Няколко града в Европа се свързват с чудодейното явление на Дева Мария на местното население. Наред с близките до България свети места – Меджугорие в Босна и Херцеговина, Ченстохова в Полша, в католическатата поклонническа програма „Европейски светилища” се включват Фатима в Португалия и Лурд във Франция. Макар и католически, тези места представляват интерес и за нас православните християни, защото са свързани с нашата божия майка и с нейните послания към целия християнски свят. Едно от тези места, най-отдалечено от нас, е в малкото градче Фатима в Португалия, намираща се на най-западната част на Европейския континент. За да стигнем до там, имаме вече възможност с директните полети на авиокомпании от София до португалската столица Лисабон.

За нас, българите, Португалия е доста далечна и непозната държава на другия край на Европа. Главно я свързваме с мореплавателите от Средновековието и футбола от наши дни. Има две големи личности от тези две епохи – Васко да Гама и Роналдо. Португалия е малко  по-малка на площ от България /92 000 кв.км/, но с население над 10.5 милиона. Освен континентална част, има и няколко острова в Атлантическия океан. Поради своята отдалеченост от Лисабон, през 1978 година Азорските острови и островите Мадейра са преобразувани в автономни райони със собствени правителства. Преди да се приеме на 1 януари 2002 г. еврото като официална валута в Португалия, от 1722 година националната парична единица беше португалското ескудо.

Лисабон

          Летището на Лисабон днес е почти в центъра на града. Има идея за неговото преместване, но докато това се случи, е много лесно и удобно придвижването до центъра на града. Има няколко начина – автобус, такси, но най-бързия и лесен начин е с метрото. Оттам до центъра на града ще ви откара червената линия на метрото, еднократният билет струва 1.45 евро. Картата за един ден, включваща всички линии, включително и автобусите, струва 6.30 евро. Хотелите в Лисабон са доста скъпи, след края на активния летен сезон цените им падат с около 30 %. Ако искате да съчатаете разглеждане на Лисабон , посещение на Фатима и почивка на океана, мой съвет е да изберете хотел в Costa da Caparica. Това е нещо като градче, на брега на океана, което  вече почти се е сляло с Лисабон. Малко е сложно предвижването от там до центъра на столицата /с автобус и ферибот/, но за сметка на това хотелите са доста по-хубави и евтини от тези около главните забележителности.

Лисабон

          Лисабон /на португалски Лижбоа/ е разположен на огромния естуар Мар да Паля на река Тахо /на португалски Тежу/, която се влива в Атлантическия океан. Това е най-дългата река в Португалия – 1007 км. Градът е основан от финикийците, по-късно последователно е завладян от римляните и маврите. В хода на историческия период, продължил 774 години, наречен „Реконкиста“ /завладяване отново/ се оформя португалска държава. През 1139 година Афонсу Енрикеш се обявява за първи крал на Португалия. От 1143 Португалия официално е независима държава, макар и призната от съседката си Испания едва през 1387 година. Кралят на новата държава Португалия завладява Лисабон през 1147 година. Градът става столица през 1260 година, а 30 години по-късно е основан Лисабонския университет. Градът достига своя разцвет през 16-ти век, когато е център на търговията от Азия и приемник на всички богатства, които идват от „Новия свят“. Въпреки че на 26 януари 1531 година загиват хиляди хора по време на голямо земетресение, този възход не е прекъснат. Но не така стои въпросът с опустошителното Лисабонско земетресение от 1 ноември 1755 година и последвано от три огромни вълни цунами и много пожари. Загиват над 90 000 души/почти 1/3 от населението на града/, и почти всички сгради са разрушени. Но изключително бързо, за по-малко от година градът е разчистен от развалините. По-късно е възстановен по план на маркиз Помпал. Центърът е изграден изцяло наново с широки булеварди, всички новоизградени сгради са проектирани, за първи път в света със защитни конструкции против земетресение.

Лисабон – Търговския площад

Днес Лисабон е разположен върху седем хълма и привлича туристи от цял свят благодарение на своята архитектура,културно разнообразие и смесицата от модерни сгради и запазени елементи от ранната си история. Градът с цялата си агломерация наброява  около 2 700 000 жители. Естествено, обиколката на забележителностите на Лисабон трябва да започне от величествения площад „Праса ду Комерсиу“ /Търговски площад/. Името му идва от търговските функции, които е изпълнявал дълги години. До голямото земетресение от 1755 година площадът е бил известен като „Терейру ду Пасу“ /Дворцов площад/, защото тук в продължение на 400 години се е намирал двореца Рибейра, но и той е разрушен от опустушителното земетресение. Площадът е отворен към устието на река Тежу, а на другите три страни са разположени красиви жълти сгради, украсени с много аркади по фасадите си. Търговските кораби разтоварвали стоките си директно на площада и затова е известен като „вратата“ на Лисабон.  Днес тук са разположени едни от най-големите забележителности в града като Триумфалната арка и статуята на крал Хосе I. Централно място на площада заема внушителната статуя на крал Хосе I. Той е бил крал на Португалия по време на голямото земетресение. Триумфалната арка „Руа Аугуста“, проектирана от португалския архитект Сантос де Карвальо, е построена през 1873, за да отпразнува възстановяването на Лисабон след земетресението. Арката е украсена с красиви барлефи и множество статуи на известни португалски личности като Васко да Гама и Маркиз Помпал. Зад арката започва най-оживената улица в Лисабон „Аугуста”. Тук на площада се намира и най-старото кафене в града Мартиню да Аркада /основано през 1778г./. През годините негови клиенти са били много известни творчески личности. Съвсем близо до него се намира друго култово заведение “Museu da Cerveja“. Приятно заведение, в което можете да пиете бира за 4 евро в чаша с лого флага на България например. На втория етаж има малък, но много качествен музей на развитието на двете най-популярни марки бира в Португалия – „Sagres“ и „Super bock“. Също има и зала, показваща развитието на биропроизводството в бившите португалски колонии. Входът е 3.5 евро и освен разглеждане на музея получавате възможност за дегустация /около 100 мл/ на бира произведена в самото заведение.

Улица Аугуста

Както споменах, зад Триумфалната арка започва една от най-централните и оживени улици „Аугуста“. Тя е изцяло пешеходна и тук се намират много кафенета, ресторанти, магазини, улични продавачи на сувенири. Непременно влезте във фирмения магазин на футболния отбор Бенфика, тук може да пиете кафе на столове облечени с фанелките на футболисти от представителния отбор. Подобно на Бразилия, футболът в Португалия е религия. Съперничеството между двата гранда Бенфика и Спортинг, не пречи всички португалци да са обединени около каузата национален отбор. Макар и малко щастливо да станаха европейски шампион през 2016 година, футболът обединява всички. И може би няма да се учудите, че Кристияно Роналдо е по-популярен от всеки един политик в Португалия. Той е въплъщението на „португалската мечта“, тръгнал от бедно семейство от остров Мадейра и стигнал на върха, затова и всички го боготворят.


Асансьорът Санта Жуста

По тази централна португалска улица „Аугуста“ можете наистина да се потопите в атмосферата и духа на Лисабон – продавачите на цветя, на кестени, уличните музиканти. Тя свързва Търговския площад с друг голям площад “Росио“. Малко преди площада, вляво ще видите асансьорът Санта Жуста. Построен е през 1902 г. по проект на архитекта Раул Месниер дю Понсард, ученик на Густав Айфел. Това е периодът, през който е модерно кованото желязо освен строителен материал да е и израз на художествена форма. Красивите метални елементи на асансьора, с неоготически елементи са истинско произведение на изкуството. Днес асансьорът е основна туристическа атракция. Билетът за асансьора струва 5.15 евро в двете посоки и ще ви отведе на платформа за разглеждане. Открива се чудесна гледка към целия град. За разлика от Айфеловата кула, асансьорът Санта Жуста има и практическо приложение, спестява катеренето по стръмните улички към единия от седемте лисабонски хълма. Ако искате да разгледате града от площадката без да ползвате асансьора цената на билета е 1.50 евро. От площадката за наблюдение се открива отличен изглед към отсрещния хълм, на който се намира замъкът „Св. Георги“ /Кащелу ду Сау Жорж/. Той е на най-високото място в центъра на Лисабон. Има два последователни асансьора, които ще ви отведат в подножието на замъка. Асансьорите са безплатни, има указателни табели за тях, а и всеки ще ви упъти къде се намират. На горната точка на втория асансьор също има наблюдателна площадка /безплатна/, откъдето се открива чудесна гледка към града, реката и отсрещния бряг на естуара. По тесни калдаръмени улички, със запазени стари сгради, много магазинчета и малки ресторанчета ще стигнете до замъка. И днес много хора живеят до замъка в тоя тих квартал със собствена особена атмосфера. Цената на входния билет за замъка струва 8.50 евро. Замъкът датира от 6-ти век, когато е укрепен от вестготите за отбиване на вражески атаки. По-късно идват римляните и сарацините, всеки оставил своя отпечатък в архитектурата на замъка. Основният строеж на крепостните стени се дължи на маврите, които го владеят до 1147 година, когато са прогонени от Алфонсо Енрикес. По-късно замъкът 400 години е бил седалище на монарсите на Португалия и  управляващите в града до построяването на двореца Рибейра. Днешният си вид дължи на мащабен ремонт и реставрация през 20-те години на миналия век. Сега замъкът е археологически музей, една от залите му е същата, в която през 1499 година Васко да Гама е приет от португалския крал Мануел I при завръщането му от Индия.

Лисабон

          Слизайки от замъка, може да минете през квартал Алфама, който много португалци наричат „истинския Лисабон“. Това е най-старият квартал на града, единственият оцелял след голямото земетресение. Този живописен квартал с тесни калдаръмени улички е известен с  много исторически забележителности, малки пазарчета, много барове и таверни с изпълнение на традиционната фадо музика. Непременно отдъхнете в някое от многото прохладни кафенца. Една студена бира „Sagres“, макар и за 3-4 евро, ще ви дойде добре. Тук се намира и катедралата на Лисабон „Se Catadral de Lisboa“, която датира от 12-ти век. В сумрачния интериор ще ви впечатлят няколко прекрасни скрити съкровища – купелът, в който се смята, че Св. Антоний от Падуа е бил кръстен през 1195 г., саркофаг от 14-ти век на Лопо Фернандес Пачеко, яслите от Макадо де Кастро, както и параклиса в готически стил от 14-ти век на Бартоломео Хоанес, смятан за един от шедьоврите на катедралата. Горещо препоръчвам да се качите на емблематичния трамвай № 28, запазен в автентичния си исторически вид, той вози туристите по стръмните и тесни улички на Лисабон, покрай едни от най-забележителните дестинации на града.

Площад Росио

          Връщайки се в „долния град“, продължаваме разходката към на площад „Росио“. Това е едно от най-оживените места още от Средновековието. По време на инквизицията на него са се извършвали публичните екзекуции. И днес е централно място за срещи на местните жители, тук винаги е изпълнено с хора, които се разхождат или си почиват в многобройните кафенета, разположени наоколо на чаша кафе, бира или сангрия. Тук отварям една скоба – сангрията е национално питие в Испания и Португалия. Не много силно и качествено вино, към него са добавени парченца плодове, обикновенно праскови, но често и ябълки или друго, което имате подръка и завършено с кубчета лед и газирана вода. Ако искате да опитате наистина нещо уникално и качествено, това е известното в цял свят португалско вино Верде /зелено вино /. Произвеждат се както бели така и червени, въпреки, че бялото носи популярността му по света. Верде означава зелено, но това не произлиза от цвета на виното, а от това, че е младо и предназначено за консумация в рамките на година. Тези вина може и да са с висока киселинност, но обикновенно са леко газирани с лимонен привкус и много апетитни. Като се заговорихме за питиета, да спомена и най-често консумирата храна към тях в Португалия – бакаляо. Това е конкретно наименование на атлантическа риба треска, която е била осолена и изсушена. Тази риба се е превърнала в национално ястие в Португалия. Тук казват, че има 365 начина да се приготви тази риба, така, че всеки ден от годината могат да се приготвят различни рецепти с един основен продукт. Консумира се по всяко време, дори и по официални празници и поводи, присъства също и на коледната трапеза на португалците. Осолената, сушена треска, или „бакаляо“, идва от Исландия. Рибата никога не е била замразявана. Веднага след като бъде уловена, тя бива осолявана и се оставя да се суши, докато достигне традиционните вкус, текстура и цялостен вид. Осолената сушена треска се произвежда от 500 години насам, от времето когато Европа открива новия свят. Важно е и самото накисване на рибата преди консумация. Необходимо е тя да престои в студена вода 4, 5 или 6 дни в зависимост от солеността, която искате да постигнете. За тези няколко дни, бакаляото поема от водата, набъбва и изглежда като почти прясно уловена. Продава се навсякъде от големите хипермаркети до и най-малките квартални магазинчета на големи осолени и изсушени парчета. Цената не е скъпа, от 5- 6 до 12-15 евро на килограм в зависимост от качеството.

В двата края на площад „Росио“ има два барокови фонтана. Буквално в неговия център има 27 метрова коринтска колона, на върха на която е статуята на крал Дон Педро IV. В основата на пиедестала има четири алегорични женски фигури изразяващи: Справедливост, Мъдрост, Сила и Сдържаност, качества, които кралят е притежавал. Той е и първият крал на Бразилия, след обявяване на нейната независимост, под името Дон Педро I, през периода 1822-1831 година. В северния край на площада се намира красивата сграда на Националния театър „Donna Maria II“.

Продължавайки на север, покрай красивата сграда на централната гара на Лисабон, излизаме на друг интересен площад „Площада на реставраторите“ /Praça dos Restauradores/. Площадът е наречен така заради намиращия се тук обелиск на Реставраторите /Monumento dos Restauradores/. Той е висок 30 метра и е открит през 1886 година. Построен е в чест на освобождаването на страната от испанско управление през 1640 година. Бронзовите фигури на пиедестала символизират Независимостта/ Liberdade/ и Победата/ Vitoria/.

От този площад започва един много красив, в парижки стил булевард “Авеню на свободата“ /Avenida da Liberdade/. Построен между 1879 и 1886 г., булевардът е широк  90 метра и дълъг 1100 метра, с десет платна за автомобили, разделени от големи пешеходни алеи с много градини и заведения. Той свързва „Площада на реставраторите“ с площад  «Маркиз на Помбал». Лисабонци просто го наричат „Авенюто“. Пешеходните тротоари и кръговите кръстовища са застлани с традиционна португалска настилка /мозайка с орнаменти от малки камъчета/, има много паметници и статуи на важни личности. Големият паметник на падналите през Първата световна война е открит през 1931 година.

Паметника на Маркиз де Помбал Лисабон
Паметника на Маркиз де Помбал

След приятна разходка и лека отмора на бира и кафе в сенчестия и прохладен булевард излизаме на площад Маркиз де Помбал, с достолепния монумент, издигнат в негова чест. Изграден между 1917 и 1934, върху висока колона се намира бронзова статуя на премиер-министъра. Маркизът е поставил ръка върху фигурата на внушителен лъв от бронз, а погледът му е устремен отвъд видимото, в далечното бъдеще. В подножието на паметника има група от фигури, символизиращи университета в Коимбра, където маркиза открива нов факултет по естествознание. Изобразен е и лисабонския герб, той се среща на много места в Лисабон, а днес е и на знамето на Лисабон. Целият аритектурен комплекс е дело на Адаеш Бермудеш и Антониу ду Коуту.

Маркиз де Помбал /1699-1782/, премиер-министър, реформатор, един от най-важните и влиятелни португалски политици е направил много за възстановяването на страната си в периода 1750-1780 г. Всъщност той е държал „юздите“ на Португалия по времето на крал Жозе I (1750 до 1777 година). Влиятелният маркиз Помбал се опитва да преустрои всички аспекти на икономическата, социалната и колониалната политика по това време, така че Португалия да може да съперничи с другите водещи държави в Европа. След ужаса от 1 ноември 1755 г. Маркизът поема всичко в свои ръце, разпределя хранителните запаси от военните складове на населението, разпорежда навсякъде из града да се разположат полеви болници и временни палатки за многобройните бездомници, яростно преследва мародерите тръгнали из развалините на Лисабон. Веднага след земетресението, той вече разработва планове за въстановяване на страната. Известен е с фразата „Погребвай мъртвите и излекувай живите.“ Под негово ръководство, почти напълно унищожения средновековен Лисабон е възстановен и се превръща в един от най-модерните и елегантни столици на Европа. В история на архитектурата навлиза нов термин в бароковото разнообразие – стил наречен «помбалов».

Да оставим малко центъра на Лисабон и да отидем в друг много характерен квартал на Лисабон – Белем. Намира се в западната част на града в посока океана. Можете да стигнете с няколко автобуса и трамвай №15. Тук в този квартал са съсредоточени няколко забележителни паметници на културата, музеи и дворци. Кварталът Белем е известен като квартала на мореплавателите. Разположен до мястото, където река Тежу се влива в Атлантическия океан. Оттук всички велики португалски мореплаватели са потегляли към дългите си океански пътешествия, включително и Васко да Гама през 1479 година за Индия.

Перлата в короната е разбира се манастира „Жеронимуш“. Това е наистина грандиозен паметник на късноготическия стил в португалската архитектура. Този стил е известен като „мануелински“, това е последният период от готическата /пламтяща готика/ архитектура в Португалия от първите десетилетия на 16-ти век, при управлението на крал Мануел I Щастливи. По негово време Португалия навлиза в „Златния век“ на географските открития, колонизация и напредък в науката и културата.

Пред манастира Жеронимуш

Манастирът „Жеронимуш“ се намира под закрилата на Юнеско, като паметник от световното културно наследсктво на човечеството. Принц Енрике, родоначалник на епохата на Великите географски открития, по-късно през 19-ти век наречен „Енрике Мореплавателя“, дава идеята за създаване на манастира през 1450 година. Строителството започва крал Емануел I през 1501 година. Манастирът е неразривно свързан именно с този велик период от историята на Португалия. Точно тук Васко да Гама и неговите сътрудници са прекарали нощта в молитви към всевишния, преди да отплават към Индия. Финансиране на строителството започнало с 5 % данък върху стоки от африкански и индийски  произход и специален данък, който отивал директно при краля на подправки /черен пипер, канела, карамфил…/. В тези златни за Португалия времена и притока на големи богатства, архитектите на манастира не са се ограничили в нещо дребномащабно, а развихрили своето въображение и създали наистина нещо грандиозно. В новия стил, по-късно станал известен като мануелизъм, е проектиран и построен целият манастир. Той е богато украсен с много склуптурни елементи и теми, изсечени по цялата варовикова фасада. За строителството на манастира се използва специален местен вид варовик със златист цвят, наречен „педра лиоз“. Като всеки голям архитектурен паметник и манастира „Жеронимуш“ е построен и осветен чак 100 години след поставяне на неговите основи. За качеството на строителство говори факта, че манастирът е оцелял по време на голямото земетресение, макар че някои статуи и елементи са рухнали. През 19-век е реставриран и обновен. Манастирът има два портала – Западен и Южен. Западният портал е с по-малки размери от Южния, но той е най-значимият вход на манастира Жеронимуш, заради своето централно място пред главния олтар и богатата си украса. В тимпана над вратите има библейски сцени, свързани с раждането на Исус Христос. От двете страни на портала има статуи на крал Мануел I и кралица Мария Арагонска /кралица на Португалия и втора съпруга на крал Мануел I/. Южният портал, макар и проектиран от Хуан де Кастельо като страничен вход към манастира, се смята за един от най-значимите за времето си архитектурни шедьоври. Има доста впечатляващи размери – 12 метра широк и 32 метра висок. Богато украсен с изобилие от изваяни фигури и много архитектурни елементи, на централно място на пиедестал, горе между двете врати е статуята на основния „виновник“ за построяването на манастира принц Енрике Мореплавателя.

В църквата на манастира Жеронимуш 

Съвсем близо, до южната Порта, е и входа към църквата на манастира. Тук винаги е пълно с туристи, и не знам дали ще усетите атмосферата на спиращата дъха галерия с високи сводове и големия обширен 30 метров купол, поддържан от шест изваяни стълба. Множеството вътрешни орнаменти и богатата украса ще ви впечатлят със своята изящност и детайлност на елементите. Главният олтар е изработен от художника Лоренцо де Салзедо, със сцени от Библията. Наред с многото погребани крале /крал Енрике I, крал Себащияу, крал Мануел I и неговите деца и съпруга, крал Жуау III и неговите потомци/ в църквата на манастира се намират и гробниците на двама велики португалци, великия Васко да Гама и националния поет на Португалия Луиш Ваш де Камойш. Входът за църквата е безплатен, а за да разгледате манастира, цената на входния билет е 10 евро или 12 евро с разглеждане на  археологическия музей. Уникален е музеят на мореплаването, открит още през 1863 г. със своите над 17000 експоната. В археологическия музей има много ценни експонати, като римската статуя от 2-ри век на Аполон, намерена в Алгавре, много бижута, дори в една от залите има египетска мумия. Манастирът има и съвременна слава – тук на 13 декември 2007 г. е подписан Лисабонският договор, който поставя основите на реформите в Европейския съюз.


Antiga Confeiteira de Belém

Излизайки пълни с впечатления от уникалния манастир, символ и основна забележителност на Лисабон, заслужавате кратка почивка в емблематичното заведение „Antiga Confeiteira de Belém“ с известните сладкиши «пастейш де белем» /“Pastéis de Belém“/. То се намира на 200 метра източно от манастира. Лесно ще го познаете по винаги огромната опашка от клиенти пред него. Въпреки че има винаги много чакащи за прочутите сладкиши, опашката върви бързо, защото сладкишите се пекат непрекъснато. Ако искате да седнете и със сладкиша да пийнете нещо, трябва да отделите повече време, в огромното заведение, винаги пълно, ще ви обслужат бързо, но клиентите са винаги повече от местата в сладкарницата. В това заведение още от 1837 година, в опит да оцелеят в трудни времена, монаси от манастира „Жеронимуш“  правят сладкиши, които бързо стават известни като „Pastéis de Belém“. В този период местността Белем е далече от центъра на Лисабон, и достъп до тук имат само лодки от акостиращите кораби, но в същото време величието на манастира привлича все повече посетители. Постепенно всички посетители свикват с вкусните сладкиши произвеждани от манастира. Тайната рецепта на тези сладкиши се предава през годините на изключителните майстори сладкари.


Пастейши

Пастейшите са малки кошнички, направени от многолистно тесто и пълни със сладък крем – сладкарски крем, направен от мляко, захар, брашно, яйца. И досега тази рецепта е запазена и всичко се изработва в „тайната стая“, ръчно с непроменена рецепта вече почти 200 години. Макар че сладкиша „Pasteis de Belém“ можете да купите навсякъде в Португалия, дори в „Лидл“, то единствените истински са именно тук, до манастира „Жеронимуш“. Цената на сладкиша е 1.05 евро, но си вземете поне две, за да се насладите по-добре на вкуса им. Дори и да нямате време за кафе, то непременно обиколете цялото заведение – ще видите една автентична, напълно португалска обстановка. През големите стъклени витрини се вижда целия процес на правене и печене на сладкишите. Много от от характерните детайли и обзавеждане са запазени още от края на 19-ти век. Някои неща от интериора на заведението са дори музейни експонати. Стените в някои от залите са покрити с класиката за Португалия – гланцирани плочки с различни шарки обикнавенно в син цвят – азулежу /azulejos/.


Азулежу

 За разпространение на плочките азулежу в Португалия, основна заслуга има отново 14-тия крал на Португалия, Мануел Щастливия. При неговото управление Португалия е вече световна сила – Васко да Гама е стигнал по море до Индия, Педро Кабрал е открил Бразилия, а важни точки в Източна Африка, Арабско море и Южна Азия са под португалски контрол. През 1503 година той посещава Севиля и се връща в Португалия с важно решение – величието на неговата империя трябва да се онагледи с блясъка и орнаментализма на красите глазирани плочки, които е видял в Алкасар – двореца на маврите. От този момент плочките азулежу /от арабското – зулядж/, започват да се използват като облицовка и декорация на дворци, обществени сгради, църкви, кръчми, обществени паркове и градини дори и частни домове. И днес Лисабон е „облечен“ с тези плочки. Разходка по улиците на града е своебразно дефиле на азулежу. Много ресторанти, барове дори железопътни и метростанции са декорирани с тези плочки. Те се използват не само като декоративен, художествен елемент в архитектурата, а имат и специфичен функционален капацитет като контрол на температурата в домовете. Културната история на Португалия дотолкова е свързана с тези плочки, че дори има национален музей на „Азулежу“. Помещава се в манастир от 16-ти век и се намира в източната част на града на адрес „Rua Madre de Deus“ 4. Може би най-голям интерес представлява огромна фреска, която изобразява Лисабон преди голямото земетресение през 1755 г. 

Паметника на откривателите Лисабон
Пред паметника на откривателите

Пред манастира „Жеронимуш“ в посока река Тежу с красиво оформени алеи и зелени площи е Площада на Империята /Jardin da Praca do Imperio/. В центъра на площада доминира изящен фонтан. Точно срещу площада, между корпусите на стотици лодки в пристанището “Marina de Belem“, на отвоювано от водата островче се намира „Паметника на Откривателите“. Паметникът е официално открит през 1960 година, в чест на 500 години от смъртта на Енрике Мореплавателя. Високият 56 метров монумент увековечава португалските мореплаватели от 15-ти и 16-ти век. Направен от изключително бял варовик, символизира нос на кораб с три платна, понесъл  32 дръзки португалски мъже, между които Васко да Гама, Фернандо Магелан и Карбал, отправили поглед и въжделения към непознатия свят. Освен великите мореплаватели в композицията има и важни политически личности като крал Мануел I, поети, изследователи, кръстоносци, картографи. Всички те следват принц Енрике, който е на самия нос на кораба и държи в ръката си малък кораб. Единственият женски образ е на кралица Филипа от Ланкастър, майка на принца. Вътре в паметника има музей и концертна зала, а асансьора ще ви изкачи на панорамна площадка /вход за музея и асансьора 5 евро, не работи в понеделник/. Точно пред паметника има мозайка, подарена  от южноафриканското правителство. Тя изобразява карта на света с компас, описваща морските пътища на откривателите.

Кулата Белем

Ако продължите по крайбрежната алея по пътя към другия символ на Лисабон „Кулата Белем“, минавайки покрай „Музея на популярното изкуство“, ще видите червения изящен фар Белем. В парка преди кулата ще попаднете на един малък самолет, поставен в чест на пионерите на португалската авиация Кабрал и Каутиньо, които през 1922 година извършват първия полет над Атлантическия океан, между Лисабон и Рио де Жанейро. Португалците проявяват в случая малко повече патриотизъм, защото първият пилот, прекосил Атлантика без кацане, е Линдберг през 1927 година. А полетът на двамата португалци продължава 79 дни с осем временни кацания и потапят два самолета. До самия самолет има много павилиони със сувенири и малко заведение с нормални цени – бирата е 2.2 евро, а кафето 1.2 евро. Наред с всякакви възможни сувенири, непременно ще ви направи впечатление един наперен шарен петел с голям червен гребен. Това е петелът „Барселос“, който се е превърнал в символ на Португалия. Неговата история има и леко кулинарен характер. Преди много години в град Барселос, било извършено страшно престъпление, обвинили несправедливо един чужденец –случаен галисиец, поклонник. Съдията, който го осъдил на смърт, по време на издаване на присъдата е ял печен петел, а галисиеца през цялото време твърдял, че няма вина. Накрая извикал „Толкова съм сигурен в правотата си, че ако ме обесите, този петел ще пропее!“. Народът се разсмял, но петелът станал и закукуригал, и човъкът бил оневинен. След това невероятно преживяване петелът се превърнал в символ на страната за справедливост. А днес този красив петел може да го видите и купите за сувенир и спомен от Португалия, във всякакви варианти-картички, марки, магнити, статуйки и каквото друго се сещате. Тук както и навсякъде в Португалия, където се продават сувенири, ще видите и всякакви изделия от известния  корков дъб-дрехи, обувки, чанти, сувенири. Португалия е световния лидер в производството на корк, страната държи дял от около 55% в световен мащаб. Най-разпространеното дърво в южна Португалия е именно корковият дъб, 34% от горите от корков дъб в света са именно тук. Най-забележителното е, че корка се добива, без да бъде отсечено нито едно дърво! Кората на корковия дъб нараства година след година и ако не бъде обелена, може да достигне дебелина от 25 см. Така тя осигурява на дървото идеална защита срещу горещина, студ и горски пожари. Ако кората бъде свалена, в рамките на десет-дванадесет години ще израсне друга. Първата реколта от корк, наречен вържин се събира след като дървото навърши 25 години. Това е най-некачественият с нетипична структура корк. Най-качествения се получава след второто и повече снемания на кората. Средния добив от едно дърво е около 60 кг. Корковият дъб живее около 350- 400 години и от едно дърво могат да се извлекат от 12 до 18 реколти. Снемането на кората е деликатен процес, извършва се ръчно от обучени хора. Коркът е лек, трудно запалим и много еластичен. Тъй като е водонепропусклив, това го прави много подходящ за производството на тапи, главно за бутилки с вино. В днешно време коркът има много широко приложение, дори в космическата индустрия. Горите от корков дъб и техните жълъди са идеално място за живеене на особената порода иберийски черни прасета, от която се прави прочутия хамон „Jamón Iberico“.

Самата кула „Белем“ е една от най-важните и разпознаваеми забележителности на Лисабон. Тя вече се е превърнала в символ на града и красивия парк пред нея винаги е пълен с туристи от цял свят. Самата кула е във водата, а до нея се стига по неголям дървен мост, винаги задръстен от туристи чакащи на опашка. В дясно от моста има малък амфитеатър към водата, където туристите, съзерцавайки красивата кула, могат да си отдъхнат за минутки. Самата кула е построена през 1515-1519 година като крепост и укрепен фар. Служила е за отбрана на Лисабон от атаки идващи от морето на холандски и английски пирати и да охранява входа на самото пристанището. Тя е била отправна точка и първото нещо което виждали моряците завръщайки се от многобройните плавания, по време на Великите географски открития. Построена е от същия бял варовик, характерен за целия Лисабон, и представлява бастион с висока 30 метрова четириетажна кула. Тя е великолепен пример за португалския стил мануелин, макар че има и някои елементи от други стилове. Първоначално кулата е била построена на остров в естуара на река Тежу, но след голямото земетресение и възстановяване на града, коритото на реката е било коригирано и кулата се оказала почти на самия бряг. Проектирана от Франсишку де Аруда, по поръчка на Мануел I, за да ознаменува експедицията на Васко да Гама. Основата на кулата е шестстранна и на всеки ъгъл има отбранителни кули в мавърски стил с оръдия. Заедно с останалите бойници по кулата общо е имало 17 топа за защита. Подземието под тях някога е служило за затвор. На тераса във вътрешния двор има статуя на Св. Богородица с Младенеца, като закрилница на мореплавателите. В основната четириетажна кула е имало оръжеен арсенал и спални помещения. Най-голям интерес представляват кралските покои на втория етаж. На върха на кулата над всички помещения има още една по-малка тераса с чудесна гледка към града.  В пътеводителите за Лисабон я сравняват с майсторски издялана фигурка за шах и наистина прилича на един огромен бял топ от шахматната дъска. Цената на билета е 6 евро и не работи в понеделник.


Моста „25 април“

От тази красива крайбрежна алея и добре поддържан парк се открива красива гледка към други две забележителности на Лисабон – моста „25 април“ и Статуята на Исус Христос. Висящият над река Тежу мост „25 април“ е дълъг 2278 метра и е официално открит през 1966 година. До 1974 година е носил името „Антониу Салазар“ в чест на управлявалия близо 40 години португалски диктатор. Мостът свързва Лисабон /северния бряг/ с квартала Алмада /южния бряг/. Съоръжението е дело на „American Bridge Company“, изградила също моста Golden Gate Bridge в Сан Франциско, затова и двата моста много си приличат. Мостът е построен само за 45 месеца, като първоначално е имал само 6 пътни ленти за автомобили, по-късно през 1999 година е добавена и платформа за влакови композиции. Днес мостът е изключително натоварен, около 150 000 коли минават на денонощие. Този засилен трафик носи голям приток от финансови средства на лисабонската община. Заплаща се 1.65 евро само в посока север. Като говорим за мостове, да споменем и другия мост, свързващ двата бряга на река Тежу. Това е до скоро най-дългият мост в Европа „Васко да Гама“ /сега най-дългият е отритият на 15 май 2018 г. от презедента на Русия Путин Кримски мост/. Отворен е през 1998 година във връзка със Световното изложение в Лисабон, с дължина 17.2 км, от които 0.829 км главен мост, 11.5 км виадукти и 4.8 км пътища за достъп. Има шест платна за движение с позволена скорост от 120 км. Мостът „Васко да Гама“ е един от 10-те най-голями моста в света. Заплаща се само в посока север 2.60 евро за леки автомобили. Изобщо този огромен естуар на река Тежу, при вливането и в Атлантическия океан създава много проблеми на пътуващите в португалската столица. По дължина, ширина, дълбочина и визия много напомня на Босфора в Истанбул. Освен двата моста имате и трета възможност – да прекосите реката с ферибот, цената на еднопосочен билет е 1.75 евро. От палубата на кораба наистина ще оцените величието на моста „25 април“ /а самата дата е свързана с революцията на карамфилите през 1974 година, която слага край на т.н. „Нова държава“ на Саласар и на Португалската колониална империя/. До моста „Васко да Гама“ се намира „Новия Лисабон“. След края на Експо-98 съоръженията от изложението са превърнати в модерен търговско развлекателен комплекс наречен „Парк на нациите“. Разположен е покрай брега на реката, коплекса предлага много атракции и възможности за развлечения. Най-известни сгради са кулата „Васко да Гама“ /най-високата сграда в Лисабон/ и Океанариума. Двете емблематични сгради са свързани с кабинков лифт.


Статуята на Исус Христос

Точно до моста „25 април“ на брега на квартал Алмада се намира прекрасната статуя на Исус Христос Спасителя, точно копие на тази от Рио де Жанейро. Построена през 1959 година, статуята е висока 28 метра и е поставена на железобетонен 75 метров постамент. В основата на монумента има параклис. До върха може да се стигне с асансьор, който струва 6 евро. Статуята на Спасителя е построена по идея на Антониу Саласар, като благодарност към господ, запазил Португалия по време на Втората световна война. Сам дълбоко вярващ, в младежките му години е имало период, в който е искал да стане свещеник. Тук ще изразя едно мое лично мнение, което не е миродавно и не е задължително да се съобразявате с него. За мен, личностите определят историята, дори и да са диктатори. В контекста на тези мисли е и големия период от историята на Португалия, свързана с управлението на Антониу Салазар. Противоречива личност като повечето диктатори, от едни мразен, от други боготворен. Но никой не отричана предъка и стабилността на Португалия по време на неговото 40 годишно управление. Салазар идва на власт през 1926 година след преврат, който сваля демократичното правителство на страната. Подкрепян е от онези обществени кръгове, които са отвратени от хаоса в републиканска Португалия.  Успява да преодолее упадъка и хаоса в Португалия след Първата световна война. Неговото управление донася ред в страната и икономическа стабилност. Макар и с диктаторски методи и репресии над противницете си, мнозина португалци го уважават заради факта, че запазва неутралитет по време на Втората световна война. Португалия е единствената държава, която извлича дивиденти от войната, защото от една страна дава база на Азорските острови на американските самолети, а от друга предоставя на Германия концесия за добив на волфрам, за което Португалия е богато възнаградена.

Лисабон, един от най-старите градове в Западна Европа, ни дава много поводи, за да посетим този невероятен град. Живописните и стръмни улички, красивите пейзажи, както и местната култура са малка част от тях. Лисабон пази богато наследство от славните времена на могъщата Португалска империя по време на Великите географски открития и колонизация на света.

Фатима

След два дни „препускане“ по забележителностите на Лисабон се отправихме към основната цел на нашето пътуване – малкото градче Фатима. От хотела, в който се бяхме настанили на брега на океана в градчето или квартала на Лисабон „Costa da Caparica“ до автогарата е около 17 километра. С градския транспорт беше много сложно, затова взехме такси /платихме 22 евро/ и минавайки покрай статуята на Исус Христос и по моста„25 април“, след 40 минути бяхме на автогара „Rede Expressos“. Оттук тръгват автобусите за северна Португалия. Има и директни, но почти всички преминаващи, също спират на автогарата във Фатима. Ако хотелът ви е в центъра на Лисабон, най-лесният и бърз начин да стигнете до автогарата е с метрото. Слезте на спирка „Jardim Zoologico“ на синьото метро. Автобусният билет до Фатима струва 12.5 евро на човек, на посока. Пътуването е бързо и комфортно, през хълмисти пейзажи и много лозя. Разстоянието между двата града е около 130 км и след около час и половина ще пристигнете на малката кокетна автогара в малкото градче, добило световна слава благодарение на трите малки пастирчета.

Според легенда името на града идва от името на единствената дъщеря на мавърски благородник, живял по тези места. Тя се влюбва в рицар-християнин, променя вярата си и по-късно е погребана тук. Днес Фатима е малко градче с около 12 000 жители, изцяло заети в туристическия и поклоннически бизнес. Има много къщи за гости, хотели от всякаква категория, дори луксозни. По главната улица от религиозния комплекс до автогарата, има безброй ресторантчета, магазини и сергии за сувенири. Ако имате късмет, може да попаднете на типични португалски заведения с оригинални, домашни гозби.

Фатима – пред храмовия комплекс

Светилището днес представлява цялостен религиозен комплекс. А всичко започва в далечната 1917 година на 13 май. Три деца, Лусия дош Сантош, на 10 години и нейните братовчедчета Франсиско и Жасинта Марто на 9 и 7 години са насред полето с животните. Близо до селцето, където живеят в малката долина Кова да Ириа, им се явява Дева Мария, облечена в бяло и с корона на главата. През този пролетен ден около обяд трите деца виждат голяма светлина. Изплашени, те решават да се прибират, но друга голяма светлина озарява цялата местност и върху малък дъб /днес там се намира Параклиса на явленията/ те виждат една жена обляна в светлина, по-ярка дори от самото слънце. Тя им казва, че трябва  да се молят много и да се връщат на всяко 13-то число на месеца на това място, през следващите пет месеца. Децата се разбрали да пазят тайната си, но Жасинта разказала на родителите си и на 13 юли, на същото място дошли няколко любопитни хора, за да се убедят в истинноста на детските разкази. Двоен гръм предизвестява появата на хоризонта на жена с неземна красота, но само трите пастирчета виждат Божията майка. Следващите пет месеца „Госпожата“ всеки път им се явява и им говори. Особено важно е явяването на 13 август, защото тогава Богородица отправя към света послания, станали известни като „Трите послания на Богородица от Фатима”. На последното и явяване на 13 октомври, в присъстието вече на 70 хиляди души Дева Мария казва, че иска да се построи Параклис на това място и изпълнява даденото обещание за чудо. Бил облачен и дъждовен ден, изведнъж облаците се разтворили и се появило Слънцето, но то било някакси бледо и матово и изведнъж заблестяло като огнено кълбо в ярки цветове и започнало да се движи в различни посоки по небосклона, противно на всякакви физически закони, докато накрая сякаш пропаднало и изчезнало. „Госпожата“ я виждали само децата, но небесното чудо е видяно от всички, многократно документирано и снимано, то така и не получило някакво физическо обяснение.

Фатима

Първите две послания сякаш са пределно ясни. Първото, радостното, с призива на Божията майка да спре Първата световна война /в този момент тя е в разгара си/. Лучия разказва, Св. Дева казва на трите пастирчета……: „…едно голямо море от огън, намиращо се под земята. В този огън пропадаха дяволи и души в облика на хора, прилични на прозрачни горящи въглища, всички почернели или блестящи като бронз. Това видение беше само са кратки мигове. И благодарение на нашата добра Небесна Майка, която преди това ни увери, че ще ни отведе в небето, иначе мисля че щяхме да умрем от страх и ужас”.

Второто, мрачното – хората няма да се поучат от грешките си, и ще има ново, по-страшно и кърваво изпитание за човечеството /Втората световна война/ и това ще стане в годината на смъртта на папата. По време на посланията, папа е Бенедикт ХV. Но след него идва папа Пий XI, който умира точно през 1939 г. Ще се зароди и голяма държава /има се предвид Съветския съюз/. В тази държава ще се преследва църквата, но след време хората ще се осъзнаят и Господ ще възцари мир. Сестра Лучия разказва за словата на божията майка: „Видяхте ада, където отиват душите на бедните грешници. За да ги спаси, Бог иска да установи в света набожността към моето Непорочно Сърце. Ако правят това което ще ви кажа, много души ще се спасят и ще намерят мир. Войната е на свършване: но ако не престанат да обиждат Бог, по време на понтификата на Пий ХІ ще започне друга по-страшна. Когато видите нощ, озарена от непозната светлина, знайте, че това е големият знак, който Бог ви дава, че ще накаже светът за неговите престъпления, посредством войните, глада и гоненията на Църквата и Светия Отец. За да го предотвратя, ще дойда, за да поискам посвещаването на Русия на моето Непорочно Сърце. Ако моите молби се изпълнят, Русия ще се обърне към вярата и ще се възцари мир. Ако ли не, тя ще разпространи своите грешки по земята, ще последват войни и преследване на Църквата. Добрите ще умрат мъченически, Светият Отец ще страда много, различни нации ще бъдат разрушени. Но накрая моето Непорочно сърце ще триумфира. Светият Отец ще посвети Русия на Него и на светът ще бъде дарен период на мир”. Русия днес има най-голямото християнско население в света. Още през 1917 година, когато по света бушува световната война, а руската революция още не е започнала, Дева Мария посочва, че Русия ще е оръжието, с което Бог ще накажи света за грешките си.
Мълвата за посланията обикаля нашир и длъж, а хората се опитват да вникнат в същността и детайлите и да търсят още символика. По-късно, когато вече Лучия е монахиня в манастира Света Доротея, Дева Мария и се явява отново три пъти, искайки първият петък от месеца да бъде посветен на нея и Русия да се посвети на нейното Непорочно сърце.

Третото послание дълги години е забулено в тайна и има различни тълкования, истинските му последици са скрити от хората на света в продължение на много десетилетия. Сестра Лучия не разкрива третото послание, но след нейно заболяване, по заповед на епископа на Лейра, тя написва подробно Третата тайна в писмо и му го предава през 1944 година, в запечатан плик. Посланието и трябвало да се отвори публично от папата през 1960 година. Но през тази година папа Йоан XXIII отказва да направи това. То е една от най-добре пазените тайни на Ватикана до 2000-та година. Едно от най-разпространените тълкования е като предупреждение за атентата на папа Йоан Павел II. При второто си посещение и поклонение във Фатима, той дарил и настоял в короната на Богородица от Фатима да се инкунстрира един от куршумите, който е изстрелян срещу него повреме на атентата. Светият отец е вярвал, че именно Св. Богородица го е спасила. Същността се търси в думите на пророчеството „облечен в бял епископ, който, като се затруднява до кръста между телата на мъртви мъченици [главно духовници и монахини], пада на земята като мъртъв, ударен от огнестрелни оръжия“. А съвпадение на датите също създава впечатление, че то се отнася като предупреждение за покушение срещу светия отец – 13 май, датата на първото явяване на Богородица от Фатима съвпада с датата на атентата. Има и друго съвпадение, в момента на изстрела, папа Йоан Павел II се навежда да целуне момиченце носещо медальон, изобразяващ Света Богородица от Фатима и това спасява живота му. Едва след атентата на 13 май 1981 Йоан Павел ІІ преглежда текста на посланието и свързва серията исторически събития. И да припомним думите на Карол Войтила „Една ръка натисна спусъка, но друга отклони куршума“.

Фатима

След 1917 година светилището на Дева Мария във Фатима се посещава от все повече поклонници от цял свят. Те идват, за да измолят чрез вяра и молитви здраве и изцеление за себе си и своите близки. С коли и автобуси, на инвалидни колички и с чужда помощ, индувидуално или с многото организирани групи, те се стичат тук от всички християнски държави. Годишно се посещава от около 4 милиона поклонници. Най-вярващите от тях или тези, които чустват натрупани много грехове в себе си, преминават по дълга пътека, през целия площад пред църквата, на колене. Изцеленията и опрощението от Св. Богородица продължават и след като поклонниците се завърнат в собствените си държави, благодарение на светената, целебна вода. Изворът бликнал някога съвсем близо до мястото на явлението на Дева Мария. В наши дни това е един от най-големите и свещени центрове на християнския свят. Целият, оформил се през годините комплекс изглежда като открит амфитеатър. На най-високата част на светилището доминира базиликата, чийто строеж е започнал няколко години /13 май 1928 /, след явяването на Богородица. Църквата на Росариото (молитвена броеница при католиците) е осветена през 1954 година от папа Пий XII. Построена изцяло с характерния за Португалия бял варовик, базиликата впечатлява със своята 65 метрова централна кула с камбанария. В полукръг от двете страни на храма, са разположени колонади с картини, свързани с Дева Мария. Посредством тази колонада, основната постройка се свързва с болницата и манастира към базиликата, както и с поредица от други сгради. Овалният площад пред църквата е почти два пъти по-просторен от този пред базиликата Св. Петър във Ватикана /на големите църковни празници са се побирали над 1 милион поклонници на площада/. Удивителни и много характерни за храма са петнадесетте олтарника, които са посветени на тайните на броеницата и олицетворяват Божията намеса срещу войни, изтребления, както и срещу робството и Ада.

Фатима

Вътре в храма от ляво на олтара са пренесени тленните останки на Жасинта и Франсиско /починали съответно през 1919 и 1920 г./, обявени по-късно за блажени, а на 13 май 2017 г. сто години след Първото видение, папа Франциск ги канонизира за светци, на специална церемония във Фатима. Най-голямата от трите деца Лусия надживява братовчедите си и прекарва живота си като монахиня отдадена на Господ, чак до 2005 година. Също е започнала  процедура по обявяването и за блажена, гроба й се намира отдясно на олтара. Пред техните гробове винаги има поток от поклонници, които с цветя и сведени глави отдават почит към Дева Мария, трите пастирчета и чудото, случило се тук преди век. Пред олтара централно място заема статуя на Богородица. Тук се извършват празничните богослужения, а на голям празник пред църквата се събират хиляди поклонници, наблюдавайки молитвите на голям екран на огромния площад пред храма.

Пред основната църква, в дясно се намира малък параклис „Capela das Aparicoes”, който е първият построен тук /още през 1918г./ и се намира на точното място на „явленията“. Именно този параклис вярващите обикалят на колене с молитва на уста. В него е и оригиналната статуя на Дева Мария Фатимска, тази, в чиито корона са намира куршума, ранил папа Йоан Павел ІІ. Статуята е дело на склуптура Жозе Ферейра Тедим. Тя е изработена от дърво, бразилски кедър, с височина 1.10 см, благословена на 13 май 1920. Статуята напуска параклиса само в изключителни случаи, последно е посещението и във Ватикана по желание на Папа Франциск. Това е десетото напускане на статуята след 1942 година. На централно място на площада точно пред параклис „Capela das Aparicoes”, се издига позлатена статуя на Исус Христос върху бял варовиков постамент.

Фатима

Свещи в храмовете не се палят, за да не се опушват стенописите и бароковите елементи на сградите. Направени са специални свещници, където вярващите буквално хвърлят свещите. Наред със свещите тук има и традиция и поверие, че ако запалиш восъчна отливка от човешки орган, който ви е болен, ще получиш изцеление. Наблизо се продават всякакви восъчни отливки, дори в цял човешки ръст. Така че си представете тези „свещници“, нажежени до червено и всичко пламти в една клада. Единственият начин е буквално да хвърлиш това, което си обрекъл на Св. Богородица за свое или на близък изцеление.

В противопложния край на площада се намира базиликата „Света Троица“. Тази католическа църква се смята за една от най-големите християнски църкви в света. Изграждането на църквата продължава от 2000 до 20007 година по проект на гръцкия архитект Александроса Томбазиса. Първия камък е поставен от епископ да Силва на 6 юни 2004. Строителството е започнало благодарение на благословията на папа Йоан Павел II. Той дарява мраморен камък от гробницата на Апостол Петър, която се намира във Ватиканската катедрала „Св. Петър“. Този камък е със символично действие, и днес поклонниците, посещаващи светилището, могат да се докоснат до него. Храмът е осветен през 2007 година, послучай 90 годишнината от явлението. Църквата е с овална форма без нито една колона в основната зала, която побира около 8500 седящи поклонници. Самият интериор по-скоро наподобава на конферентна зала, отколкото на молитвен храм. Сградата е построена изцяло с дарения, а външната и вътрешна украса е изпълнена във византийски стил. В интериора впечатляват многото произведения на изкуството на известни художници от цял свят. Особено привлича внимание огромната, ръчно изработена мозайка, съвместна работа на ирлански и словенски художници. Тя се намира зад олтара и статуята на разпнатия Исус Христос, върху цяла стена. За да влезете в храма може да използвате една от 13-те врати. Централният вход, посветен на Исус Христос, е украсен със златни ангели и води до виртраж с написани цитати от библията на 23 езика. Останалите входове са посветени на 12-те апостоли, присъстващи на Тайната вечеря. Бронзовите врати, високи повече от 9 метра, са разположени по цялата кръгла конструкция на храма. На всяка врата има цитати от библията, отнасящи се за съответния апастол. На входа на храма има фрагмент от Берлинската стена, спомен за „приноса на Господа към падането на комунизма“. На 19 юни църквата получи название за папска титла „Малката базилика“.

Съвременният човек е истински пътешественик, желаещ да види всичко забележително и красиво по света. Но по пътя трябва да си поемаме дъх и да знаем къде се намира „оазиса на пустинята“. Това е много важно за нас християните. За мнозина поклонничеството е екскурзия, а светилището място за почивка. Но да не забравяме, че светите места са своеобразен оазис в този напрегнат и кратък живот, за да не остане у нас една духовна пустош.