За повечето българи балтийските републики са напълно непознати и далечни. Звучат ни някак си екзотично и единственото, което знаем, че са били  част /определено по-добрата/ от бившия Съветски съюз. Въпреки че са малки и трудно различими една от друга, то всъщност трите прибалтийски държави Литва, Латвия и Естония са доста различни. Първо езиците –естонският е близък до финландския и няма нищо общо с другите два. От своя страна латвийският и литовският имат общ корен, но с годините толкова са се отдалечили, че без специално образование е трудна комуникацията между двата народа. Второ, трите им столици – на пръв поглед подобни, в действителност са доста различни. Талин, столицата на Естония, е един от най-добре запазените средновековни градове в Европа. В Рига, столицата на Латвия, освен средновековни сгради преобладава и бароковата архитектура. Във Вилнюс, столицата на Литва, се преплитат много стилове и се пазят останки от литовски, полски и еврейски култури. И трето религията – в Литва основно са католици, В Латвия няма водеща религиозна група, най-много са  лютерани, но има и много католици. В Естония голяма част от населението са протестанти, а католици почти няма. Поради дългото руско влияние в Прибалтика и в трите държави правосланите християни са значителен брой –  в Литва около 20 %, в Латвия -25 % и най-много в Естония – 40 %.

Само два часа и половина полет и разлика в температурите от 27 градуса в Бургас и 12 в Каунас ни деляха от това пътешествие, в което щяхме да използваме всякакъв възможен транспорт – самолет, влак, такси, автобус и дори кораб.

ЛИТВА

Каунас-Литва
Каунас-Литва

Каунас, вторият по големина град в Литва, ни посреща със слънчево време, но със силен вятър и доста студ. Летището е на 15 км от центъра на града. Има редовен автобус № 29, който минава през центъра, гарата и автогарата. Цената на билета е 1 евро и може да се закупи от шофьора на автобуса. Не забравяйте да си маркирате билета в автобуса. Другата алтернатива е с такси, но излиза доста солено около 25-30 евро. Ако искате директно да отидете от летището до столицата на Литва Вилнюс без да разгледате Каунас, има директни автобуси –струва 10 евро. Каунас /около 350 000 жители/ е първата столица на независима  Литва между 1920-1940 година. Днес той е голям университетски град, може би най-големият в Литва, има няколко университета и затова може да видите много млади хора. Главната артерия на града е т.н. Laisvės алея или Алеята на свободата. Това е най-широката и важна улица в Каунас. Тук са разположени много кафенета, магазини, музеи. Целият туристически поток е съсредоточен именно тук. В източния край на дългата 2 км алея се намира католическият храм „Св Архангел Михаил“, а в края на срещуположния започва старият град. Той много ще ви напомни за Стария Пловдив. Посетете най-голямата готическа катедрала в Литва „Св. Петър и Павел“ и също обърнете внимание на старото кметство, построено още през 1542 година.

Ако имате време, може да се отбиете в Дяволския музей с най-голямата в света сбирка на дяволи. Те са с различна големина и са изработени от всякакъв материал – стъкло, порцелан, дърво, хартия плат и други.

От Каунас до сегашната столица на Литва Вилнюс е около 100 километра. Имате две възможности за предвижване – влак и автобус. И двата варианта са добри. Билетите струват 5-6 евро. Ако вземете  директен влак, пътуването е по-бързо от автобуса, защото на влака трафикът след края на работния ден не му влияе. Ние избрахме влака –много чист, спретнат, на два етажа и почти празен. След около час бяхме на гарата във Вилнюс. Съвсем близо до нея се намира и автогарата. Доста закъснявахме за хотела и затова взехме такси – за около 1.5 км. платихме 8 евро. Шофьорът беше доста словоохотлив и през целия път се оплакваше от правителство, Европейски съюз, разбити улици и тротоари и ни уверяваше колко е било хубаво в СССР. Иначе билета за градския транспорт е 1 евро и можеш да го купиш директно от шофьора. Хотелът, в който отседнахме “In astra, B&B“ се оказа малко семейно хотелче с 5-6 стаи, разположен в неугледна голяма сграда, но вътре беше много чист и добре уреден с много приветлив персонал. Платихме около 40 евро на стая с добра закуска. Предимството, заради което го избрахме, е пешеходното разстояние до всички забележителности на Вилнюс. Макар че се настанихме късно вечерта, това не ни попречи да направим кратко запознанство с града. Спомогна ни и факта, че около 9 часа вечерта слънцето спокойно си грееше, а беше все още края на април , в края на юни вероятно ще е светло до много късно през нощта.

ВИЛНЮС-Катедралния храм
ВИЛНЮС-Катедралния храм

На другия ден, придвижвайки се по тесните калдаръмени улички , започнахме разглеждането на забележителния Вилнюс с неговата емблема – Катедралния храм и площада пред него. Самият храм отвън много напомня на гръцката архитектура. Литва сравнително късно преминава към християнството, чак през 1387 година при управлението на великия херцог Йогаила. Именно под негово давление е построена и църква на това място, където преди е било светилище на местен езически бог. Много пъти преустройвана, ремонтирана и достроявана за да се стигне до 18-век от когато датира до голяма степен днешната църква. Превърната от съветската власт в музей, за да бъде отново възстановена и осветена през 1988-89 година. На лицевата част на катедралата доминира фигурата на Св. Елена, носеща кръста, а от двете й страни покровителите на Литва /Казимир/ и на Полша отляво /Станислав/.

Вилнюс-Катедралния храм, параклиса на Св. Казимир
Вилнюс-Катедралния храм, параклиса на Св. Казимир

Интериорът на катедралата е доста завладяващ, прави впечатление уникалният бял орган, украсен с красиви статуи. Но потокът от посетители  непременно ще ви отведе до параклиса на Св. Казимир. Той живее в края на 15-ти век и е покровител едновременно и на Полша, и на Литва, канонизиран от католическата църква през 1602 година.  През 1604 година започват тържества в чест на светеца, а при отваряне на ковчега му намерили непокътнат труп. През 1636 година нетленните мощи на светеца са пренесени в специално направения за целта параклис, запазен и до днес в катедралата. По нареждане на съветската власт между 1953 и 1989 мощите са пренесени в църквата “Св. Петър и Павел“, за да бъдат тържествено върнати в катедралата през 1989 год. Над богато украсения ковчег на светията има негова икона. Интересното при нея е, че Св. Казимир е с три ръце. Версията е, че художникът е изменил първоначалния си замисъл и е обърнал тялото в друга посока, но след години след почистване на иконата се е появила и трета ръка от другата версия на иконата.

Вилнюс-площада пред Катедралния храм
Вилнюс-площада пред Катедралния храм

На площада пред катедралата се намира впечатляващата, самостоятелна 57 метрова бяла камбанария,  която много наподобява морски фар. Била е построена на части, като най-долната част е от 14-ти век и е била част от укрепленията на града. През 16-ти век са добавени другите две части, последната най-горна със часовника е построена пред 17-ти век. Друга забележителност на площада е поставеният през 1996 година паметник на Великия Дук Гедиминас. Той се смята за основател на град Вилнюс.

За разлика от другите прибалтийски столици тук всички храмове –католически и православни, са с безплатен вход. Зад катедралата има няколко музея.

Друг символ на града е кацнал на хълма зад катедралния площад –това е кулата Гедиминас. Всяка една армия, която нападала града през вековете, имала за основна цел да забие своето знаме на върха на кулата – знак, че градът е превзет. За да се качите горе до кулата има два начина – по виещата се пътека или чрез фуникуляра от към Националния музей на Литва. Докато се изкачвате към върха, ще видите хълма на „Трите кръста“. Според легендата през 14-ти век езичници убили 14 монаха на това място.

Съвсем близо до катедралния площад се намира президентският дворец. Първата сграда на това място датира от 15-ти век и по-късно е използван за резиденция на  Вилнюския епископ, до разделянето на Полско –литовскота държава през 1795 година. През 19–ти век тук са пребивавали много известни исторически фигури като Наполеон Бонапарт и генерал Котузов. Сегашният си вид президенството дължи на генерална реконструкция между 1824-1832. Отличава се с богат и пищен интериор. Днес президентските офиси се намират от дясната страна на палата. Между другото, Литва има жена за президент – Далия Грибаускайте.

Вилнюс
Вилнюс

Зад президентския дворец започва лабиринта от чудесни, тесни улички на стария град. Попадате в един свят от 18-ти век с много величествени църкви, музеи и много сгради в бароков стил. Като много други източноевропейски градове Вилнюс има нелека съдба в своята история. Живелите тук през годините беларуси, поляци, руснаци, евреи по един или друг начин са оставили своя отпечатък в архитектурата на стария град.

В сърцето на стария град се намира „Площада на кметството“. Той е отправна точка за разглеждане на всички забележителности. Доминиращата сграда е естествено тази на кметството /Ратуша/, датираща от началото на 18-ти век. През годините е била театър, музей, а днес е сграда с церемониални и представителни функции към градската управа.

На площада има много заведения, магазини и сергии с всякакви сувенири и джунджурии. Тук на особена почит е всичко изработено от кехлибар /янтар/ и не случайно, Балтийско море е рай за този органичен скъпоценен камък. За да квалифицираме тази вкаменена смола от иглолистни дървета като кехлибар, то камъкът трябва да бъде минимум на 1 милион години. В Литва има залежи от над 100 тона от този ценен камък. Дори след буря и силно вълнение и ако имате късмет може да намерите по плажа малки късчета кехлибар.

В средата на не големия площад веднага ще ви впечатли и православната руска църква Св. Николай.  Смята се, че това е първата православна църква в Литва. Дървена църква на това място датира от 14-ти век. По-късно е построена и каменна, минала през няколко реконструкции. В началото на 17 век е построена църква в готически стил по нареждане на цар Петър Първи. След голям пожар през 1740 година е възстановена, този път в бароков стил. От 1839 година е православен храм. По-късно през 1860 година е била преустроена в руско-византийски стил. Вдясно от храма е впечатляващата кула с камбанария. Има и българска следа, свързана с тази църква – Отец Андроник Феодоров е роден в град Вилнюс през 1872 година. Ръкоположен е за свещеник на 12 февруари 1897 г. от архиепископ Донат в храм “Св. Николай” във Вилнюс. В България и по-конкретно в Стара Загора пристига през 1923 година. Назначен е за завеждащ енория в храм “Св. Троица” в града. До края на живота си, макар и гонен и преследван от комунистическата власт, служи на Бога в Старозагорската епархия.

Продължавайки на юг, зад сградата на Ратушата по романтичната уличка със сгради от преди 200 години в бароков стил, ще стигнете до двете най-големи християнски забележителности на Вилнюс. Това са православния манастир и храм „Свети Дух“ и малко след него „Портата на зората“ с чудотворната икона на Св. Богородица.

Вилнюс - храм Св. Дух
Вилнюс – храм Св. Дух

Манастирският комплекс „Свети Дух“ е основан през 1597 година. След издаване на кралски  указ за преминаването на всички православни храмове към униатите /православни вярващи, които подкрепяли съюз с римската католическа църква/, членовете на братството отстояли своите права. Те останали единствени във Вилнюс с православна вяра. Първата каменна църква датира от 1634 година. Многократно опожаряван и разрушаван, през 1873 година храма приел впечатляващ  външен вид, практически съхранен изцяло до наши дни. Интериорът е запомнящ се със своя дървен иконостас, боядисан в зелено. Пред него се намира дървена крипта, датираща от 1853 с мощите на големите литовски светци – Антон, Йоан и Евстатий. Преди да бъдат преместени тук са били в храма „Св. Николай“. Това са тримата най-почитани православни светци от Литва. Двамата братя Антон и Йоан приели християнството, дълго време били гонени и затваряни в тъмница от езичниците, но те отстоявали ревностно своята вяра и през 1347 година били обесени в покрайнините на града. Техния роднина и брат по съдба Евстатий, след ужасни мъчения бил обесен на същото място. Тримата са канонизирани за светци през 1374 година. Частици от техните мощи тържествено са подарени на църквата Св. София в Истанбул. По време на комунизма са били конфискувани от властта и пренесени в музей, но после отново са върнати в светата обител.

В големия и просторен двор се намират и два манастира –мъжки и женски, като интересното е, че не са преставали да съществуват дори и при комунизма. Те са единствените действащи православни манастири днес в Литва. Към манастира има и малка хотелска част. С радост ще ви приемат, ако сте православен християнин на сравнително ниска цена за нощувка.

Вилнюс Портата на зората
Вилнюс Портата на зората

Излизайки от храмовия комплекс веднага в ляво ще видите един редица от сгради започваща с църквата „Св. Тереза“ и завършваща с „Портата на зората“. Влизайки през храма и по един дълъг коридор и тесни стъпала, ще се озовете в прекрасен параклис, намиращ се в самата „Порта на зората“. Тя е част от крепостната стена на древния Вилнюс и единственият оцелял и до днес вход към стария град. През 1671 година монасите от близкия храм изградили параклис във вътрешността на портата с цел съхранение на свещени за града предмети и икони, сред които най-ценна е иконата „Мадоната от портата на зората“.

Мадоната от Портата на зората
Мадоната от Портата на зората

Тя заема централно място в параклиса, цялата е обкована в злато. Тук пред нея винаги има коленичели, молещи се хора. Тази икона и „Черната богородица „ от Ченстохова Полша  са най-почитани от католиците в Полша и Литва и затова тук постоянно могат да се видят полски групи, покланяйки се пред тази чудотворна икона. Иконата може  да се види и от улицата през трите сводести прозореца над портата. Няма местен жител, който минавайки от тук да не хвърли поглед нагоре и да не се прекръсти.

Храм Св. Анна

Всъщност с „Портата на зората“ свършва старият град на Вилнюс, но ние се върнахме леко назад в посока на реката, където се намира може би най-красивата църква в столицата „Св. Анна“. Тя наистина е толкова впечатляваща, че според местната легенда Наполеон е бил толкова запленен от нейната красота, че проявил желание „да я отнесе с ръцете си в Париж“. Построена в самия край на 15-век, екстериорът на църквата почти е запазен и до днес. Най-запомняща се е разбира се фасадата на храма. Изградена от червени тухли в готически стил, отдалеч прилича на пясъчен замък. Съвсем наблизо до „Св. Анна“ се намира и друг православен храм „Света Богородица“. Тя е може би най-големия православен храм във Вилнюс. Основана през 14-ти век, тя дълго време е била към униатите, а по-късно дори 200 години е служила като библиотека на Вилнюския университет. В края на 19-ти век е върната на православната църква.

Един ден ви е напълно достатъчен да разгледате главните забележителности на Вилнюс. Но оставете си и време да опитате местните специалитети и напитки. Цените в стария град са доста солени. Във Вилнюс храна се сервира не само в ресторанти, но и във всички кафета и барчета. В заведения средна класа в центъра супата е около 3 евро, салатите 5-7 евро. Основни ястия – блини, пелмени 7 евро, бьоф Строганов 19 евро, стек от лос 15 евро, известният цепелин 6-7 евро. Бирата е около 3 евро, чаша вино около 3-4 евро. Разбира се, има и много по-скъпи заведения, а излезеш ли от стария град можеш да намериш и двустепенно обедно меню за 5 евро.

Цепелин
Цепелин

Литовската кухня е много тежка и наситена с калории. Тук картофите са на особена почит, а почти във всички ястия има месо. Наред с борша, пелмени, блини останали от руско време, непременно опитайте националното ястие цепелин – огромни овални топки от желирано картофено пюре с плънка от варено месо, без никакви подправки, може да пробвате и гира – литовски квас, картофени палачинки и картофени наденици. Местните бири са доста като видове, най-известната е „Svyturys“ в магазините са от 0.8 до 1.2 евро, а в заведения от 1.70 до 4 евро за 0.500 мл. Но имайте предвид, че след 20 часа в магазините не се продава никакъв алкохол дори и бира.

Пред замъка Тракай
Пред замъка Тракай

На около 30 км от Вилнюс се намира може би основната забележителност в Литва, замъка „Тракай“. Той е разположен в много живописна местност с над 200 езера. Може да стигнете до него много лесно и евтино с автобус. От централната автогара има много автобуси, цената на директните междуградски е 2 евро на посока, а маршрутките, които спират на всяка спирка 1.70 евро. След около 40-50 минути ще пристигнете на автогарата в градчето Тракай. И тук се сблъскахме с меко казано недомислица. Самия град Тракай се намира на тесен дълъг около 2-3 км полуостров. Почти на върха на полуострова се намира замъка Тракай, но автогарата се намира в началото и няма местен градски транспорт. Има някакво атракционно влакче през 1.5 часа, таксита почти не видяхме, така че единственият начин да стигнете до замъка е половин час пеш в посока.

Замъка Тракай
Замъка Тракай

Но цялото усилие си заслужаваше. В един прекрасен парк от три езера, мостове и островчета се извисява уникален средновековен замък. Крепостната стена обгражда целия остров, а до него се достига през два дървени моста и едно по-малко островче в езерото. Замъкът е построен през 14-ти век, когато градът е бил столица на Великото литовско царство. Видял през вековете и хубави, и лоши дни, този замък от приказките оцелява до наши дни с целия си блясък. След опити за възстановяване и реконструкция между двете световни войни през 1946 започва мащабен възстановителен проект, завършен окончателно през 1961. Днес островният замък в Тракай в стил от 15-ти век е голяма туристическа атракция. През вековете вероятно е бил трудно достъпен, но сега по дървения мост към него туристическият поток не спира. Минавайки през централната порта на замъка, се озовавате в голям вътрешния двор /безплатно/. Ако искате да разгледате замъка отвътре и музея към него, входа е 6 евро. Пред замъка в езерото ще ви предложат всякакви варианти за разходка по езерото – лодки, водни колела, яхти, катери, а отсреща в градчето има безброй сергии със сувенири и няколко заведения със запомнящи се цени. Една бира 3.80 евро, с екстра изглед към езерото и замъка.

На връщане от Тракай в автобуса ни се случи колкото конфузна, толкова и смешна ситуация. Както казах, след 20 часа вечерта всички магазини в Литва не продават бира и ние като едни заклети биропийци си купихме няколко кенчета с местна бира „за всеки случай“. Дотук добре, но  малко преди Вилнюс нашата съседка по седалка, започна да погледжа възмутено ту нас, ту торбичката с бирите. В първия момент не разбрахме какво става, а и възстройната литовка нищо не каза, само току се забърсва по краката. И … О, ужас! … от едното кенче тънка, силна струйка бира облива всичко наоколо. Реакцията ми беше бърза, но не дотам ефективна, опитах се да отворя кенчето, в стремежа си да намаля налягането, но навсякъде наоколо запръска бира. Шофьорът на автобуса рязко наби спирачки и възнегодуващ забързо ни скастри. Горкият, униформената му синя риза беше цялата мокра от бирения фонтан. Не знам шофьора дали ще запомни бирената баня, но ние определено. Добре че говорихме някакъв странен  руски език и никой не разбра от къде сме. Така де, защо да излагаме България. Бяхме вече близо до автогарата във Вилнюс, иначе имаше риск да ни изхвърлят някъде из литовските блата.

ЕСТОНИЯ

С тази забавна история приключихме с първата прибалтийска държава Литва и на следващата сутрин в 10 часа тръгнахме към третата поред Естония. Пътувахме 9.5 часа /около 700 км/, с половин час почивка в Рига. Билетът, който си купихме предварително от България струваше 24 евро. Тук да поясня –  в този край на света оперират основно две транспортни фирми –„Lux express“ и „Ecolines“. Конкуренцията между тях е голяма и непрекъснато правят промоции и намаления. Макар и доста трудно особено със сайта на „Lux express“, мой съвет е купете си билет предварително. Цените на билетите варират много, особено в последния момент са доста скъпи. Аз успях да си купя билет предварително, Талин – Рига  за 5 евро, там обаче на място билетът струваше 21 евро. Макар и дълго, пътуването беше много приятно. Автобусите са много луксозни – всеки пътник си има собствен монитор и слушалки и възможност да ползва безплатен интернет, да гледа някакъв филм по свой избор /е разбира се в най-добрия случай на руски или английски/ или да си пусне някаква електронна игра. През целия път топлите питиета /чай, кафе, капучино, шоколад/ са безплатни, на самообслужване и в неограничени количества. Тоалетната в автобуса разбира се работеше. Автогарата в Талин не е далеч от центъра на града, където бяхме резервирали мезонет и срещу 6 евро за такси /около 2-3 км/ скоро се настанихме и дори имаше време за кратка разходка до пристанището на Талин.  До центъра може да стигнете и с градски транспорт, като билетчето струва 1 евро.

Талин
Талин

Следващия ден, неделя, отделихме за разглеждане на Талин. Старият град на естонската столица, намиращ се хълма Томпеа е един от най-добре запазените средновековни градове в тази част на  Европа. Първото нещо, което ще видите от стария град е „Порта Виру“ или „Глинената врата„. Тя  е централната врата на крепостния град и ще ви впечатли с двете си живописни кули. След тях сякаш попадате в друг свят, от тук започва средновековна павирана улица известна като Пътя на Св. Катрин. Веднага ще ви завладее неповторимата атмосфера на средновековен град, калдаръмени тесни улички, кули, бастиони и сгради с неповторим  дух. Целият град е опасан от крепостна стена и много наблюдателни и отбранителни кули. Талин е разполажен на важно стратегическо място между Русия, Скандинавието и останалата част от Стара Европа, а първият замък на това място датира от 11-ти век. В различни периоди от своята история градът е бил под датско, шведско, немско и разбира се руско влияние. Днес руското население на Талин е над 40 % и на всякъде можете да чуете наред с неразбираемия естонски и руска реч. Руският и по точно съветският почерк се вижда навсякъде в града, но най-ценното е, че красивият стар град е успял да оцелее по време на съветската власт. Сега той е генератор на голям туристически поток от цял свят.

Талин - площада пред кметството
Талин – площада пред кметството

Сърцето на стария град е разбира се „Площада на кметството“. Площадът в продължение поне на 700 години е използван като пазарно място. Но през вековете също е служил и за място за провеждане на турнири, фестивали и екзекуции.  Заобиколен е отвсякъде с красиви къщи в пастелни цветове. В южната му част е доминиращата сграда на кметството на града, построена още през 15-ти век. Днес тя се гордее с елегантната си готическа аркада и красивата, висока камбанария. Впечатляват и водосточните тръби с форма на зелени дракони и ветропоказателя от 16-ти век във формата на часови застанал на пост. Днес площадът е най-посещаваното от туристите място в естонската столица и буквално винаги гъмжи от хора. Многобройните заведения и магазини за сувенири винаги са пълни с туристи от цял свят, но най-вече финландци, които фериботите изсипват всяка сутрин в изобилие. Обърнете внимание на аптеката в единия ъгъл на площада. Тя продължава на функционира като такава още от далечната 1422 г., но учените предполагат, че е още по-стара. Има и местна легенда, че именно тук е открит марципана в опит да се открие някакво лекарство, ама едва ли.

Катедрален храм „Св. Александър Невски“ Талин
Катедрален храм „Св. Александър Невски“ Талин

И ние се включихме в непрестанния поток от туристи на площада, но побързахме да се отправим към един от символите на града руския катедрален храм „Св. Александър Невски“. Църквата е построена през 1900 година по проект на големия руски архитект Михаил Преображенски, когато Естония е част от Руската империя. Това е най-големият и красив православен храм в цяла Естония. Катедралата е трябвало да служи като символ на руската религиозна и политическа мощ в земите на Балтийско море. Затова е и изградена точно срещу замъка Тоомпеа на мястото, където се е издигал паметника на Мартин Лутер /немски духовник, поставил началото на протестанката реформация/. Посветена е на един от най-великите руски средновековни владетели,  православния светец княз Александър Невски, същия, на който е посветен и храм паметника “Александър Невски“ в София . Днес храмът привлича със своята неповторима красота, прекрасен интериор и църковната кула с 11 камбани, като най-голямата тежи 15 тона.

Катедрален храм Св. Ал. Невски
Катедрален храм Св. Ал. Невски

Но това, което ни очакваше вътре надмина всичките ни очаквания. Няколко дни преди да пристигнем в Талин на 19.04.2018 на 94-годишна възраст е починал Талинския и на цяла Естония митрополит Корнилий. А точно в този ден и този момент, в който ние влязохме в храма, се отслужваше света литургия, а след нея опело над тленните останки на знатния духовник. Преследван и вкаран в затвора от съветската власт за „притежание на книги с религиозно съдържание и общуване с вярващи“, по-късно реабилитиран, застава начело на естонската православна църква през 1990 г. Тъй като Естонската православна църква не е независима, а има само автономия от Руската църква, то той става предстоятел на Естонската православна църква с титлата епископ “Талински и на цяла Естония“. През 2000 година е възведен в сан митрополит.  В храма имаше стотици, за да не кажа хиляди вярващи, дошли да изпратят висшия духовник. Не зная кога е започнала службата, но продължи до 14 часа и храма през цялото време си остана препълнен.

Естонският парламент
Естонският парламент

Точно срещу храма „Св. Александър Невски“ се намира замъка Тоомпеа, където сега се помещава естонския парламент. Това е най-високото място в Талин и още от началото на 13-ти век се използва като отбранителна крепост. Погледнат откъм площада пред него, ясно ще видите на розовата фасада много елементи на бароковия стил, датиращи от времето на Екатерина Велика. Но ако ви се случи да го видите от другата страна от подножието на хълма, ще видите една средновековна крепост. Основен елемент на тази крепост е високата 46 метра кула Пик Херман. Тази кула играе много важна роля през вековете за Талин. Традиция е, който владее града, неговият флаг да се вее гордо над кулата. Затова и сега, всяка сутрин при изгрев слънце, под съпровода на естонския химн се вдига националния флаг на Естония.

Съвсем наблизо се намира и друга интересна забележителност на Талин – протестанската катедрала „Дева Мария“. Многообразието в Талин не е само етническо, но и религиозно. В естонската столица съжителстват православието и протестанството. Изключително интересен е протестанския  катедралния събор на Талин, считан за най-старата запазена църква в града. Построена е върху дървена църква датираща още от 13-ти век, а 69 метровата камбанария е от 18-ти век. Още на входа ще разберете, че тази църква в исторически план е свързана с местните благородници. Интериорът ще ви  впечатли със сложните гербове от Средновековието и многото надгробни плочи на първенците на града. Срещу 5 евро може да се качите на кулата и да се насладите на забележителна гледка към града и Финския залив.

Ако не ви се катери по старите стъпала на кулата, а пък и ще спестите 5 евро за бира, можете да се насладите на също така чудни гледки от намиращата се в северната част на хълма,  площадка „Patkuli“. Определена е, като най-добрата платформа за наблюдение. Чудесно място за снимки особено при изгрев и залез слънце.

По обратния път към „Долния град“ минахме край  38 метровата кула „Kiek in de Kok“. Днес тук се помещава музей на историята, кулите, тунелите и всичко свързано със защитата на Талин през Средновековието /вход 5 евро/. Името й означава „поглед в кухнята“. Стражите са имали отлична възможност от високата кула да гледат в кухните на близките къщи какво готвят домакините за обяд.

Интересното в Талин е, че има две църкви с името Св. Николай една православна и една католическа.  Католическата се намира съвсем близо до „Kiek in de Kok“. Изградена през 15-ти век, днес тя е музей с вход 6 евро. Тук може да видите много шедьоври на църковната култура. Най-впечатляващ е чудесният средновековен орган, все още действащ по време на рецитали през уикендите. Православната църква „Св.Николай“ се намира близо до крепостната стена и портата „VIRU“. Построена през 1820 година в неокласически стил, днес имаме възможност да се възхитим на нейния скъпоценен иконостас.

Както казах, сърцето на стария град е площада пред кметството. Където и да ходите по тесните, криволичещи улички в един момент ще попаднето отново на площада. Многобройните заведения ще ви изкушат да пиете по кафе или бира, но цените са доста солени – едни от най-скъпите в Европа. Стандарта на съседната Финландия и многобройните туристи, пристигащи всеки ден от скандинавската държава, са направили Талин един от най-скъпите градове в тази част на Европа. Бирата е 5.90 евро за 0.500 мл, а кафето над 3 евро. Но аз ви препоръчвам на улица „Dunkri“ 5 съвсем близо до централния площад уникална бирария “BEER HOUSE“. Прекрасен вътрешен дизайн, напомня стара талинска улица на услугите – дюкян на фотограф, ковач, шивач, художник ….. обособени като отделни сепарета, а  пред тях стара естонска улица. Бирата /7 вида/, я варят на място и струва „само“ 4 евро. Специалитетът е супа, сервирана в купа от изпечен хляб и печен джолан.

Пирукат
Пирукат

Естонската кухня основно се базира на ръжен хляб, свинско месо, картофи и разбира се риба. Различните народи /датчани, шведи, немци, руснаци/, минали през тези земи, са оставили и по нещо от своята национална кухня. По възможност опитайте типичните им ястия –маринована змиорка и sillsallad /херинга с червено цвекло и картофи/. Много популярни са също малките тестени изделия наречени pirukad, подобни на на пирожките с пълнеж от месо, зеле, моркови, ориз или някакъв друг пълнеж. От екзотиката може да опитате месо от лос, мечка или глиган във всякакви комбинации. Ако обичате сладко, непременно опитайте торта „Павлова“, кръстена на именитата руска балерина.  От питиетата много популярен е руския квас, който тук му казват “кали“ и разбира се бира. Най-популярните местни бири са „SAKU“ и „A.Le Cog“, цената им в магазина е около 1-1.3 евро. Местните вина са главно плодови, а водка има всякакви марки и количества на добри цени за стандарта на Финландия.

Както всичко друго и хотелите в Талин са доста скъпи. Но се предлагат и много частни апартаменти на доста добри цени, 50-60 евро на вечер. Но внимавайте какво резервирате, защото можете да попаднете както на идеални условия /в нашия случай/, така и на доста семпли и стари апартаменти. Цените на горивата в трите Балтийски републики са по-скъпи от България. В Естония е най-голямата разлика с нашите цени –около 20% по скъпи, а в Латвия са само с една идея по-скъпи от България.

След кратка почивка се отправихме към главната артерия на стария град улица „PIKK tanav“ или дългата улица. Това е била главната връзка на църковния и административен център на стария град с пристанището. Днес тук се намират няколко главни забележителности на Талин.

Кулата Дебелата Маргарита
Кулата Дебелата Маргарита

Започваме разглеждането им от другата запазена порта на стария град, известна като Великата крайбрежна порта. До портата е известната кула „Дебелата Маргарита“, наречена така заради това, че навремето е била най-широката „сграда“ в стария град. С голямата си оръдейна кула и дебели пет метра стени тя е осигурявала надеждна защита на града от нападения откъм пристанището. Някога е била и затвор. Днес тук се намира Естонският морски музей/ вход 6 евро/. Другите кули в града също имат своите интересни имена, като една например носи името „Кулата на девиците“, което било средновековна шега, защото същата служела за затвор за проститутки. Продължавайки по улицата към центъра в дясно ще ви впечатлят три великолепни, реставрирани къщи от 15-ти век. Всяка една от тях е по-малка и по-тясна от предходната, от където  и произлиза името им „ТРИТЕ СЕСТРИ“. В миналото ползвани за жилища, офиси и складове едновременно, днес Трите сестри са луксозен хотел боядисан в пастелни, цитрусови цветове.

"Трите сестри"
„Трите сестри“

Веднага след „Трите сестри“, ще видите задната част на една емблематична за Талин протестантска църква „Св. Олаф“, наречена на едноименния норвежки крал, канонизиран за гоненията му на езичници в Скандинавия.  Входът на църквата е откъм успоредната улица. Самата сграда не е много впечатляваща, ако не беше високата 124 метра кула. Преди петстотин години, когато е построена, дори е била по-висока и тогава това е била най-високата сграда в Талин. Целта е била да е ориентир за корабите във Финския залив. Но високата заострена кула създавала големи проблеми на местното население, защото привличала светкавиците като гръмоотвод. Осем пъти горяла църквата и се наложила да и намалят височината. Но това не попречило на КГБ да я използва за поставяне на антените си за комуникация. По тясно, кръгло, каменно стълбище и срещу 2 евро може да стигнете до наблюдателна площадка на върха на кулата. Интериора е нищо впечатляващо, но за нас беше запомняща се неделната „служба“, на която станахме свидетели в тази протестанска църква. Няколко девойки свиреха на музикални инструменти, а хор съставен от деца до възрастни хора пееха и се наслаждаваха на вярата и живота си.

На същата улица 26 номер се намира къщата на „Черните глави“– гилдия, която в един момент е била дори по-богата от Великата гилдия. Това е било братство от млади, несемейни търговци, които до голяма степен имали най-голямо влияние над средновековен Талин. Основната им задача била да приютяват пътуващи търговци. Също организирали различни турнири и тържества. Но за разлика от други подобни организации, „Черните глави“ в Талин организирали и отряди за защита на града /именно те отблъснали руснаците в обсадата по време на Ливонските войни/.  По-късно всичко се изродило в сбирки на членовете за пиене на водка и обсъждане на клюки. И така до 1940 година, когато руснаците изгонват малкото останали братя. Днес сградата се използва за симфонични концерти. Ако присъствате на тези концерти, ще може да видите дървения интериор на сградата, загатнат от уникалната дърворезбована врата на входа, запазена още от Средновековието.

Църквата Св. Дух
Църквата Св. Дух

Продължавайки към центъра, не пропускайте църквата на „Светия дух“, намира се на гърба на вече споменатата средновековна аптека. Отначало е била ползвана като параклис от кметството, но по-късно става главна църква на говорещите естонски език в Талин. Известна е със своя часовник на фасадата, датиращ от 1680 година, това е най-стария обществен часовник на Талин, работещ и до днес. Срещу 1.5 евро вход можете да разгледате уникалния интериор на църквата – всичко е от тъмно фурнировано дърво.

Точно срещу църквата се намира „Къщата на Великата гилдия“- организация на най-видните и богати търговци на Талин, главно немскоговорящи. Те са били един вид елита на града по това време. Великата гилдия контролирала търговията в града и била затворена за дребни търговци и занаятчии. Къщата е построена през 1430 година и днес е филиал на естонския музей, където в различните стаи се разкрива историята на естонското минало /вход 6 евро/. Много от търговците по улиците бяха облечени в старовремски костюми, предавайки очарование на стария град и атмосферата в него. Имаш чувството, че си се върнал години назад във времето в прекрасните богати времена, когато Талин е процъфтявал от търговията покрай пристанището.

Не пропуснахме да разгледаме така наречената “Стена на Омразата“. През Средновековието напрежението между горния квартал Томпеа и долната част на града често се засилвало. В „горния“ град живеели  главно  немските завоеватели, докато в долната част на града била населена  предимно от обикновени местни  хора. Всъщност, често двата квартала се считали за два отделни града. Този факт бил засилен и от построяването на стена, макар и подпорна, все пак отделяща двете части на града. С нарастването на омразата, тази стена придобила прякора си.

Талин
Талин

Естония и респективно Талин ни завладя завинаги. Тази балтийска държава е повече от два пъти по-малка от Бългрия – около 45 000 кв.км. с население само 1 300 000, като почти една трета живеят в Талин. Всяка година тук акустират по 300 круизни кораба, правейки туристите повече от местното население. Като всички балтийски републики и Естония е предимно равнинна, най-високия връх е само 318 метра надморска височина.

Талин е наистина един прекрасен град, с красиви къщи, църкви и средновековни сгради, подходящи повече за декор на приказка отколкото за европейска столица.

ФИНЛАНДИЯ – ХЕЛЗИНКИ

Ферибота до Хелзинки
Ферибота до Хелзинки

По програма имахме още един ден в Талин, но ние решихме да използваме шанса с близостта на Финландия и Хелзинки, за да видим още една европейска столица. Всеки ден от Талин потеглят фериботи за Хелзинки. Сутрин имате две възможности за отпътуване – в 7.30 и в 10.30 ч. Най-удобно е връщането в 16.30 часа. Като имате предвид, че пътуването трае 2 часа в посока, ще имате 4 или 7 часа, за да разгледате Хелзинки. Вярвайте ми, напълно достатъчни. Цената на билетите за ферибота доста варират. Най-изгодно е да си купите билети „daily trip“ – отиване и връщане в рамките на един ден. Ако имате късмет, по интернет може да улучите многобройните промоции и да купите билет за 22-25 евро. На пристанището нормалната цена е около 32 евро, но ние платихме 37 евро за двете посоки, защото беше понеделник и е най-натоварения ден. Самото пътуване е изживяване, корабите са огромни с много ресторанти, магазини, барове дори със жива музика. Дуото музиканти, което свиреше в бара, накрая се оказаха наши сънародници.

Финландия дълги години е била под шведска власт. След Наполеоновите войни е окупирана от руските войски и от 1809 до 1917 е част от Руската империя. Както останалите Балтийски републики и Финландия скоро чества 100 години от своята независимост. На площ от 338 000 /три пъти по голяма от България/ живеят само 5.5 милиона жители. Причаната за малката гъстота на населението е суровия климат на север /практически една трета от територията на страната е над полярния кръг/ и наличието на многобройни водни басейни.

Из Хелзинки
Из Хелзинки

За разлика от Талин, столицата на Финландия е беден роднина по отношение на забележителностите. Градът е заобиколен от 300 островчета, съединени помежду си с мостове. Този град със 700 000 жители удивително наподобава Санкт Петербург. По време на студената война градът често е използван от Холивуд като декор за филми, чийто сценарии пресъздават обстановката в Санкт Петербург. От пристанището до центъра можете да хванете трамваи № 6 и 7, ако не ви се дават 2.5 евро за билет на посока спокойно можете да стигнете и пеш, не е далече, пък и сте дошли да разглеждате, нали? Ако изберете втория вариант, след като заобиколите пристанището и тръгнете по главната улица „Bulevardi“, веднага вляво на голям площад ще попаднете на базар на стари и антикварни вещи. Веднага след него е техническия университет и театъра „Александър“. Скоро ще излезете на малък продълговат парк, а в края му е един от символите на Хелзинки фонтана „Havis Amanda“- представлява малко басейнче с четири тюлена, а в средата се издига статуята на прекрасна морска нимфа. Оттук започва и прочутият Market Place (Пазарен площад), отворен през далечната 1889 година. На пазара се продават само стоки и храни местно, финландско производство. Цените на плодовете и зеленчуците да не ви подведат, на пръв поглед изглеждат евтини, но трябва да знаете, че това са цени не на килограм, а на половин литър. Имат една кана от половин литър за мерилка и колкото събере, ако са ябълки например може да събере и две. Тук има и възможност да похапнете забързо, на що-годе добри цени. Иначе във Финландия е доста скъпо –бирата е 6-8 евро, основните ястия са над 20 евро, а кафето и безалкохолните напитки са около 4 евро. През декември тук се организира коледният базар. Съвсем наблизо е голямото пристанище, откъдето тръгват фериботите за Швеция и Русия и всички круизни кораби.

Три красиви църкви са главните забележителности на Хелзинки – православния храм „Успение Богородично“, Лутеранската църква и уникалната скалната църква „Темпелиакио“.

Катедралният православен храм „Успение Богородично“
Катедралният православен храм „Успение Богородично“

Катедралният православен храм „Успение Богородично“, разположен на неголям хълм до пристанището, е построен между 1862-1868 година. Тази разкошна тухлена постройка понастоящем е най-голямата източно-православна църква в Западна Европа. Катедралата е изградена изцяло от червени тухли, друг материал би бил неразумен, защото на хълма духат силни ветрове от морето и всякаква мазилка бързо би била унищожена. Успенската катедрала, както е известна тук е от руския период на Финландия и има 14 купола, покрити с 22-каратово злато. В южната част на църквата има 51 метрова камбанария която е свързана с главната сграда с галерия. В храма има много икони, някои от тях имат историческа стойност, като произведения на изкуството, има и няколко чудотворни икони. Особена почит има иконата  „Дева Мария Kozelschanskoy“, която е била открадната от катедралата през 2010 , а по късно върната. Но иконата на Свети Николай Чудотворец, открадната през 2007 г., никога не се връща в храма. Прави впечатление и двуетажния иконостас украсен с позлатени дърворезби. Входа е свободен, но имайте предвид, че зимния период до 30 април в понеделник храмът е затворен.

Лутеранската катедрала
Лутеранската катедрала

Хелзинки се нарича „белия град“ заради използвания млечно бял мрамор за облицовка на много сгради в града. Типичен пример за това е символът на града Лутеранската катедрала/повече от 70% от населението на Финландия са лутеранци/. До получаване на своята независимост от Русия през 1917 година се е наричала „Св. Никола“, в чест на руския цар Николай I. Построена е в периода 1830-1852 година в неокласически стил в северния край на Сенатския площад, в самото сърце на града. Тя представлява грандиозна бяла сграда, издигаща се на хълма, над площада. Пред църквата се намира паметника на цар Александър II /известен у нас като цар Освободител/, издигнат през 1894 г. в знак на благодарност за множеството реформи, засилили автономността на Финландия от Русия. Финландците го наричали „Добрия цар“. Зад паметника започват красиви стълби до катедралата, които са се превърнали в място за среща и отдих както на местните жители така и на туристите. Най красивата и запомняща се част от Лутеранската катедрала, са цинковите статуи на светци, разположени върху църквата. Мястото и разположението им е символ на това, че винаги  бдят над хората. На самия Сенатски площад се намират и най-старите къщи в града, датиращи от 17-ти век.

Тръгвайки към третата най–важна църква в Хелзинки, ще минете по може би най-главната и шикозна улица в Хелзинки “Aleksanterinkatu“ или Александровска. Тук са разположени магазините на най-големите световни марки, има много заведения и ресторанти и накрая завършва в ляво с огромния мол „STOCKMAN“. А отсреща, в един пасаж се намира един типичен местен ресторант „Viikinkiravintola Harald“. Както и подсказва името, интериора е изцяло от времето на викингите. Цените са доста скъпи, но никой няма до ви гледа накриво, ако само разгледате интериора и направите няколко снимки.

Поглед към Хелзинки към хотел „Торни“
Поглед към Хелзинки към хотел „Торни“

От кръстовището ще видите високия хотел „Торни“. На пръв поглед изглежда доста луксозен, но непременно се качете с асансьора и няколко вити стъпала до терасата на 14-ия етаж. Там се разкрива невероятна гледка към града и морето. Мястото е много спокойно и романтично. Ако бюджета ви е ограничен /цените са доста скъпи/, може просто да се качите и разгледате спокойно целия град и Финския залив. Никой няма да ви направи забележка, изобщо финланците са много любезни и усмихнати. Отдалеч успяхме да зърнем сградата на жп гарата. По-късно разбрахме, че това е една от най-красивите сгради на железопътни гари в Европа.

Скалната църква Temppeliaukio
Скалната църква Temppeliaukio

Насладили се на гледката, се отправяме към уникалната Скалната църква „Temppeliaukio,“ която  определено привлича погледите на гостите на Хелзинки. Точно както подсказва името, църквата е буквално изсечена в скалата. Отвън е почти незабележима, и ако не знаете спокойно можете да я подминете. Намира се в квартал с трудно за произнасяне име  „Töölö „. Основата на църквата и вътрешните стени са издълбани в скала, а след това е сложен меден покрив. Заради добрата акустика, тук често се провеждат концерти. Църквата е проектирана след спечелен конкурс от двама братя архитекти Суомалайнен -заложили на метафората за просветлението. Проектирана веднага след Втората световна война, когато определено се е чувствал недостига на пари. Затова се наложило  да се проектира наново, в по-малък вариант, който виждаме днес. Открита през 1969 година, скалната църква се посещава от близо половин милион туристи всяка година. Църквата няма камбани и затова пускат по празници запис на камбанен звън.

Двучасовото обратно плаване към Талин в луксозния огромен ферибот бе добре дошло за нашите уморени крака/все пак бяхме извървели пеш не по-малко от 10 км/. От магазина на кораба можеш да си купиш 24 бири от 0.33 мл, за 13-18 евро в зависимост от марката. И ние като финландците се включихме към голямо пиене на бира и коктейли.

ЛАТВИЯ

Отпочинали на следващия ден, поехме с вече познатите ни автобуси на „Lux express“, към столицата на последната балтийска република Рига. След 4.5 часа луксозно пътуване, пристигнахме в най-голяма от трите балтийски столици. Също като другите две, Рига е с много добре запазен стар град. Но за разлика от другите столици, особено Вилнюс, почти целия стар град е реставриран и подреден. С население около 700 000 души, което представлява 1/3 от цялото население на Латвия, Рига е най-голямата и най-добре изглеждащата балтийска столица. Този бароков град се отличава със средновековни църкви, повечето построени с червени тухли, много красиви средновековни къщи, на знатни граждани и търговци и красиви каменни  улички. Автогарата е съвсем близо до стария град, а ние имахме късмета да си резервираме хотел още от България, в самия стар град само за 47 евро на стая, в четиризвезден хотел. Има доста по-евтини хотели и апартаменти в широкия център, но ние имахме само 22 часа за да разгледаме тази „балтийска красавица“.

Латвия, по площ 64 500 кв.км. е почти колкото Литва, но населението е доста по-малко, под 2 мил. Тук има най-много руснаци от балтийските републики. Почти половината от населението на Латвия е рускоговорящо. Макар и с референдум да е отхвърлено предложението руския език да е втори официален език в държавата, почти навсякъде се чува руска реч.

Рига е красиво разположен на двата бряга на река Даугава, там, където тя се влива в Балтийско море. Историята на града и на цяла Латвия повтаря историите на другите балтийски републики. Първата независимост на Латвия със столица Рига е обявена на 18 ноември 1918 година, но това трае само до 1940 година когато отново е окупирана от Съветския съюз, по-късно от нациска Германия и отново от СССР.  На 21 август1991 година,  Латвия обявява своята независимост след 46 години Съветска власт. На 6 септември същата година, Русия признава независимоста на балтийската държава със столица Рига.

Днес Рига е красив европейски град, с много добре запазен и подреден стар град. Правят впечатление и издигнатите много нови бизнес сгради, които променят до известна степен лицето на града. Основните забележителности на града са в стария град или близо до неговата периферия, така че спокойно всичко може да се обиколи пеша.

къщата на Менцендорф
Къщата на Менцендорф

Първата, по-важна забележителност в близост до нашия хотел, е къщата на Менцендорф. Това е добре запазена къща на местен търговец. Построена е в самия край на 17- век, чудесно реставрирана и отворена като музей през 1992 година. Това е единствената сграда-музей в Рига, която показва живота и традициите на богатите жители от късното Средновековие. До 1939 година се е ползвала като жилищна сграда, със складови помещения и магазин, от фамилията Mentzendorff – продаващи най-доброто кафе и деликатеси в града, със същото име. Зад типичната фасада на сградата се крият великолепни и оригинални картини по стените и таваните, красива барокова мебел и доста експонати от историята на навигацията в Рига. Вход 2 евро.

На изток от Менцендорф  започва улица “Grecinieku lela“ или улица на греха. В миналото е била място на червените фенери , а днес тук се намират най-известните и посещавани барове в стария град.

църквата „Св. Петър“
Църквата „Св. Петър“

Съвсем наблизо се намира една от главните забележителности на Рига –църквата „Св. Петър“. Това е най-високата църква в града, забележителен архитектурен паметник, датиращ от началото на 13-ти век. От първата църква има оцелели част от външни стени и някои колони от вътрешноста на храма. Сегашната сграда е построена, след ремонтни дейности през 15-ти век. До 1524 година е била римокатолическа църква, но от 1526 до 1940 е била Лутеранска църква. През 1997 година е включена в културното наследство на Юнеско. Най-впечатляващо и запомнящото се от храма е 130 метровата готическа кула. Първата кула е построена в края на 15-ти век, на няколко пъти събаряна, изгаряна, а по време на Втората световна война е напълно унищожена. През 1967 година започва възстановяване на кулата. Била е изградена от метална конструкция с асансьор, като идеята е била да има галерии с площадки за наблюдения. Днес часовниковата кулата е висока 123 метра, като туристите стигат до 72 метър. На всеки кръгъл час се чуват камбанен звън, а пет пъти на ден се чуват изпълнения на латвийски народни песни. Друг символ на храма е петелът- ветропоказател. Общо шест петела са се сменили през годините, за да се стигне до днешния ветропоказател от 1970 година, позлатен по случай 800 години от построяване на храма. Интериорът ще ви впечатли със своята величественост, множеството гербове по стените и разбира се мраморната статуя на Св. Петър. Вход за храма и кулата е 9 евро, а от площадката се вижда красива гледка към целия град.

статуята на Бременските градски музиканти
Статуята на Бременските градски музиканти

Непосредствено до църквата, на малка пазарна уличка се намира един от новите символи на града – статуята на Бременските градски музиканти. Известните персонажи от приказката на братя Грим – магарето, кучето, котката и петелът са подарени на Рига от градската управа на град Бремен Германия през 1990 година. Срещу статуята на Бременските музиканти се намира църквата „Св. Йоан“. Това е едно от най-старите места за поклонение в Рига, още през 13-ти век тук е имало малък параклис към Доминикански манастир. След доста реконструкции сега църквата е с готическа фасада, малка камбанария и семпъл покрив. За съжаление не винаги е отворена за посещение. С църквата е свързана легенда – двама монаси искали да бъдат канонизирани за светци и се зазидали в стената на храма. Но, докато били живи местните жители им давали храна през отвор с формата на кръст, който може да се види и днес.

площада на кметството „Ratslaukums“
Площада на кметството „Ratslaukums“

Вървейки по тясната павирана уличка, изпълнена с продавачи на всякакви сувенири и местни деликатеси, излязохме, на може би най-красивия площад на латвийската столица-площада на кметството „Ratslaukums“. Това е бил голям пазарен площад и също административен и културен център на Рига. Тук също са се извършвали и публични екзекуции.  Днес на това място, е издигната през 1896 година най-северната статуя на Роланд. На много места по Европа има такива статуи. Те са били знак на свободния град – с право на самостоятелно правосъдие и свободна търговия. Статуята гледа към  красивата, триетажна сграда на кметството, завършваща с часовникова кула с камбанария.

„Къщата на Черноглавите“
„Къщата на Черноглавите“

Точно срещу сградата на кметството се намират, може би най-красивите две сгради в Рига- „Къщата на Черноглавите“ или гилдията на богатите търговци. В нея на времето са участвали само неженените търговци и капитани на кораби. Според местната легенда, членовете на гилдията носели черни шапки и често се впускали в луди запои и пиршества. Двете сгради, „двуяични близнаци“, са построени през 1334 година. По време на Втората световна война са били напълно унищожени, но въстановени в днешния си блясък през 1999 година. Днес в сградите се помещава музей и изложби /вход 6 евро/, и туристическо информационно бюро. Зад тази красива къща, има тъмна и мрачна сграда. Това всъщност е музея на Окупацията на Латвия, съдържащ документи и предмети свързани с латвийския живот по време на двете окупации- от Съветския съюз и Нацистите. Контраста е поразителен.

статуята на „Големия Кристофър“
Статуята на „Големия Кристофър“

Разхождайки се по крайбрежната улица и наслаждавайки се на красите мостове над река Даугава, не пропускайте символа на Рига. На самия бряг на реката, се намира малка стъклена къщичка или по-скоро голяма витрина направена в гръцки стил. В нея се намира статуята на „Големия Кристофър“, с малко момченце на рамото и тояжка в дясната ръка. Според легендата именно той основал града. Силният мъж пренасял хора от единия бряг на река Даугава до другия, веднъж намерил детенце. Приютил го в къщата си и му помогнал да прекоси реката. На мястото където спало детето, намерил купчина със златни монети. Легендата гласи, че това бил самия Исус, и с тези пари Кристофър основал и построил Рига. Оригиналната статуя се пази в музей, но си заслужава да се види и сполучливото копие.

Точно срещу статуята на „Големия Кристофър“, вляво се намира замъка на Рига. Макар и не много впечатляващ, е доста стар, построен още през 1330 година. Изцяло е бил завършен в началото на 16-ти век. След като шведите го завземат, правят някои изменения и реконструират изцяло крепостната стена. Днес замъкът е официалното седалище на президента на Латвия. Има и няколко музея. Отивайки към замъка, не пропускайте да видите, на самия крайбрежен булевард, църквата Св. Спасител/ St. Savior/ с интересна история. Била е построена от британските търговци на площ от 30 фута, която е била покрита с британска земя. За тази цел използвали баласта на корабите, с които пренасяли стока за търговия. По време на соца, е имало период, в който е била дискотека.

„Площада на Катедралата“
„Площада на Катедралата“

В самото сърце на стария град, се намира „Площада на Катедралата“. Както е видно и от името на площада, доминиращата сграда тук е Катедралата на Рига. Това е най-голямата подобна сграда в трите балтийски държави. Строителството и започва през 1211 от войнът- свещеник Алберт, който основава Рига и става първият епископ на града. През вековете, катедралата няколко пъти е била достроявана и възстановявана. Обликът и през годините доста се е променил, долавят се и различни стилове, но и днес тя си остава една чудесна сграда, която впечатлява с размерите и декорацията си. В течение на години, били добавяни редица елементи, като най-впечатляваща е бароковата камбанария от 16-ти век. В първоначалния си вариант, е била доста по-висока от сегашните си 90 метра. Лутеранския стил на интериора предполага доста строгост и липса на помпозност. Впечатлява амвона със статуи на светци и ангели с тромпети. Великолепният орган в катедралата датира от 1884 година и по това време е бил най-големият в света със своите 6768 тръби. Днес органът е най-големият в Европа и четвърти в света. Самият площад не е много голям, заобиколен отвсякъде с красиви четириетажни сгради, скоро реставрирани и боядисани в пастелни цветове. Навсякъде има ресторанчета и кафета, с изнесени маси на площада. Оттук тръгва и малко туристическо влакче за разглеждане на забележителностите на стара Рига. Цените на напитките и храните в Латвия са най-евтини от трите балтийски републики. Тук на площада и в заведенията из стария град бирата е около 3-4 евро, кафето около 1.20-1.5, но излезете ли от туристическия поток цените рязко падат и са съвсем приемливи.

църквата "Св. Якоб"
Църквата „Св. Якоб“

Съвсем близо до „Площада на Катедралата“, се намира друга интересна църква “Св. Якоб“, построена през 1225 гадина в нея се намират мощите на светеца, разпространявал християнството по тези земи през 12-ти век. Храмът е известен най-вече с малката камбана, която виси от външната страна на камбанарията. Поставена е там през средновековието, с цел да се чува по-добре от местните жители при избухване на пожар или нападение на вражеска войска. Камбаната биела и преди изпълнение на смъртни присъди. Но има легенда, че камбаната сама бие, ако пред църквата мине невярна жена. Затова и била наречена „Камбаната на грешниците“. След Първата Световна война, камбаната била премахната и мнозина изпитали облекчение. По случай 800-годишнината на Рига през 2001 година, един мъжки хор дарява и поставя нова камбана, но местните твърдят, че засега, не бие сама, а само по предназначение.

Ако тръгнете на изток от „Площада на Катедралата“, покрай красиви, богати и пищни сгради, ще излезете на  площад „LIVU“. Наред с многото кафета, ресторанти  и места за отдих, ще видите три характерни за Рига сгради. Това са сградите на „Великата гилдия“, „Малката Гилдия„ и сградата на „Черната котка“.

През 13-ти век Рига става член на търговското обединение Ханза, което и дава право на търговия в Балтийския регион. До голяма част развитието на града е свързано с този съюз, както и произтичащите от него две важни организации – Великата и Малката гилдия. Целият бизнес елит на Латвийската столица е членувал, и е бил разделен в тези две организации, още от 14-ти век. Богатите търговци образували Великата Гилдия, с цел да се разграничат от дребните занаятчии и магазинери. Тези две гилдии били привилегия на немскоговорящите граждани на Рига. Всички останали, които работели около река Даугава се обединили в Гилдията на лодкарите и рибарите. И съответно всяка гилдия си построила своя сграда. Така и къщата на Великата Гилдия се превърнала в център на търговския живот в Рига. Сегашният си нео-готически вид сградата дължи на основен ремонт през 19-ти век. В голямата зала на къщата днес се провеждат концерти. Непосредствено до къщата на Великата Гилдия се намира по-малката, но по-интересна сграда на Малката гилдия. Това е една асиметрична барокова сграда с малка кула в лявата част на сградата и заострен връх в края на дясната. Има в една ниша статуя на Св. Йоан, покровител на Гилдията.

Сградата на „Черната котка“
Сградата на „Черната котка“

Със сградата на „Черната котка“, която се намира точно срещу Великата Гилдия, е свързана една забавна легенда. В началото на 20-ти век заможен латвийски търговец пожелал да стане член на Гилдията. Логично получил отказ, разгневеният търговец поставил на покрива на къщата си черна котка, чиято повдигната задна опашка сочела към сградата на Великата Гилдия. Заради обидната поза членовете на гилдията завели дело срещу търговеца за обида, но поради началото на Първата световна война делото така и не приключило. По-късно котката мистериозно изчезнала за да се появи в „правилната“ посока. Така черната котка тук не се счита за лоша поличба, а станала символ на Рига за упоритост.

На улиците „Алберта“ и „Елизабетес“ се намират няколко сгради в стил Арт нуво – красота и изящество. Самата улица „Алберта“ се смята за сърцето на този стил. Тук добре могат да се проследят стиловите направления, които са се появили в Рига в края на 19-ти и началото на 20-ти век.

Националния военен музей
Националния военен музей

Още от своето възникване, като всички останали средновековни градове, и Рига е била обградена с крепостни стени, подсилвани и укрепвани през вековете. Правителството на Латвия през 1856 година решава да бъдат разрушени. Големите ровове от северна страна на стария град са превърнати в канали и  красив парк. Тук една от атракциите е разходка с лодка. От цялата почти 10 километра крепостна стена, днес е запазена само една малка част, включваща последната порта на града и една крепостна кула “Барутената кула“ /тук се е съхранявал барута на защитниците на Рига/, която днес е част от Националния военен музей. Именно тази кула на края на стария град привличат пешеходците със своята обемност и зеленина, цялата е опасана с пълзящи растения. Входът на музея е безплатен. От старата крепостна стена е запазена т.н. „Шведска порта“ построена в края на 17- век, по време на шведската окупация в Рига. В нея има вградено дуло на оръдие. За името на портата се разказва легенда, за любовната история на шведски войник и латвийско момиче от града. Шведите използвали пристанището на Рига за своя база. Така се зародила любовта между местното девойче и красивия шведски войник. Именно тук, при тази порта си устройвали своите любовни срещи.

Докато в Талин има композиция от сгради „Три сестри“ , то тук в Рига има „Тримата братя“. Намират се в сърцето на стария град. Това е композиция от три долепени една до друга къщи, построени в различни средновековни стилове. Те дават отлична престава за развитието на архитектурните стилове в Рига. Най-старата „Белия брат“ е от 15-ти век, средната е ренесансова сграда от 16-ти век, а третата е в стил барок от 17-ти век. Били използвани както за живеене, така и за търговия. Горните стаи били складове, затова има люкове на покрива и лебедки за повдигане на стоките. Днес в тези три къщи се помещава Музея на архитектурата.

Паметника на Свободата
Паметника на Свободата

Излизайки от стария град в източна посока, и минавайки по голям мост над канала, ще видите високия „Паметник на Свободата“. Издигнат през 1935 година, представлява 42 метрова колона с голяма статуя на жена/ “Милда“- най-популярното латвийско име на жена/ с вдигнати ръце, държащи три звезди. Тези звезди символизират трите звездни района на Латвия и тяхното неделимо единство. Склупторите в основата на паметника, символизират стремежа към свобода, независимост и вяра. Този паметник не е обикновен за латвийците, а духовен център и символ на Латвия и нейната независимост. Руснаците не са го разрушили, защото им било внушено от местен архитект, че паметникът има голяма архитектурна стойност. Не случайно тук се провеждат и първите демонстрации за независимост на Латвия.

Часовниковата кула
Часовниковата кула

Отивайки към „Паметник на Свободата“, непременно ще забележите малка часовникова кула с надпис „Лайма“. Издигната в началото на миналия век от голямата фирма за латвийски шоколади “Laima“, тя е не само реклама на фирмата, но и място за среща на столичани. Фирмата за шоколади /между другото много добри и качествени/ отдавна не е латвийска, но часовника си е извоювал име и всички го наричат „Сладкия часовник“.

Вдясно от часовника започват красиви градини завършващи със сградата на Националната опера. Всичко е много китно и хубаво, а самата сграда е построена през 1863 година от руския архитект от Сан Петербург Ludwig Bohnstedt. Първоначално сградата е била предназначена за градски театър на немско говорящите жители на Рига. Днес тук се помещават латвийската опера, балет, хор и симфоничен оркестър.

Недалече от „Паметник на Свободата“  се намира Рижката православна катедрала „Рождество Христово“ или както тук е известна „Христорождественский събор“. Проектиран от младия възпитаник на Петербурската академия на изкуствата Роберта Пфлуг, храмът е построен  през 1884 година. Александър II дарява на храма 12 камбани, като най-голямата тежи над 13 тона, като благодарност към своя небесен покровител княз Александър Невски. Тъй като проектираната камбанария се оказва малка, се наложило архитекта Пфлуг да проектира нова по-голяма. В художественото оформяне на храма участва и руския художник свързан с нашата история Василий Верешчагин /доброволец в Руско-турската война/.

Храм „Рождество Христово“
Храм „Рождество Христово“

Истинската гордост на храма е събирането на над 850 икони, които в много от случаите са дарени на храма „Рождество Христово“ от енориашите. Православният катедрален храм е затворен за богослужение в края на 1963 година и превърнат “Републикански дом на знанията“, със изложбени зали, планетариум и кафе от съветските власти. Тук се разказва една легенда за причината за затваряне на храма. Министърът на културата на СССР по това време, Екатерина Фурцева била на посещение в Рига малко преди Великден. Заедно с местни политици станала свидетел на следната картина. Сянката от паметника на Ленин с протегната ръка паднала върху фасадата на съседен магазин и съвпаднала така със сянката на кръста от храма, че изглеждало сякаш Ленин държи кръст с протегнатата си ръка, показваща пътя ни към „светлото бъдеще“. Веднага било наредено кръста да бъде свален. Тази оптическа глупост била причина храма да е затворен чак до 1992 година, когато на 6 януари след много години е проведена първата божествена служба в катедралата. Кръстът се връща на старото си място, позлатен върху нови медни куполи. Изцяло с дарение по-късно е бил поставен нов иконостас и отляти нови камбани. На 4 октоври  2003 са пренесени мощите на местния светец и мъченик Йоан Рижки, които наскоро били намерени в гробищния храм „Покров Богородичен“. Роден в селско семейство през 1876 година, завършил духовна семинария в Рига, а по-късно и Киевската духовна академия, той е архиепископ на Рига и цяла Латвия от 1921 до 1934 година. Мъченически убит и запален в своята вила в нощта на 11 срещу 12 октомври 1934 година, той става една от многото жертви на Червения интернационал. Канонизиран за светец от Руската православна църква. Днес храмът със своята величественост и красота заема централно място в Латвийската столица и е наистина едно архитектурно чудо.

Връщайки се в стария град, по изпълнените с туристи калдаръмени улички, обърнахме подобаващо внимание и на магазинчетата и заведенията. Има доста уникални такива. Например „MOON SHINE“ с уникален интериор-за втория етаж на заведението се качваш по ретрокола със стълба за самолети. Не пропускайте и ресторант „Rozengrāls“, намира се на улица „Rozena iela“, близо до Катедралния площад,  ще се принесете буквално в Средновековието. Цените са доста скъпи /бирата е над 5 евро/, но никой няма да ви направи проблем само да разгледате и да се снимате. Латвийската кухня е много близка до литовската. Най-популярните ястия и тук са борша, пелмените, блини и разбира се цепелин. Най-добрите местни бири са „Gesu“,“ Aldaris“, “Zelta„. Цените им в магазините, дори и в стария град са от 0.6 до 1 евро.

На втория ден до обяд имахме време да „затвърдим материала“ със забележителностите на Рига и да посетим няколко магазина. И тук както и в останалите Балтийски републики големите хипермаркети и бензиностанции са на местни фирми. Няма ги до болка познатите ни западноевропейски гиганти и стоките са по-различни, повечето местно производство. Моля, не пропускайте и уникалния покрит пазар на Рига. Никъде в Европа, а поне аз не съм виждал такова чудо. Четирите огромни сгради /всяка от тях колкото спортна зала/, са приютили търговци и производители от цялата страна. Във всяка една от тях се продават точно определени артикули. В едната всякакви меса и техни производни, в другата всичко свързано с рибата, морски дарове и всякакви рибешки деликатеси от солена риба до най-качествен хайвер /на един щанд се продаваше черен хайвер на цена 925 евро за килограм или един грам струва  почти 1 евро/. А в третата, не съм знаел, че съществуват толкова сирена в света. Всичко е от малки местни производители, вкусно и натурално. И Латвия са в Европейския съюз, но са намерели начин да защитят местните производители. Четвъртата зала беше празна, но предполагам, че зимата в студените месеци, зеленчуковия пазар, който сега беше отвън се мести вътре.

Пътуването до летището е лесно и бързо. От централната спирка между автогарата и стария град минава автобус 22, на всеки 12-15 минути. Цената на еднократния билет е 1.15 евро. Еднодневните билети струват 5 евро, а за три дни 10 евро. След около 30 минути малкия автобус, по-скоро микробус, ще ви остави точно пред вратата на залата за излитащи полети.

Толкова ми хареса Рига, че не ми се иска да спирам да пиша за нея. Останалите две балтийски столици да не се засегнат нещо. Извън шегата, балтийските държави са наистина един различен свят от останалата част на Европа. Една симбиоза между скандинавски, немски, съветски дух, архитектура и начин на живот. Ако някой ви е казал, че няма нищо интересно в тези държави, значи или е сляп за красивото, или не е посещавал този вълшебен район. Балтийски републики и респективно техните народи са толкова специални, че ще се влюбите в тях за цял живот.