук, а още не сме видели Атина. Но именно този трети ден бяхме отделили, за да разгледаме забележителностите на този древен град. Както казах по-горе, с метрото от Пирея до центъра на  Атина се стига бързо и удобно за 15 минути. Билетите от 1.40 евро може да купите от каси или автомати за билети, в красивата сграда на първата спирка на зеленото метро, която се намира съвсем близо до фериботните терминали на пристанището на Пирея.

Първата историческа забележителност, която ще видитe в Атина, несъмнено е Акропола /буквално означава горния град/. Много от древните гръцки градове имат свой Акропол, но най-известния от тях е именно този в столицата поради значимостта му за гръцката история. Представлява плоска скала, издигаща се в центъра на Атина с надморска височина 150 м. На това място още от Микенската епоха /2-ро хилядолетие преди Христа/ се смята, че е имало царски дворец. По-късно мястото е било „свещен град“, състоящ се изцяло от храмове.

При управлението  Перикъл /461-429г./ древна Атина е изживявала своя „Златен век“. Неговата цел е била Атина да бъде водеща, не само в военно и икономическо отношение, но и да покаже достиженията си в областта на изкуството, архитектурата и религията. По негова инициатива през 447 година започва ново строителство на Акропола. Идеята е била освен светилище с храмове и олтари Акропола да се превърне и в укрепление и център на обществения живот. Тук се е пазила държавната хазна, имало е библиотека и галерии на изкуствата. По време на празненствата в чест на богинята Атина всенародни шествия се отправяли към Акропола. Работата по строителството е под ръководството на архитектите Иктин и Каликрат, а главен склуптор е прочутият Фидий. Известноста на Акропола се дължи най-вече на добре запазения Партенон. Това е главния храм на Акропола, и е посветен на богинята Атина Партенос /Атина Дева/, като благодарност за победата над персите при Маратон /това е гръцката дума за копър/. Тази битка се е състояла през 490 година преди новата ера. Гръцката войска удържа блестяща победа над персите, начело с Дарий I, благодарение на големия стратег и главнокомандващ войската Милтиад Младши. Както знаем, според легендата, гръцки войник е бягал от мястото на битката- Маратон до Атина, за да съобщи вестта за победата над персите. Когато бегачът Фидипид стигнал до Атина, казал „Победихме!“, паднал и умрял. От тази легенда е дошла и идеята за съвременното маратонско бягане. Разстоянието от Маратон до Атина е около 40-45 км, затова на първата олимпиада през 1896 в Атина било прието маратонското бягане да е 40 км. Но на олимпиадата през 1908 г., която се е състояла в Лондон, по волята британския крал Едуард VIII, растоянието било удължено с 2,195 км, за да може трасето да мине покрай кралския дворец. Тази дистинация от 42,195 км се е запазила и до днешните олимпиади. Храмът Партенон издигнат на най-високата точкана Акропола е строен 9 години и е завършен през 438 г. пр.н.е. Размерите на този първи храм са приблизителни на днешния Партенон, затова още тогава се наложила в южния край, който е по равен, да се натрупат множество скални блокове за получаване на по-голяма площ за строителство и по-добра защита от нападение.  В центъра на храма оградено от вътрешната колонада се е намирала голяма 12 метрова статуя на богинята Атина, изработена от злато и слонова кост от склуптора Фидий. Когато през 5-ти век след Христа, Партенонът е превърнат в християнски храм статуята е пренесена в Константинопол, но по-късно при пожар е унищожена. През 662 година храмът е осветен в чест на Пресвета Богородица (Панагия Афиниотиса). След като турците завземат Атина в средата на 15-ти век превръщат храма в Джамия. В края на 17-ти век венецианците обсаждат Атина и Партенон е използван за оръжеен склад. Това води до значителни последствия за сградата, снаряд разрушава голяма част от храма. След тези гибелни събития за храма, той е оставен на произвола и много каменни блокове са използвани от местните жители за строеж на сгради в близост до Акропола. Посланника на Великобритания в Османската империя лорд Елгин, в началото на 19-ти век успява да вземе разрешение от султана и да пренесе по море, голяма част от склуптурите на храма в родината си. Всичко е дадено за съхранение в Британския музей. Малка част от склуптурите са попаднали в Лувъра, дори и в музея в Копенхаген. Постепено след Първата световна война започва и възстановяването на храма с поставяне на мястото им паднали колони и блокове над тях. На 15 май 1930 г. тържествено е открита северната колонада на храма, която се вижда най-добре от старата част на град Атина. Всички елементи на храма са изработени от местния пантелийски мрамор, който в момента на добив е млечно бял, но поради наличието на примес от желязо пидобива топъл, златен отблясък особено на вечерна светлина.

                След завършването на Партенона се престъпва към изграждането на величествения вход откъм западната част на  Акропола. Наречено е Пропилеите /означава пред вратата/ и е пострен между 437 и 432 година преди Христа. Главният вход на Акропола представлява кръгла галерия с колони в дорийски стил, а към него има присъединени пет сгради. В северната постройка се е помещавала пинакотеката /картинна галерия/. Цялостната композиция символизира края на свещения за гърците път от град Елевсина към Пантеона. В древността по този път атиняните вървели всяка есен за да провеждат религиозни ритуали в чест на богините Деметра и Персефона. Днес тук в подножието на Пропилеите, се намира входа за туристи, желаещи да разгледат Акропола. Входният билет е доста скъп, 20 евро, а за възрастни над 65 години 10 евро. Входът за Акропола е свободен през последната събота и неделя на септември, всяка първа неделя на месеца от ноември до март и на датите 25 март, 18 април и 28 октомври.

Вляво от Партенона, на малко по-ниско ниво се намира малък храм в йонийски стил наречен Ерехтейон. Той е посветен на богинята Атина, Посейдон и митичния цар Ерехтей,  въвел култа към богинята Атина и смятан за основател на града. Построен е между 421 и 395 преди Христа. Легендата говори, че първото маслиново дърво е поникнало именно тук, когато богинята Атина докоснала земята с копието си. Днес маслиновото дърво, което расте тук, е на повече от 100 години, посадено е през 1917 година. Друга легенда говори, че тук се е намирал соления извор, който Посейдон направил с тризъбеца си при спора им с Атина за покровителството на града. Ерехтейона е особено характерен със своята асимитричност. Източната му част е с 3 метра по-висока от западната. Към храма има три портика /колонада пред входа на сграда/, източния с шест йонийски колони, западната с четири. Най-емблематичната и известна част на този храм е портика с лице към Партенона,  известен като „Портик на Кориатидите“ жрици/. Шестте поддържащи колони са статуи на девойки. Това, което виждаме днес, са точни копия на оригиналите. Пет от тях се пазят в музея на Акропола, а шестата е изнесена от лорд Елгин във Великобритания и днес може да се види в Британския музей в Лондон.

Третата по-значима постройка е храма на богинята Нике. Това е безкрилата богиня на Победата, а храма е построен между 427 и 424 г. Проектиран е от Каликрат и е с доста скромни вътрешни  размери /4.19 на 3.78 м/, за сметка на това външното въздействие на храма е било доста завладяващо. Изцяло е проектиран и построен в йонийски стил. На централно място в храма е имало статуя на богинята Нике, поставена след победата при Маратон. Гледката от площадката на храма е невероятна, вижда се надалеч чак до морето. Затова и в древността това място се е ползвало като наблюдателен пунк, за евентуално вражеско нападение. Тук има и една легенда:  Царят на остров Крит, Минос, побеждава атиняните, и за да не погуби изцяло местното население се договаря всеки 9 години да се изпращат на остров Крит седем девойки и седем младежи, като  кръвен дар за Минотавъра /бикът на Минос/. По това време цар на Атина е Егей. Неговия син Тезей доброволно попада в групата от 14 младежи, с цел да се пребори и убие минотавъра и да спаси сънародниците си от този нечовешки данък. С помощта на дъщерята на цар Минос, Ариадна, Тезей успява да убие минотавъра, но обладан от любовта си към Ариадна, забравя да изпълни уговорката, че ако победи минотавъра, ще смени черните платна на кораба с бели. Цар Егей стоял точно на това място, където по късно е построен храмът на богинята Нике, и се взирал в морето. Като видял черните знамена на идващия от остров Крит кораб, решил, че синът му е загинал и се хвърлил надолу в скалите. Оттогава това море носи неговото име „Егейско“. Разбира се това е легенда само за туристите, иначе според гръцката история, това се е случило на нос Сунио, най-южната точка на полуостров Атика. Там сега се намират останките на храма на Посейдон.

На източния край на Акропола винаги се вее гръцкото знаме, символ на независимостта на Гърция. Но на 23 април 1941 година Гърция капитулира и четири дни по-късно германците са в Атина. Първата работа на офицерите от немската армия е да развеят своя флаг над Акропола. Те заповядват на коменданта Константинос Кукидис да свали гръцкото знаме и да издигне нацисткото. Кукидис изпълнява заповедта, а след това се загръща със сваленото гръцко знаме и се хвърля от високия Акропол.

                От южна страна на Акропола има два театъра. Западния, който се намира под храма на богинята Нике е Театърът на Ирод Атик. Построен е от богатия гръцки търговец и римски сенатор през 161-174 г. след Христа, в памет на неговата съпруга Аспазия. Зад сцената пред колонадата и арките е имало склуптури на 9-те музи- Калиопа, Клио, Урания, Ерато, Евтерпа, Мелпомена, Талия, Терпсихора и Полихимния.  Театърът е възстановен през 1955 година и  със своите 5000 места  все още се използва по време на Атинските фестивали. Тук са пяли много световни знаменитости като Мария Калас, Нана Мускури, Франк Синатра, Лучано Павароти, Елтън Джон, Андреа Бочели .

                 На югозапад от Акропола и Театъра на Ирод Атик започва хълма Пника. На това място по времето на „Златния век“ за Атина при управлението на Перикъл се е провеждало Народното събрание на града, когато до  20 000 са се събирали да чуят речите на добрите оратори и да обсъждат различни проблеми на гражданите и държавата.

                Другият театър, който се намира под Акропола в югоизточната част е Театърът на Дионисий. Оригиналния гръцки театър е построен през 342-326 г. пр. Хр.и значително разширен по римско време до 17 000 зрители. Използвал се е за много цели, но най вече за гладиаторски битки и годишни състезания за драма. Може да се каже, че именно тук е родена драмата, Софокъл и Аристофан за първи път показват своите произведения.

                На юг от Театъра на Дионисий се намира лъскавия Музей на Акропола, открит през 2009 година. Построен е на мястото на праисторическо атинско селище, чиито останки могат да бъдат видени през стъкления под. Музеят е обединил в своята колекция всички артефакти, свързани с хилядолетната история на това място.  Входа за музея е 5 евро. До него е станцията на червеното метро „Акропол“, която също е декорирана с много древни, атински експонати.

Излизайки от Акропола в посока центъра на Атина и живописните квартали „Плака“ и „Монастраки“, вляво ще минете покрай хълма „Ареопак“. Също е известен и като хълма на Арес, защото според преданията, тук се е провел съдът срещу бог Арес, обвинен в убийството на един от многото синове на бог Посейдон. На хълма Ареопаг са заседавали старейшините на древна Атина. Тук в древността е функционирал апелативен съд за криминални и граждански дела, нещо като римския сенат.  Той е наблюдавал за спазването на законите в държавата. От името на хълма произхожда и термина „ареопак“, който означава съдебен орган на авторитетни лица за решаване на важен юридически  въпрос. В нашето съвремие Върховния съд на Гърция се нарича „Ареопак“. Този хълм е свързан и с апостол Павел. Около 52 г. от новата ера, апостол Павел и въпреки че, бил сам между знатните атински първенци, изнесъл известната си реч „Неведомом на бога“. Той бил изправен пред този съд, защото проповядвал с голям успех за Христос и за великото му възкресение. Пред Ареопага, апостол Павел изобличил греха и глупостта на идолопоклонството с такава голяма смелост, че никой не е могъл да му опонира, и дори някои били спечелени за Христовата вяра. Днес хълма „Ареопак“  е едно от любимите места на туристите, защото от него се открива страхотна гледка към града и Акропола.

               Спускайки се надолу по хълма стигаме до Римския Форум /Агора/. Построен е от Юлий Цезар и император Август, няколко години преди новата ера. Използвана е като централен площад по време, когато Атина става част от Риската империя.  Тук се намира и един от отличителните емблеми на Атина „Кулата на ветровете“. Тази мраморна кула е проектирана от астронома Андроник  и е построена в 2-1 век преди Христа с гръцкото име „Аеридес“, което на гръцки означава ветрове. Тази осмоъгълна сграда е служила като часовникова кула, ветропоказател, метеорологична станция, чудесно е запазена и до днес.  Всяка от осемте й стени гледа към основните осем посоки на компаса. Декоративният фриз на върха на всяка стена има по една фигура която представя алегория на осемте митологични ветрове, духащи от съответната посока. От тук е излязло името и „Кулата на ветровете“. Вътре в кулата е имало воден часовник, който не се влияе от слънцето, а на всяка една от страните на кулата има по един слънчен часовник. Римският Форум има размери 111 метра на 98 метра. Впечатляващата порта на Athena Archegetis се намира на западната страна на римската агора. Този вход към Агората се състои от четири дорийски колони, изцяло изработени от пентелийски мрамор, интересното е, че тя не е построена по централната ос на площада, а е ексцентрично разположена. Някога в края на римския форум се е намирала  Адриановата библиотека. Сега са разделени от няколко сгради и улици. Император Адриан я построява през 132 година след Христа, за да може да побере обширната му колекция от книги. Малки останки от източната част на библиотеката свидетелстват, че някога тук е имало басейн и огромна градина заобиколена от колонада с над 100 колони. Входната такса е 8 евро, но всичко се вижда много добре и от вън, а всяка първа неделя от месеца е с безплатен достъп.

В най-западния край на стария град се намира древната гръцка Агора, това е централният площад на древногръцките полиси. Винаги е бил разположен в централната част на града и е имал многофункционалност. Тук е имало пазар, религиозни чествания, събрания. Произнасяли са се речи и политически дискусии. Атинската Агора е може би най-известната в света, като символ на демокрацията. Именно тук на тази Агора се е зародила, някога демокрацията. Смята се, че тук за първи път са се появили парите като местните жители обменяли стоки, услуги, идеи в замяна на парични знаци. Тук две основни сгради заслужават внимание. Много добре запазения храм на Хефес е като умалено копие на храма на бог Посейдон на нос Сунио, построен през 449-444 преди Христа. Името на архитекта не е известно. Тук на края на древната агора се е намирал квартала на ковачите и железарите, а Хефес е именно техен бог и закрилник. Това е бил най-впечатляващата постройка в древната Агора. От четирите страни на храма има внушителни колони, фризове и склуптури. За разлика от повечето сгради от древната Агора, храма на Хефес имал щастието да оцелее през вековете сравнително добре запазен. Оцелял е при земетресения и бедствия, но може би е запазен най-вече заради факта, че през 7-ми век е бил превърнат в християнска църква с почит към Св. Георги. По време на турското присъствие в Атина се е отварял само веднъж годишно по време на празника на Св. Георги. Последната литургия в храма е на 21 февруари 1833 година, тогава вече Гърция е свободна държава и в храма посрещат тържествено крал Отон I. Другата сграда която впечатлява е „Стоа на Атал“. Тази сграда е уникална за Атина, защото е единствената изцяло реставрирана древна сграда в града. Възстановена през 1953 г. със средства на американската фондация „Рокфелер“. „Стоа на Атал“  – една от редките двуетажни сгради в древността. Като архитектурна постройка тя представлява покрита колонада в общественото пространство. Обикновено едната и стена е масивна, а другата с колонада. Използва се като обществена галерия и място за срещи защитено от слънце и дъжд. Имало е много магазини ателиета на художници и обслужващи помещения и голяма пешеходна част за разходка. Може би това първопремника на съвременните молове. „Стоа на Атал“ в съвременна Атина е построен около 150 г. преди новата ера и е дарена от пергамския цар Атал II. Изгаря до основи през 267 година, днес изцяло възстановен, в него има малък интересен музей показващ живота в древната Агора.

                Пренасители се от паметниците на древна Атина, отиваме в сърцето на съвременната столица на Гърция. Започваме разглеждането с емблематичния площад „Монастираки“. Той не напомня с нищо на спокойния манастир, който някога се е намирал на това място и дава името на площада. На мястото на манастира днес има църква „Кимисис Теотоку“. Тука е раят на дребните търговци и сергиите. Тук се продава всичко възможно, което би заинтересувало един турист –от сувенири, дрехи, храна и напитки до антикварни и традиционни за народното изкуство на Гърция предмети. Площадът и уличките около него в неделя стават един голям пазар, където всичко се купува и продава след ожесточени пазарлъци. Освен магазини и заведения има и много малки работилнички, свързани с местни занаяти. Заради всичко това не е изненада, че площадът непрекъснато е изпълнен с хора, а заведенията наоколо са едни от най-популярните в цяла Атина. На самия площад има станция със същото име на зеленото метрото на Атина.  

Пред катедралата в Атина

Тръгвайки от площад „Монастираки“,  между многото улични маси изнесени, пред безбройните заведения по улица Метрополитска „Mitropoleos“, скоро ще стигнем до площада на Катедралата.  Всъщност тук се намират две катедрали , малката църква е от 12-ти век и е посветена на Св. Елефтерий. В съседство с нея е голямата катедрала на Атина „Благовещение Богородично“. Основния камък на храма е положена от краля на Отон I Гръцки на Великден през 1842 година. За вътрешна окраса на храма са използвани елементи от 72 разрушени православни църкви по време на турското робство в Гърция. Строена в продължение на 20 години, като се сменят трима архитекти. Осветена на 21 май 1862 година, като на церемонията присъстват царя и царицата. В храма се съхраняват мощите на  Свети Григорий V Константинополски, гръцки патриарх, убит от турците за назидание за избухналото гръцко въстание през 1821 година. Трупът му е бил хвърлен в Босфора, но гръцки моряци успяват да спасят тялото му и го отнасят в Одеса. Петдесет години по-късно то е върнато в Гърция. В специална  сребърна мощехранителница се пазят и мощите на Света Филотея Атинска, живяла и убита от турците мъченически в края на 16-ти век. Днес катедралата е най-голямата църква в Атина и е седалище на епископа и се използва за всякакви церемониални тържества, дори коронацията на гръцките крале. На площада пред храма е  много по-спокойно от шумотевицата на другите известни атински площади. Има и две статуи на  Константин XI Палеолог /последния император управлявал Византия/ и на архиепископа на Атина и цяла Гърция Дамаскин Гръцки. Малката, сгушена до голямата катедрала църква не впечатляваща като размери 12 на 7,5 метра, но е много красива от вън, украсена с фризове и балерефи и други елементи взети от разрушени по ранни византийски сгради. Затова и целия екстериор е в класически византийски стил. Днес нивото на пода на църквата е на около 30-40 см под нивото на терена, доказателство за наистина колко стара е църквата. Посветена е на Св. Елефтерий /който закриля родилките/ и на Панагия Горпоепикос /Мадоната, която чува/, но тук всички я знаят като малката катедрала. Входа на двата храма е свободен без заплащане.


площад „Синтагма“ – смяна на караула

Продължавайки по улица „Mitropoleos“, скоро ще излезем на може би най-важния за съвременна Атина площад „Синтагма“ или Площад на Конституцията. Нарича се така, защото именно тук първият гръцки крал Ото, притискан от народен и военен бунт представя Конституцията на 3 септември 1843 година. На огромния площад заобиколен от множество исторически сгради, които днес са офиси, банки, хотели, се намира и сградата на Гръцкия парламент. Точно пред сградата на парламента, която е бившия кралски дворец, се намира гроба на „Незнайния войн“. Тук на всеки кръгъл час „Почетния караул“, изпълнява церемонията по смяна на стражата. Самата церемонията се извършва от специално подбрани, елитни пехотинци от гръцката армия-евзони, облечени в традиционна гръцка униформа. Всяка от техните обувки с огромни помпони по тях, е подкована с 60 пирона и тежи около 3 кг-за да може стъпките им да се чуват по-силно и отчетливо. Караулът има различни униформи за различните дни от седмицата. Военен музикален ансамбъл взема участие в церемонията в празнични дни и в неделя. Това е най-важният площад в съвременна Атина, от историческа и социална гледна точка. Тук е и центърът на гръцката политика, всички бунтове и протести на гръцкия народ са именно тук на този площад , пред парламента.

Зад сградата на парламента на площ от 16 хектара се намира огромен и красив парк известен като „Кралските градини“, а от 1923 година със специален указ са преименувани на „Националните градини на Атина“. Паркът е създаден през 1840 година от кралица Амалия. Било наредено на новосформираната гръцка флота да носи семена от цял свят. Пруския градинар Фридрих Шмид поддържал парка и пътувал навсякъде за търсене на интересни растения. Днес градините са един тих и спокоен оазис в центъра на забързания град. Навсякъде има красиви зелени дървета, цветя, един истински тропически рай.

Атина – храма на Зевс

От парламента през „Националните градини на Атина“, лесно се стига до друга важна забележителност на древна Елада- храмът на Зевс Олимпийски. Това е най-големия храм в Гърция. Строителството му започва още през 6-ти век преди новата ера от Пизистрат. През годините са правени опити за неговото завършване, но това се отдало чак през 132 г. на император Адриан. Той посветил храма на бог Зевс Олимпийски при второто си посещение в Атина. По размери, 96 м на 40 м , храма дори е превъзхождал Партенона. Състоял се е от 104 коринтски колони с височина от 17 метра и диаметър 2 метра. От тях днес са запазени само 15 прави и една повалена от ураган, колона. В средата на храма имало огромна статуя на Зевс Олимпийски изработена от слонова кост и злато. Тази статуя е била точно копие на тази изработена от великия гръцки склуптор Фидий в Олимпия /едно от седемте чудеса на древния свят/. В знак на уважение и признателност жителите на Атина поръчали за своя сметка колосална статуя на самия император Адриан. Тя била поставена в задната част на храма. За съжаление до наши дни и двете статуи не са оцелели. Целия храм се вижда добре и от вън, но ако искате да се разходите две хиляди години назад във времето, цената на входния билет е 6 евро. В непосредствена близост до храма на Зевс се издига и арката на Адриан. Тя е издигната през 131 г. след като войските на императора завладяват града. Вратата има внушителните 18 метра като височина и е изработена от мрамор, също и като храма в коринтски стил. Интересни са двата надписа на арката. На страната към Акропола пише „Това е Атина, градът на Тезей“, а на обратната страна „Това е градът на Адриан, не на Тезей“. Тук на това място е имало древен път, който е свързвал старата Атина с новия римски град.  При управлението на Адриан Римската империя преживява повече от двадесет години период на възход и благоденствие. При неговото царуване и Атина е основно обновена и са построени много нови сгради, пътища. Крепостната стена на града е обновена, а Акропола е превърнат в укрепен форд. Градът се превръща в нещо като втора столица на Римската империя.

Между храма на Зевс и в подножието на  Акропола се намира китния квартал Плака, перфектното място да се потопите в типичната гръцка атмосфера. Романтични малки, белосани и декорирани в синьо, къщички с тесни, криволичещи между тях улички. Това е най-старата част на Атина, вероятно още от микенската епоха. Тук в древноста са живеели слугите на владетелите и голяма част от занаятчиите. Днес тук е любимото място за разходка на местните жители и хилядите туристи. Целия квартал е пешеходна зона и е забранено всякакъв вид транспорт. Наред с многобройните заведения, таверни и малки магазинчета пълни с всякакви безполезни сувенири, могат да се видят и много музиканти, художници, улични артисти- един своеобразен Монмартър. Навсякъде е пълно със заведения, но цените са доста скъпи. Бирата е 4 евро, а порция калмари или октоподи е 12-13 евро. Най-евтината риба сардина на скара е около 8 евро.

Вероятно всеки болен от болестта „пътуване по света“, поне веднъж в живота се е пожелавал да посети Атина. Все пак тук най-добре можем да добием представа за произхода и развитието на човешкия род и на цялата световна история. Атина през годините се е превърнала в люлка на древната цивилизация. Градът, който носи името на богинята на мъдростта, се смята за родно място не само на демокрацията, но и на много науки – философия, литература, изкуство и др. Древен и величествен, с много история и артефакти, Атина е притегателен център за туристи от цял свят.